На страниците на историята от 19-ти век има едно по-малко известно име, което е синоним на справедливост и промяна. Елизабет Фрай се появява като лъч надеждата в епоха, белязана от обществени предизвикателства. Нейната всеотдайна работа за реформиране на затворите ѝ спечелва прозвището „Ангелът на затворите“, както и трайна хуманитарна памет.
Затворът Нюгейт
Фрай (родом с фамилията Гърни) е родена на 21 май 1780 г. в Гърни Корт, Норич, в знатно семейство на квакери. Баща ѝ, Джон Гърни, работи в банката на града, а майка ѝ, Катрин, също участва в семейния бизнес. Фрай е третата дъщеря в семейството и получава добро образование – нещо необичайно за момичетата по онова време. През август 1800 г. тя се омъжва за Джоузеф Фрай, съратник на квакерите.
Елизабет за пръв път започва да се интересува от реформата в затворите, след като чува американски квакер на име Уилям Савери да говори за бедните и нуждаещите се; думите му всъщност я вдъхновяват да се заинтересува от нуждите на другите като цяло.
През 1813 г. тя е поканена да посети затвора Нюгейт, където е ужасена от условията, на които става свидетел. „Всичко, което ти разказвам, е слабо спрямо действителността; мръсотията, затвореността на стаите, яростното отношение на затворничките една към друга и злобата, която всичко това предизвиква, са наистина неописуеми“, пише тя за преживяното.
След като вижда, че жените и децата са ужасно претъпкани в затвора Нюгейт, Фрай се връща с топли дрехи и слама, за да помогне за подобряване на комфорта на лишените от свобода. Тя отново отбелязва колко лошо се отнасят с хората в затвора: от тях се изисквало сами да купуват всичко необходимо – включително храна, напитки и дори въглища за отопление – от началника на затвора. Питейната вода била ограничена, нямало и подходящи тоалетни. Фрай се запознава и с несправедливостта на правосъдната система: бедно дете може да бъде изпратено в затвор за кражба на хляб, докато богат човек може да плати само глоба.
През 1817 г. Фрай основава Асоциация за подобряване на благосъстоянието на затворничките в Нюгейт, която предлага образование, облекло и религиозни напътствия на лишените от свобода. Тя открива и училище за децата, които са били в затвора заедно с майките си, и води кампания за това затворите да настаняват лишените от свобода въз основа на конкретния характер на техните престъпления като опит да се направи правосъдната система по-справедлива.
Фрай чете на затворниците в затвора Нюгейт
Наследство на Елизабет Фрай
Работата на Фрай бързо става известна в останалата част на Обединеното кралство и извън него. Тя пътува много, за да инспектира затворите и да пише доклади, което допринася за подобряването на условията в затворите в цяла Европа. Кралица Виктория и Флорънс Найтингейл дори ѝ се възхищават заради състрадателния начин, по който упражнява женско влияние извън домакинството.
През 1818 г. Фрай говори пред парламента за условията в затворите и необходимата реформа. Тази среща, както и работата ѝ до този момент, изиграват значителна роля за повлияването на Закона за затворите, приет през 1823 г., с който се създава по-справедлива и хуманна затворническа система, като се задължават затворите да разделят лишените от свобода по пол и да наемат женски надзиратели за жените – нещо, за което Фрай е настоявала и преди.
Тя изиграва решаваща роля и за подобряването на условията на корабите, превозващи затворници до наказателните колонии в Австралия. В продължение на 25 години Фрай посещава безброй транспортни кораби, за да разговаря с лишените от свобода и да инспектира условията на средата.
Но тя не се фокусира само върху реформата в затворите. Нейните благотворителни начинания и отдаденост на филантропията обхващат широк спектър от социални проблеми. Фрай работи и за подобряване на британската болнична система и се застъпва за подобряване на лечението на психично болните. Тя също така насърчава повишаването на стандартите за медицински сестри, осигуряването на образование за работещите жени, подобряването на жилищното настаняване на бедните и води кампания за премахване на робството. На погребението ѝ, след като умира от инсулт на 12 октомври 1845 г., присъстват повече от 1000 души.