Късноантичните статуи – залезът на едно изящно изкуство

Римското скулптурно изкуство е известно със своята красота, изящество и вкус към пропорциите. Редица статуи са достигнали до нас, макар повредени, но те ни дават представа за размаха с който античното римско изкуство си служи. Римското скулптурно изкуство е приемник на елинските, но както при повечето неща, те добавят от себе си или ги доразвиват. По този начин имаме всички тези известни статуи, които са по музеи от целият свят или колекции. Статуи, барелефи, това е римският начин да изразяват себе си, да показват/доказват уважението към старите езически богове. По време на дългата си история Древен Рим не изневерява на изработката на статуи. През периода на принципата имаме най-голямата концентрация на статуи и скулптури. Колкото повече се отдалечаваме от I век достигайки до III, бавно намаляват археологически данни и въобще примери за статуи? На какво се дължи това, защо се случва и какви са скулптурните доказателства през Късна античност? Това е темата на тази публикация. Ще разгледаме най-известните региони и градове към тях, където имаме образци на скулптурното римско изкуство.

Изработката на статуи през Късна античност не спира, но се забавя, сравнявайки предишните периоди. Това с което се характеризира главно е повторната употреба на материал или преработката на стари статуи. След кризата от III век при, която едва не рухва империята, икономиката пострадва сериозно, включително и услугите на скулптурите. Затова се използват стари статуи за материал, защото изработката на бюстове, статуи е скъпо. Богатите римляни и знатни римляни продължават да имат слабост към изящните статуи, но те сега са още по-скъпи. Друга причина за бавният залез на скулптурната изработка, можем да търсим и в новата държавна религия – християнството. Разбира се тази тенденция се запазва на запад, но тя никога няма да е така пищна както в предходните векове. 

Не е учудващо да споменем, че един от най-богатите райони на статуи в Италия, е град Рим, заради статута му на столица. Друго място, което откриваме много скулптурни доказателства са в днешен Истанбул – също столица, Новият Рим. Мала Азия е друг богат регион, Северна Африка, Испания. 

Нека да започнем от Италия – както вече споменахме много провинции в Римската империя се славят със своето огромно скулптурно дело, Италия е една от тези области. Италия като център на Римската империя преживява същински строително чудо през II-III век, за щастие на провинцията тази силна тенденция се запазва и през IV век с прекъсвания. Градският живот остава много силен в Италия, което е предпоставка за появата на много статуи, но има и още една важна причина. Тук се намира имперският двор, който e разположен на север и мощно сенаторско съсловие на юг. Разбира се варварските нашествия в началото на IV век оказват отрицателно влияние. За да добиете представа за какво културно богатство има в Италия, ще спомена, че редица учени от Европа са създали онлайн база данни с всякакви надписи, статуи, барелефи, датирани от периода на Късна античност. Според базата данни в нея има 750 надписи и 270 статуи на територията на Италия. Доста сериозна цифра, което е един малък пример за богатството на провинцията. Първият пример е бронзов надпис (LSA 1788) отбелязващ поставянето му с цел да  украсява баните във Амитернум (централна Италия), датиран е от 325 година. Надписа гласи: „В годината на консулите Паулин и Юлиан на 7-ия ден след декемврийските иди, в курията на Амитернум, в седмата година на императора, в най-посещавания ден с голям брой присъстващи декуриони… (II.20-22) … със собствени средства той покри разходите и възстанови баните, които дълго време бяха унищожени от античността, като добави нов портик и всички орнаменти за красотата му и украси със статуи и го посвети през името на нашия господар Констант, благословен Цезар…“. Изглежда, че бронзовата основа е използвана повторно, нещо, което ще срещаме често.

Следващият пример (LSA-1617) от Италия е надпис илюстриращ ангажираност към управляващият император – този  надпис е към Диоклециан от 286 година, намерени в областта Tuscia et Umbria (централна Италия). Основата първоначално е използвана за посвещение на местна забележителност още през I-II век. По-късно е използван повторно като първоначално е посветен на император Карин през 283 година и чак накрая е посветен на Диоклециан. Този мраморен надпис казва: „На великия и непобеден император Цезар Кай Валерий Диоклециан, благочестив, щастлив, август, понтифекс максимус, с трибунска власт за трети път, консул за втори път, баща на страната, проконсул; съветът и хората на Луни [създадоха това], отдадени на неговия божествен дух и величие.“. Трети пореден пример на надпис от Италия ни разказва за каменна основа с надпис използвана четири пъти за посвещение – първоначално за местен магистрат, втори път за посвещение на Магния Урбика, съпруга на император Карин, трети път за посвещение на император Галерий и накрая за Максенций. Датиран е от 307 година (LSA 1619), открит в Tuscia et Umbria.

Нека разгледаме какви римски паметници и статуи има във Вечният град – Рим? Нито един град от Средиземноморието, може да се сравнява с Рим и неговата великолепна колекция от статуи. Много от статуите са издигнати по различни поводи, но има такива, които са докарани от далечни места като египетските обелиски, които са променени според нуждите на римската традиция. Статуи се издигат при важни промени и събития, които ознаменуват подобаващо събитията. Между 284 и 604 година, археолозите класифицират в Рим, 435 статуи, между управлението на Диоклециан и Фока. Тази бройка е ниска сравнявайки ранноимперският период, но е много висока, ако направим сравнение с други градове от Късна античност. Рим е уникален и по още една причина – заради много запазени статуи. Ако в ранноимперският период имаме много скулптури, които са посветени на императори и сенатори, през Късна античност има на духовници, защото Рим се превръща в един от най-важните християнски центрове. Надпис на латински с мраморна основа открит на Колизеума в чест на император Теодосий Ι, (LSA 1303) датирана около 391 година. Надписът върху основата гласи: „На нашия господар Флавий Теодосий Август. Фалтоний Проб Алупий, от най-известния ранг, градски префект.”

Флавий

Освен на император, може да се издигне монумент в чест на могъщ местен аристократ и меценат какъвто е случая с префекта на града и консул, Амний Маний Цезоний Никомах Аниций Паулин (младши),(LSA 1394) датирана около 334 година. Предната част показва следи от изтриване на по-ранен надпис, който е заменен от нашия текст. На гърба има релеф, показващ Дионисий, Ариадна и пантера между тях, в рамка от седнал Херкулес отляво и Меркурий отдясно. Оригиналният паметник се отнася към 2-ри век по стилови критерии. Издигнат е от гилдията на кожарите в знак на уважение. Статуя може да бъде издигната в чест на роднина какъвто е случая с бронзовата основа с Юний Кварт Паладий, консул и преториански префект от неговият брат. Основата на статуята е датирана между 416-421 година в Рим: “Юний Кварт Паладий, от ранг на Кларисимус. На човек, отличаващ се с величието и благородството на своите най-забележителни почести, Юний Кварт Паладий, от кларисимус и прославен ранг, който надмина почестите на своите предци и непрекъснато се подчиняваше на римският народ , претор и квестор (praetori et quaestori kandidato) , нотариус и трибун, комес на императорската хазна (comes sacrarum largitionum), преториански префект на Илирик, Италия и Африка в продължение на шест години, консул (consul ordinarius), легат на най-забележителния Сенат четири пъти. Поради силната привързаност на тяхното родство и за украсата на къщата му, брат му счете за справедливо да постави и постави негова статуя сред себе си и семейството му.“ (LSA-1521).

Имаме пример за издигане на статуя, посветена на атлет носещ името Филумен, издигната по заповед на императорите (Валентиниан I, Валент и Грациан) между 367-375 година. Открита е градините на С. Пиетро в Рим, Винколи: „Нашите господари и императори Валентиниан, Валент и Грациан, завинаги Августи, решиха, че Филумен, който побеждаваше във всяко атлетическо състезание от Изток на Запад в комбинирани състезания (pammachus), борба, панкраций и с ръкавици, което е бокс, си струва вечна слава [постигната чрез] поставянето на статуя в залата на атлетите (curia athletarum). Всички атлети (xystici) приеха това с благодарност, сенатът също, а също и римският народ го последваха с огромно благоволение.“ (LSA-1491). Няма как да пропуснем огромната раздробена на парчета статуя на император Константин по позната като Колосалната статуя на Константин, (LSA-554) открита в Рим изработена от мрамор и датирана в периода 311-337. Към днешна дата в градината на Вила Кафарили в Капитолийските музеи има издигната едно към едно статуя на император Константин, която е копие на раздробената, но благодарение на иновативни технологии няма почти никаква разлика и може да бъде видяна от посетители в целият си блясък. 

Следващата статуя от Рим е главата на изобразен император (мрамор) за който не е много сигурно кой е всъщност. Има вероятно да е Аркадий, Грациан или Теодосий I. Ясно се вижда императорската диадема, която носи, типична за периода. Диадемата има долен ред перли и след това лента, украсена с врязани кръгове и правоъгълници, които се редуват. Горният ръб е очукан, а централният декоративен елемент на основната лента е отчупен. Императорска диадема се появява за първи на монети след 325 година (LSA-589). Мраморната глава на император Максенций е още една късноантична статуя, открита в Рим, датирана между 293-312 година (LSA-896). Последната статуя от Рим, която ще споменем от Късна античност е фрагментираната бронзова глава на император Валенс и датирана е между 364-367 (LSA-580).

От Апенинският полуостров се пренасяме на Балканският и по точно в Новият Рим – Константинопол. В новата имперска столица Константинопол археолозите разполагат с много доказателства за издигане на статуи, предимно императорски издигани доста по-късно от всеки друг римски център. Основно доказателствата за тези статуи се намират в писмени източници. Оцелелите статуи с надписи са оскъдни. В Константинопол са открити около двеста предмети, които свидетелстват, че късноантичното изработване на статуи е много силно застъпено в столицата. Имаме двадесет и шест оцелели статуи, тринадесет основи  на статуи около 160 писмени препратки. За разлика от Рим, чиито статуи и скулптури са изследвани още от Ренесанса, археологически Константинопол дълго време е непознат. Както вече споменахме основните доказателства за статуите в Константинопол идва от писмените източници в тези източници откриваме два типа статуи неимперски и имперски. Неимперските са представени с примери като статуи на политикът и оратор Темистий, които има издигнати цели две бронзови статуи – (LSA-467, 468), множество примери за статуи на колесничари като Еусебий и Порфирий (LSA-489,499). Други неимперски статуи са издигнати в чест на високопоставени служители – имаме консули като Аврелиан (LSA-344), Флавий Ардабур Аспар (LSA-353) и Петър Варсима (LSA-477), префекти на Константинопол като Аеций (LSA-471), Лонгиний  (LSA-476). Освен тях писмените източници споменават за статуя на известен лекар – Якоб Психрист, военни пълководци от V век като Никита, Велизарий и дори известни фигури от Западната Римска империя като сенатора Луций Аврелий Авианий Симах. Колкото и невероятно да звучи има писмени доказателства за издигането на статуя на съюзен варварски вожд – тервингският (готски) вожд Атанарих. Подобно на Рим някои от тези статуи са позлатен бронз, използван само за фигури с висок престиж.

Впечатляващо ще е че тези статуи са издигнати през VI век, когато в Рим практически тази традиция е умряла. Пет статуи от Константинопол носят типичното „административно облекло“ през Късна античност – те са облечени с хламида (дълъг плащ покриващ цялото тяло, украсен с коприна или вълнени орбикули, закрепен с фибула, както и късноантична тога.  На две от статуите с хламиди се забелязва колан, който не е богато украсен. 

Имперските статуи, заедно с тези на семейства им, доминират в Константинопол. Нови императорски статуи продължават да се издигат в столицата до VII век, дълго след като тази традиция е изчезнала на други места. В такъв голям град, който от управлението на Теодосий I се превърща в постоянна резиденция на императора, не е изненадващо, че някои от паметниците на императорските статуи са впечатляващо големи. Най-впечатляващи от всички са двете колони на Теодосий I и Аркадий (LSA 2458 и 2459), със спирални релефи и увенчани с колосални бронзови статуи, и Златната порта, със своята статуя(LSA 2497). Едва ли по-малко впечатляваща е статуята на Константин върху колона от порфир, поставена в средата на неговия форум или гигантската статуя на Юстиниан, яздещ кон. Малко от визуалното въздействие на тази статуя може да се види в колосалната бронзова статуя на император с броня в момента в Барлета (LSA 441), която почти сигурно идва от Константинопол. Никъде другаде няма нищо, което да се сравни с този мащаб на почетни статуи от V век. Паметниците от V и VI век по-специално се открояват в контраст с тези от съвременния Рим и Равена, ясен израз на изместването на богатството и властта на изток. Императорските статуи в Константинопол и извън столицата се отличават с използването на скъп материал какъвто. Такъв е порфира използван за колони и поддържащи статуи Някои императорски статуи се изработват от сребро. 

След Рим и Константинопол отиваме в Мала Азия в древният град Афродизиас. Почетните статуи за част от градският пейзаж на градове, които имат статута на провинциална столица. Такъв е случая с Афродизиас – където са запазени много и в много добро състояние, много статуи от Късна античност и дори още по-назад във времето поне, до VI в. пр. Хр. Градът функционира до края на VII век като политически център, когато след сасанидските и арабските нашественици ромейският контрол е сериозно разклатен. Градът оцелява през вековете, защото е далеч от големите пътища. Афродизиас има стара традиция по изработка на статуи. Изработването на статуи не спира дълго време, защото в близост до града има каменна кариера откъдето се черпи мрамор за тях. Малоазиатският град има слава на място ,където се изработват статуи, които понякога пътуват дори до Рим. Както в Константинопол и тук в Афродизиас, има прекрасни образци на скулптурното дело. Някои от най-емблематичните статуи се намират в Археологическият музей на Истанбул, но те са открити именно точно в Афродизиас. Такива са статуята на император Валентиниан II, облечен с късноантична тога и диадема или статуята на Флавий Палматус, облечен пак с тога. В Афродизиас има образци на статуи с химатиони като управителя на града, Александрос. Градът име местен музей, където могат да се видят най-впечатляващите статуи (а те са много).

Валентиниан II

Последният град, който ще разгледаме е Ефес, също известен със скулптурното богатство. За  съжаление анализ на всички късноантични образци от Ефес, никога не е правен. Това, което ще споменем е само малка част от един град с много богата история скулптурни образци. От Късна античност има значителни археологически доказателства за имперско присъствие в Ефес. В периода 1895-1990 са открити около четиридесет и пет основа за статуи. Както и при други градове от Римската империя, през Късна античност и в Ефес, се използват стари скулптурни основи за изобразяване на нови. Повторната употреба се наблюдава, поне от II век. В Ефес има надписи, които са посветени на служители като управител на града. Имаме статуи на високопоставени служители като евнухът Евтропий, от него имаме само бюст. Разбира се няма как минем без имперските статуи като тази (без глава) на император Констанций II и Констант. Тук е открита известната статуя на Стефанос, проконсул на Азия, облечен с късноантична тога или статуи облечени с химатиони като управителя на града, Дамокарис. Описаните образци са много малка част от римското късноантично скулптурно богатство. За повече информация, може да посетите каталозите на музеите в ,които се помещават споменатите статуи или онлайн базата (Last Statues of Antiquity-LSA) в които има снимки и по-подробно описание.