Защо се чувстваме гладни след гуляй
Ново проучване при мишки откри мозъчна верига, управлявана от клетки, които се занимават с търсене на вкусна храна – и учените предполагат, че тя може да съществува и при хората.
Въпросната невронна верига е открита в област на мозъчния ствол, наречена периакведуктално сиво вещество (ПСВ) – еволюционно древна част от мозъка, която е запазила сходни функции при мишките и хората.
„Въпреки че откритията ни бяха изненада, логично е търсенето на храна да се корени в такава древна част на мозъка, тъй като то е нещо, което всички животни трябва да правят“, казва в изявление съответният автор Авишек Адхикари, доцент по психология в Калифорнийския университет.
Обикновено ПСВ се свързва повече с реакциите на паника и страх – както при хората, така и при мишките, когато целият регион се активира, това може да предизвика „драматична реакция на паника“ според Адхикари. По време на изследването си обаче екипът установява, че стимулирането само на специфичен клъстер от клетки в областта предизвиква търсене на храна и хранене при мишките.
Те са постигнали това, като са инжектирали мишки с генетично модифициран вирус, който е накарал мозъчните им клетки да произвеждат светлочувствителен протеин. След това фиброоптичен имплант позволява на учените да активират селективно модифицираните клетки с помощта на светлина – техника, наречена оптогенетика. След това към главата на мишката може да се прикрепи миниатюрен микроскоп, разработен в Калифорнийския университет, за да се запише невронната активност.
Когато клетъчният клъстер в ПСВ бил стимулиран, мишките започват да търсят храна. Те преследват живи щурци, които са плячка за тях, и се интересуват също толкова от нехранителни храни и от изследване на нехранителни предмети в загражденията си.
Те също така показват, че предпочитат мазни и висококалорични храни – дотолкова, че са готови да изтърпят лек електрически шок, за да се доберат до вкусен орех – нещо, което не е нормално за тях.
„Резултатите предполагат, че следното поведение е свързано по-скоро с желанието, отколкото с глада“, казва Адхикари.
„Гладът е аверсивен, което означава, че мишките обикновено избягват да изпитват глад, ако могат. Но те търсят активиране на тези клетки, което предполага, че веригата не предизвиква глад. Вместо това смятаме, че тя предизвиква желанието за високо възнаграждаваща, висококалорична храна. Тези клетки могат да накарат мишката да яде повече висококалорични храни дори при липса на глад.“
Учените са тествали и обратния сценарий – клетки, които да имат намалена активност при излагане на светлина. Тези мишки не са проявявали интерес към храна, дори когато действително са били гладни.
„Тази схема може да заобиколи нормалния натиск на глада за това как, какво и кога да се яде“, обобщава Фернандо Рейс, постдокторант, който разработва изследването и извършва по-голямата част от експериментите.
Въпреки че тези резултати засега са ограничени до мишки, знаем, че подобни клетки съществуват и в човешкия мозък. Екипът предполага, че ако активирането на веригата има същия ефект при нас, както при нашите приятели гризачи, тя може да играе роля в разбирането на хранителните разстройства.
Необходима е още много работа, за да се изясни доколко всичко това се отнася за хората – но е любопитно да си помислим, че когато ви се прииска нещо сладко след обилно хранене, източникът на желанието може да е мозъкът ви, а не коремът.
