Живял ли е някой в древността до 100 години?
Учените отбелязват, че продължителността на човешкия живот се е удвоила за период от около 300 000 години еволюция, като скелетите на Хомо сапиенс и неандерталците обикновено показват повече признаци на старост от по-ранните видове хоминиди. След 1800 г. продължителността на живота отново се удвоява, тъй като индустриалната епоха предвещава значителен напредък в медицината и подобряване на стандарта на живот.
В този момент си струва да се подчертае разликата между средната продължителност на живота, която дава представа за средната възраст при настъпване на смъртта в рамките на дадена популация, и продължителността на живота, която обозначава максималната възраст, която може да достигне даден индивид. Смята се, че през по-голямата част от човешката история продължителността на живота е била изключително ниска, главно поради високата детска смъртност.
В Древен Рим например се смята, че само 50% от децата са доживявали до зряла възраст, а подобни нива на ранна смъртност са изчислени въз основа на скелети и от бронзовата епоха в Европа и древно Перу. В резултат на това средната продължителност на живота преди XVII в. се оценява на 24 години.
Това обаче не означава, че хората не са могли да достигнат до дълбока старост и тези, които са преживели пубертета, често са продължавали напред доста прилично. Например проучване на почти 300 гръко-римски мъже, чиято продължителност на живота е записана на гробовете им, показва, че средната възраст на смъртта е била 72 години.
Според авторите на изследването най-възрастният от тези хора е доживял до 107. Но е малко трудно, да не кажем невъзможно, да се потвърди възрастта, представена на епитафиите. Едно често цитирано статистическо изследване оспорва съществуването на този древен столетник като твърди, че възможността някой да достигне 100-годишна възраст преди XIX в. е нищожна.
В отделен анализ обаче се стига до заключението, че въз основа на продължителността на живота в древността е вероятно поне един човек да е достигнал 100-годишна възраст до около 2500 г. пр. н. е., когато населението на света е било около 100 милиона души. Самоличността на този хипотетичен първи столетник не е известна, макар в един древноегипетски папирус се твърди, че фараонът от Шестата династия Пиопи II е управлявал 94 години, след като заема трона на шестгодишна възраст през 2281 г. пр. н. е. – с което заслужава писмо от себе си по случай стотния си рожден ден.
По-късно известният римски писател Плиний Стари назовава в своя текст „Естествена история“ множество изключително стари хора. Сред тях е Теренция, съпругата на Цицерон, за която се твърди, че е достигнала 103-годишна възраст, а Клодия, съпругата на Офилий, е посочена като 115-годишна.
И в този случай обаче е трудно да се установи достоверността на тези твърдения, а статистическите анализи показват, че така наречените свръхстари хора – на възраст над 110 години – не биха могли да съществуват преди около 300 години.
