Зелената фантазия на света е като орел, рак и щука – защо тази легенда няма да се случи

Зелената енергия и налагането ѝ, защото не можем да избягаме от този факт, много често започнаха да достигат до една нова точка на кипене – възможността за забраняването ѝ. Логичният човек ще се досети, че подобни варианти не са особено достоверни по редица причини.

Все пак е ясно, че ако продължим в този тренд, то най-вероятно ще имаме още няколко десетилетия, преди да започнат да се появяват нови заболявания и други неприятни изненади. Преди изобщо да ни обявите за Тунберисти – социалистическия похват за именуване на врагове (като Никола Петковисти и т.н.) – бързаме да напомним, че идеята тук е много по-различна. Всеки път, когато светът промени своя фокус от човек към капитал, винаги започват конфликтите, когато това се случи, най-често има нов враг на хоризонта – технологията.

Кръговратът на всяка една промяна идва с огромно количество протести и съпротива срещу новото. През XIX век се наблюдава същото в Англия, която е с наложени санкции от Наполеон, не позволява вноса на стоки и обикновеният работник живее в пълна нищета. Протестирайки, той се изправя срещу всяка нова технология, обещаваща съкращаването на хора и пестенето на пари.

И ако си мислите, че сме напред в цивилизацията, имаме много лоши новини. Причината за всичко това се крие във факта, че дори и сега, когато се говори за зелени сделки, най-големият износител на такава технология – няма защо да се лъжем, става въпрос за Китай – често среща много сериозни закони и се ограничава, преди да успее да достави необходимата техника. Понякога ще се въвеждат закони, друг път тази технология ще се налага с определени мита.

Оказва се, че САЩ и Индия имат тарифи за таксуването на слънчева енергия, онези, които нямат такива проблеми, са страните в Европа. През 2023 г. се оказва, че произведената ел. енергия е близо 60 гигавата. САЩ произвежда със санкции около 35 гигавата, докато Индия едва успява да се класира с 5 гигавата.

Къде е проблемът? И до този момент, още от откриването на ТЕЦ-овете, човечеството никога не се опитва да открие по-чист вариант. Логично е, че през 50-те години се откриват достатъчно находища и надеждата на човечеството е, че просто няма какво да се случи или обърка.

ЕС е рекордьор по инсталацията фотоволтаици през изминалата година, тъй като няма никакви допълнителни тарифи за монтажът им, следователно се случва и логичното, произвежда двойно повече енергия.

Това не е единственият проблем, говори се за преминаване към електрически автомобили, но те отново не са чак толкова срещани. Китайските компании използваха в началото системи от по-познатите марки, бяха им необходими около 10-15 години и бързо се превърнаха в един от най-големите иноватори в тази система, а техните модели, колкото и да не искаме да го признаваме, съжаляваме г-н Мъск, се оказаха по-евтини, по-достъпни и изненада – разполагащи със същите екстра, а понякога и с по-добри. През 2022 г. има равенство между коли с двг и електромобили в Китай, един много малък процент остава за хибридите, което е напълно очаквано.

Проблемът с автомобилите? Оказва се, че вносът им в САЩ е лимитиран с поставянето на по-високи тарифи, докато в Европа дори не са ги виждали за да им се доверят.

Китайските машини не идват до Европа, тъй като европейските са решили да прекратяват производството на конвенционалните двигатели, но пък отново повишават цените, докато Китай не го прави. И тъй като магическите електромобили са все още мит дори за България, през следващите години ще ставаме свидетели на все повече такива, при това с много непознати значки.

Какво обаче може да се очаква, след като дори мобилните телефони, които стигат до САЩ, са с поставени допълнителни тарифи и често се стига до там, че повечето потребители търсят начини да заобиколят закона и да ги внесат доброволно в САЩ.

Трудно е да се твърди, че китайската заплаха на американската автомобилна индустрия може да е налична, тъй като през последната година повече от 90% от мобилните устройства идват от Китай, без значение къде точно са произведени. Въпрос на време е, но скоро американският потребител ще намери достатъчно варианти, за да вкарва китайски електромобили. Достатъчно е да видите как две страни поставят съвсем леки ограничения върху различни стоки и можем да се сбогуваме с въпросната зелена сделка.

Проблемът е, че мнозина очакват, че когато няма достъп до една нова технология, всички ще използват цената на старата. Удължаването на агонията е наистина изключително жестоко, особено след като едно общество вярва, че всичко ще се запази по стария начин, това няма да стане. 

И тук идва големият проблем, развитите страни винаги ще представят своите невиждани планове за зелена енергия, чиста природа и делфини, плуващи във всеки залив – представете си го като мократа фантазия на Грета Тунберг и запалените почитатели на анимацията „Капитан Планета“. Производителите пък чакат другата магия, когато нещата станат трудни, тази зелена фантазия да изчезне и да се изостави.

И докато светът не се занимава толкова усилено с идеята, че подобна технология може да бъде решение на много проблеми, Китай продължава да произвежда това, което е необходимо за осъществяването. Нека не забравяме и голямата революция с горивата, когато проблемите за тях се появят, те винаги повишават цената, като крайният резултат се забелязва в джоба на обикновения потребител.

Какъв е изводът, имаме оптимистите на света от развитите страни, имаме производителите на зелени продукти, които няма къде да ги продават и обикновеният човек от не толкова развитите страни, който откровено отказва да плаща за абсолютно всички луди идеи, които някой ражда в процеса. И всичко това се случва във време, в което точно тази идея продължава да стои като последен проблем в света.

А най-странното е, че нито един участник не иска и не вижда смисъл да предлага решение на проблемите. И да, това е причината да виждате още повече пропаганда, защото никой не иска да вярва в една по-скъпа идея. А когато тя се случи, защото това е почти неизбежно, не очаквайте изненади, просто мнозина ще бъдат с много по-празни джобове, балансирайки между единият и другият свят.