През 1997 г. суперкомпютърът Deep Blue на IBM влезе в историята на изкуствения интелект (ИИ), като стана първата машина, победила действащия световен шампион по шах – в този случай Гари Каспаров.
Въпреки че Каспаров направи реми в два други мача с компютъра и спечели още три, това беше впечатляващо постижение за ИИ по това време. Шахматът, макар и по-малко сложен от играта Го, е все пак сложна игра с нелепо количество възможни разигравания.
Победата на машината отнема десетилетия развитие на изчислителната техника. Днес AlphaZero на Google бие гросмайстори след като се научи на шах за четири часа.
Така че, когато през 1770 г. Волфганг фон Кемпелен представя на света шахматен робот, който побеждава човека, може би хората е трябвало да бъдат малко по-скептични, отколкото са били.
Кемпелен представя машината първо на императрица Мария Терезия Австрийска. Тя се състои от голям шкаф, за който се предполага, че е пълен със зъбни колела и други механични части, шахматна дъска отгоре и механичен човекоподобник, който мести фигурите.
Преди представлението Кемпелен отваря шкафа, за да покаже, че е празен, освен чарковете, и вдига дрехите на хуманоида, за да докаже, че и под тях няма човек или някаква друга хитрост. След това той навива автомата като часовник и той се задейства като започва да мести фигурите по дъската.
Турчинът, както била известна машината, печели първата си игра, което впечатлява и обърква присъстващите в залата. Въпреки че в тълпата има скептици и подозрения за някаква измама, императрица Мария Терезия и останалите са впечатлени и възхитени от шахматната машина (на чието действие ще се спрем след малко).
През следващите няколко седмици Кемпелен обикаля с изобретението си, предизвиквайки вълнение в цяла Виена. Не след дълго той е помолен да обиколи и Европа, като се среща и играе шах с известни личности от онова време. Подобно на Форест Гъмп от XVIII в., Турчинът играе срещу Наполеон Бонапарт, Чарлз Бабидж (често наричан „бащата на компютрите“) и Бенджамин Франклин, като побеждава всички.
В продължение на две десетилетия, въпреки че мнозина подозират, че това е измама, никой не може да разбере как е извършена. Има и много хора, които вярват, че Турчинът всъщност е механика, както се твърди.
„Машината“ била приличен играч на шах, но можела да бъде победена. Тя познавала правилата, което би било повече от впечатляващо за една машина по онова време, и играела тактически. Всъщност тя играела толкова добре, колкото бихте очаквали един приличен шахматист, вкаран в шкаф, да играе при такива условия.
Машината впоследствие се предала на други собственици и продължила да играе, преди през 1857 г. синът на последния ѝ собственик да разкрие всичко в поредица от статии за Chess Monthly. Машината е била управлявана от шахматист, скрит в шкафа. Фигурите били магнитни и съответствали на шахматната дъска отдолу, което позволявало на оператора да разбере кой ход е бил изигран. След това от неговите шахматни умения зависеше дали ще победи противника си.
„За да изпълни ходовете на Турчина, играчът включвал пантограф, който позиционирал механичната ръка на автомата над игралната дъска и задействал хващащата го ръка“, обяснява Дан Фланиган в книгата си „Легенди и предания: Медицинският колеж „Джеферсън“. „В центъра на всяко квадратче от скритата шахматна дъска беше пробита дупка, в която да влезе точката на пантографа. Чрез поставянето на този връх на желаното място играчът можеше да изпълнява ходовете си, без да има визуален контакт с истинската дъска за игра.“
И ето как Бенджамин Франклин и Наполеон губят на настолна игра, но не от машина, а от шахматист в шкаф, който управлява голяма метална кукла.