„Тежестта на короната“: Мария Единбургска – последната кралица на Румъния

| от Десислава Михайлова |

Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, изработена от благороден материал – това безценно украшение е било поставяно на главата на управляващия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.   

В поредица от текстове ще ви запознаем с едни от най-интересните владетели в световната история. Някои са водели държавите си до небивал възход, Златни векове и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали богатствата и енергията си в преследване на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, коварни, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на управлението и отговорността за благоденствието на своите народи.

Първата национална катастрофа за България завършва с Букурещкия мирен договор. По неговата сила, Южна Добруджа е отстъпена на Северната ни съседка. Румънската кралица прави обиколка на новите земи и се влюбва в тяхната природа и красота. Тя решава да построи дворец в Балчик. Причините са от една страна политически – тъй като това са новозавладени територии, а от друга – самото място я пленява. Тя нарича новата си резиденция с турското име „Tenha Yuvah”, което в превод означава „уединеното гнездо“, а днес е известно като „Тихото гнездо“.

Дело е на италианските архитекти Америго и Аугустино и цялостната идея на проекта е по никакъв начин да не нарушава околната среда и естествената природна красота на мястото. Строителството започва през 1925 г. и приключва през 1936 г. Резиденцията е оформена като цялостен ансамбъл от сгради, парк, градини, има собствена електроцентрала, поща, столова, разсадник за зеленчуци, цветя, овощни градини и лозя. От 46-те сгради и 170-те архитектурни обекта най-известни са вилата, римската лоджия (Нимфеум), параклиса „Стела Марис“, градината „Английският двор“ и „Алеята на вековете“.

Румънската кралица успява да се радва на красотата, която създава твърде кратко, защото умира през 1938 г. Последното й желание е след смъртта й сърцето й да бъде положено в параклиса „Стела Марис“. Така и става. След като тя издъхва, сърцето й е поставено в обковано със скъпоценни камъни ковчеже и занесено в Двореца в Балчик. Там остава до есента на 1940 г., когато след Крайовската спогодба, Балчик отново става българска територия. Ковчежето е предадено на генерал Еуженио Свиленик, за да бъде отнесено в Румъния.

То е оставено в скалната крипта на двореца в Бран, докато към въпросния замък се изглежда параклис по подобие на „Стела Марис“. Ковчежето така и не е преместено в новия параклис, защото на власт идва комунистическата партия. През следващите 27 години сърцето на кралицата стои в пещерата, а от 1971 г. е преместено  в Националния исторически музей на Румъния, където може да се види и днес.

Мария Александра Виктория се ражда на 29 октомври 1875 г. в Истуел Парк, графство Кент. Баща й Алфред е втори син на британската кралица Виктория и по онова време носи почетната титла херцог на Единбург. Майка й – великата княгиня Мария Александровна е пето дете и единствена достигнала пълнолетие дъщеря на руския император Александър II. За разлика от повечето династически бракове, Алфред и Мария се женят по любов. Връзката им е изключително романтична и достойна за големия екран. Алфред ухажва своята възлюбена в продължение на две години. Впоследствие са нужни още три години на преговори между Великобритания и Русия за изчистване на всички детайли около брака.

През това време родителите се опитват да намерят други кандидати за своите наследници, но Алфред и Мария са непреклонни. В крайна сметка годежът им е обявен през 1873 г., а самата сватба се състои на 23 януари 1874 г. в Санкт Петербург. Сватбеният подарък на Александър за любимата му дъщеря е впечатляващ – зестра от 100 000 тогавашни паунда, годишна субсидия от 32 000 паунда и бижута на стойност близо 50 000 паунда. Церемонията събира цвета на европейската аристокрация, а след брака младото семейство заминава за Великобритания.

Раждането на второто им дете и първородна дъщеря в 11:30 на 29 октомври 1875 г. е посрещнато с топовен салют. Така, с гръм и плач, на бял свят се появява принцеса Мария, кръстена на собствената си майка. Мария израства под строгия и зорък поглед на майка си, която се грижи за образованието на петте си деца. Алфред непрекъснато отсъства, следвайки назначенията си в британския флот. С времето любовта между него и Мария Александровна започва да гасне – херцогът на Единбург се отдава на алкохола, хазарта и изневерите. Семейството се превръща за него по-скоро в церемониална необходимост, отколкото в реална житейска цел.

Едва навършила десет, Мария и семейството й заминават за Малта, където през следващите три години баща й служи като главнокомандващ на британския флот в Средиземно море. Тук младото момиче се влюбва за първи път в един млад капитан, служещ на семейната им яхта. Успоредно с това прекарва времето си в излети и езда със своята сестра и най-близка приятелка – Виктория Мелита.

През 1889 г. семейството напуска Малта, слагайки край на периода, който Мария описва в мемоарите си като „най-слънчевите, спокойни и безметежни дни в живота ми“. Причина за това е, че баща й Алфред получава наследството над германското херцогство Сакс-Кобург-Гота от своя бездетен чичо Ернст II. Младата принцеса е хвърлена в консервативния, строг и сух свят на германския дворцов живот, а лутеранския пуританизъм заменя по-свободните англикански нрави, с които Мария е израствала до момента.

Колкото по-голяма става Мария, толкова повече женихи започват да търсят възможността за брак с нея. Най-сериозното предложение идва от братовчед й Джордж, син на Едуард, принц на Уелс ( Едуард ще наследи британския трон под името Едуард VII, а Джордж на свой ред ще стане Джордж V през 1910 г.). Мария Александровна е твърдо против брака – по руски стандарти венчавка между толкова близки роднини е немислима, а и великата княгиня не харесва майката на Джордж. Опитът за годеж пропада, но скоро след това политиката на Великите сили се намесва в личния живот на принцеса Мария.

Роднините й се заемат да уредят брак с престолонаследника на Румъния – Фердинанд Хоенцолерн-Зигмаринген. На такава венчавка се гледа с добро око като средство за намаляване на напрежението в Югоизточна Европа, където Румъния се намира в състояние на сериозни териториални спорове с Австро-Унгария и Русия. Кризата около българското Съединение през 1885-1886 г. с нищо не спомага за уталожване на обстановката, макар че през 1887 г. един от братовчедите на Мария – Фердинанд Сакс-Кобург-Готски, сяда на българския престол.

След сериозни преговори и изчакване Мария да навърши 17 години, на 10 януари 1893 г., тя се жени за десет години по-големия от нея принц Фердинанд в родовия замък Зигмаринген, като на церемонията присъстват множество членове на европейският аристократичен елит, сред които германския кайзер Вилхелм II и престолонаследникът на Великобритания – Едуард принц на Уелс. Следвайки традициите на епохата, първо е проведена пищна католическа церемония заради вероизповеданието на младоженеца, а след това клетвите са повторени на по-скромна англиканска церемония в чест на булката. След кратък престой в Германия, за който злите езици се шегуват че бил меден ден, а не меден месец, понеже крал Карол I и румънския народ нямали пари за повече, двойката пътува до Виена, където се среща с император Франц Йосиф, след което заминават за Румъния, новата родина на Мария.

Девет месеца след брака им, на бял свят се поява първото от общо шест деца – принц Карол (бъдещият Карол II). Раждането на детето не премахва с магическа пръчка проблемите между двамата. Уреденият брак логично е лишен от естествени чувства и двамата са дистанцирани един от друг. В спомените си Мария отбелязва – „Колко жалко че пропиляхме толкова години от младостта си, за да се научим как да живеем един с друг.“ Въпреки това двойката постепенно се сработва, превръщайки се в, по думите на Мария в „приятели и съдружници, които могат да разчитат един на друг.“

Второто им дете – Елисавета се ражда през 1894 г., последвана от принцеса Мария през 1900 г., принц Николай през 1903 г., принцеса Илеана през 1909 г. и най-малкият – Мирчо, роден през 1913 г., но починал от тиф през 1916 г. по време на Първата световна война. Малките Карол и Елисавета са предадени на грижите на гледачи и домашни учители, избрани от крал Карол I, който не вярвал, че синът му и снаха му притежават нужните качества или достатъчна зрялост, за да бъдат добри родители. В резултат от това и от липсата на реална учебна среда в двореца, принцовете и принцесите получават половинчато домашно образование, съвсем неподходящо за социалните и политически реалности на настъпващия ХХ в.

Дворцовият живот в Румъния също не се оказва така бляскав, както Мария се е надявала. Крал Карол I е деспотичен и авторитарен владетел и още по-строг и взискателен глава на рода си. Владетелят се стреми да контролира всеки аспект от живота на своите подопечни, което сериозно наранява чувството за самостоятелност и стремежът към независимост, които Мария проявява от дете. Между 1897 и 1903 г. името на Мария е свързано с няколко предполагаеми любовни афери.

Единствената сигурна е с румънския офицер Георгиу Кантакузину, като някои изследователи смятат, че Мария дори забременява и през 1897 г. ражда незаконно дете, което изоставя в Кобург. Отделно от тази връзка й се приписват афери с нейния братовчед великия княз Борис Владимирович, Уолдорф Астор, княз Барбу Щирбей и канадския приключенец и бизнесмен Джо Дойл.  Въпреки тези потвърдени и непотвърдени връзки, Мария продължава брака си с Фердинанд и живее в относителна социална и политическа изолация, прекарвайки повечето си дни из различни провинциални замъци в Карпатите.

Историята на Мария, на Румъния и на Европа като цяло се променя през 1913 г. След Балканската война и последвалата я Междусъюзническа война, политическото статукво в Югоизточна Европа се изменя. Румъния придобива от България Южна Добруджа и започва да играе по-сериозна роля в регионалната политика. Същевременно, Карол I заболява тежко и Румъния постепенно се изправя пред неминуемата нужда от смяна на владетеля. Смъртта на стария крал идва на 10 октомври 1914 г., три месеца след началото на Първата световна война. Последната воля на Карол е Румъния да остане неутрална. Неговият син и престолонаследник Фердинанд поема трона, а Мария от принцеса се издига в кралица на Румъния.

През 1916 г. Мария е сред основните политически фигури в страната, които убеждават крал Фердинанд I, че Румъния трябва да влезе в Първата световна война. Кралицата заема своето място в Червения кръст и участва активно в лечението на болни и ранени през следващите месеци. Въпреки това, на първо време, изборът на Румъния са оказва фатален. Страната е почти изцяло окупирана от австрийски, германски и български войски. През 1917 г., след началото на Октомврийската революция, румънците са принудени да подпишат примирието от Фокчани, а половин година по-късно, Централните сили налагат подписването на Букурещкия мирен договор, който обаче крал Фердинанд отказва да ратифицира.

Катастрофата е избегната след разгрома на Централните сили през септември-ноември 1918 г. Румъния, оставайки вярна на Антантата до край, е поканена сред страните победители и наградена със значително териториално разширение – цяла Трансилвания, Буковина, Бесарабия и части от Южна Украйна, заедно с руските дялове от Молдова. Насред катастрофата, страната излиза като победител, а границите на „Велика Румъния“ са до голяма степен осъществени. Мария също печели своя голяма лична победа през 1919 г., след като успява да преживее инфлуенцата, която покосява десетки милиони души по цял свят веднага след края на Първата световна война.

В междувоенния период Мария се отдава на династическата политика на страната. Тя урежда браковете на своите деца, така че да скрепи съюзите между Румъния, Югославия и Гърция, насърчавани най-вече от френската дипломация. През 1927 г. крал Фердинанд заболява от рак и скоро след това умира.

Първородният им син Карол се развежда със своята съпруга – принцеса Елена Гръцка и се отказва от престола, преследвайки поредната си любовна авантюра. Вместо това, тронът е поверен на невръстния син на Елена и Карол – Михай, който е поставен под опеката на Регентство. Тази династична криза се съчетава със Световната икономическа криза от 1929 г. Мария, все по-разочарована от политиката вътре и вън от страната, се оттегля от обществения живот, изолирайки се в Балчик и в замъка Бран – двете й любими резиденции.

През 1933 г. Карол II се завръща в Румъния, детронира сина си и поема властта в страната. Мария е обявена за нежелана в двора и е принудена да продължи да живее в изолация, което й спестява досега с надигащата се про-фашистка вълна в румънската политика. През 1937 г. Мария е диагностицирана първоначално с цироза на черния дроб, но последвали изследвания показват че страда от рак на панкреаса.

Опитите за лечение в Италия и Германия не дават резултат и кралицата нарежда да бъде върната в Румъния, където да прекара последните си дни. Мария умира в 17:38 ч на 5 юли 1938 г. Тя се оказва последната управляваща кралица на Румъния, тъй като Карол II не подновява брака си с принцеса Елена, а принц Михай така и не се жени преди края на Втората световна война, когато рухва монархията в Румъния.

Наричана понякога „свекървата на Балканите“ и „царицата-воин“, Мария Единбургска остава паметна фигура в румънската история. Тенденциозните опити за очерняне на нейния образ от страна на румънските комунисти в крайна сметка се провалят и днес кралицата е тачена като една от знаменателните фигури в новата история на Румъния.  Майсторка на ездата, любител на дивата природа, романтик, полиглот и покровител на културата и архитектурата, Мария, наследница на няколко велики династии, е една от най-космополитичните и забележителни жени на своята епоха.

 
 
Коментарите са изключени за „Тежестта на короната“: Мария Единбургска – последната кралица на Румъния

Повече информация Виж всички