Птичите яйца с твърда черупка съдържат „яйчен белтък“ и жълтък. Оплодената яйчна клетка, или ембрионът, се развива в жълтъка и се храни от него, както и от белтъка. В яйцето бебето има почти всичко, от което се нуждае, с изключение, изглежда, на малко свеж въздух.
Животните, които се развиват в майките си, като при бозайниците, получават кислород от майката чрез пъпната връв. Птичето яйце няма толкова очевиден начин да диша, а и да се освобождава от въглеродния диоксид – но то все пак го прави.
Непосредствено под черупката на яйцето има две мембрани. Когато яйцата са снесени от майката, те са много топли и когато се охладят, съдържанието им малко се свива – двете мембрани следват това свиване и така създават малък джоб с въздух. С израстването си пилето развива алантоис, който представлява куха извънзародишна торбичка. Тя се слива с втората мембрана (хорион), която е около жълтъка, и се образува хориоалантоисна мембрана. Подобно на белодробната тъкан, тя свързва кръвоносната система на малкото птиче с въздуха.
Докато ембрионът се развива, той вдишва кислород през тази мембрана и издишва въглероден диоксид. Кухата част на алантоиса пък може да се използва и за съхраняване на отпадъци, които съдържат азот.
Няколко хиляди микроскопични пори по цялата повърхност на яйцето на птицата позволяват на CO2 да излезе навън и да влезе свеж въздух. Тези пори също така позволяват на влагата да навлезе в яйцето, за да предпази всичко вътре от изсъхване, поради което твърдо сварените яйца винаги се усещат малко по-тежки от суровите.
Какво става с хориоалантоисната мембрана, след като птичето се излюпи? Тя остава прикрепена към черупката на яйцето. Шансовете да я видим в неоплоденото яйце, което си приготвяме за закуска, са доста малки, тъй като тя съществува само когато оплоденият ембрион започне да се развива. Ако в яйцето не се развива птиче, няма да има и мембрана.