Къде се намира истинският Silent Hill

Ако сте израснали с появата на първата частна телевизия в България, то най-вероятно сте гледали и един от прословутите детски филми „Ийри Индиана“. Историята беше за град, където всичко е особено странно и понякога абсурдно, граничещо с паранормалното. Оказва се, че въпросният град е бил вдъхновение за много и най-различни други холивудски творения. Някога Централия, Пенсилвания се е хвалила като въглищната индустрия на САЩ.

Около 14 активни мини са ангажирали повече от 2500 души в началото на XX век. През 60-те години ще се наблюдава и затихването на залежите. Малкото градче е било дом на мнозина и когато започва закриване на една или друга мина, Централия остава с едва 1000 души популация, повечето от тях продължават да работят, докато няколко мини не се запалват и не започват да горят.

През 1962 г. огънят тръгва от един коридор и продължава чак до повърхността. Въпреки многократните опити за гасене, огънят продължава да гори и до днес.

През 80-те години Пенсилвания официално заявява, че градът трябва да бъде заличен и да се премахне неговия пощенски код. Остават да живеят точно 6 души, преди да дойде краят. Огънят продължава да гори и до днес и често е източник на отровни газове, заличавайки шансовете за живот напред. Земята постоянно пропада, а това дава идея на Хидео Коджима не просто да създаде своя шедьовър Silent Hill, но дори да разкаже една още по-зловеща история.

През май 1962 г. започват проблемите на града с факта, че местното сметище е почти пълно и трябва да се измисли нова локация. По същото време е изкопана нова яма, която реално покрива позицията на футболно игрище и половина и може да улесни проблемите на града. С наближаването на годишния празник на града, кметството предлага пълно почистване, но тъй като боклуците са много, а няма време, единственото решение, абсурдно, но все пак, е да се запали полето с боклуци.

В началото изглежда, че всичко върви повече от добре, полето е обградено от сериозен окоп, за да може да се спре бягането на огъня. Поставени са огнеупорни материали, които също да ограничат движението. Вечерта на 27 май 1962 г. пламъците могат да се наблюдават от всяка една къща. На сутринта пожарната изсипва своите цистерни и изглежда, че всичко е овладяно. Тук обаче идва голямата изненада, на следващата вечер отново се наблюдават пламъци. Една седмица по-късно отново ще има пожар.

Повечето пожарникари са изненадани, че след гасенето отново огънят е тръгнал. Този път използват булдозери, за да посипят с почва и да разбият огнището. Откриват скрити пламъци, отново изливат вода и очакват, че с това ще се приключи цялата тема. Отново нямат успех и се налага по-сериозно копаене, което този път разкрива истината.

В северната страна на дъното на бунището, пожарникарите откриват дупка, отпадъците са я замаскирали, но се оказва, че тя не е била изолирана с огнеупорни материали. От тази дупка има директен ход към един от лабиринтите на мина, изоставена преди много години. Оказва се, че сега почти всяка една шахта е била запалена и гори със страшна сила.

Това е само единият проблем. Жителите на града започват да се оплакват, че в домовете им има задушлива миризма, понякога от канализацията излиза пушек. Шахтите на града също започват да миришат на изгоряло. Изпратен е експерт, който отчита високо съдържание на въглероден монооксид – сигурен знак, че мините горят. Мините също признават, че огънят е пламнал, но нямат никаква представа как е тръгнал, тъй като всички следват основните мотиви и няма шансове това да се е случило.

Започват разговори между всички страни в търсене на решение, огънят трябва да се изгаси максимално бързо, да бъде на разумна цена и да позволи по-нататъшна работа. Преди да се намери решение, всички сензори посочват, че нивата на вредни частици са достигнали опасни нива и мините са затворени.

Всички сили се впрягат за гасенето на огъня и спирането на разпространението му, няколко пъти се провеждат операции в тази посока, но всеки следващ опит се проваля по-бързо от предишния.

Първите опити са с пробив в шахтата от друг вход, специално изкопан за целта. Желанието на пожарната е да разкопае и да стигне до пламъците, за да ги загази. Архитектурата на града не позволява тази операция да се случи. Изчисленията за изсипване на земна маса, която да изгаси пожарите, преминава половината бюджет на общината и пълния на фирмите, които стопанисват мините. Преди да се стигне до по-кардинални мерки, двете страни са изчерпали всички средства.

Предлага се втори по-евтин вариант – да се изсипе мокър чакъл. Планът звучи като много добро решение, но се оказва, че отново има проблем – скалите, които се изсипват в машината могат да се счупят, но водната линия замръзва и процесът не е успешен. Изсипването на чакъл не е достатъчно, някой преценил, че е по-добре да се запълни само половината мина и така се позволява на пламъците да се движат и да стартират отново.

Хората не се предават и живеят още известно време на същата територия и не обръщат внимание на горещия асфалт и пушека, който излиза от земята. През 80-те години повечето отглеждат домати, при това около средата на зимата и не използват лопати, когато падне сняг.

През 2006 г. Ламар Мървин е 90-годишен кмет и признава, че е свикнал със странностите на климата. Той самият признава, че в градът винаги е имало пламъци, но този просто не е изгаснал. С времето има достатъчно хора, които не могат да се приспособят и продават домовете си или още по-лошо, започват да ги напускат. Дърветата умират, пътищата се напукват. Една изненада настъпва на 14 февруари 1981 г. с отварянето на дупка точно под краката на 12-годишния Тод Дамбоски. Момчето пада около 10-15 метра надолу и оцелява, защото успява да се хване на корен от дърво.

До 1983 г. Пенсилвания харчи около 7 милиона долара, за да спре пожарите и няма никакъв успех. Едно дете е спасено по чудо от пожарите. През същата година се изплащат 42 милиона обезщетение на хората, които трябва да изоставят къщите си. Мнозина заминават, но остават шепа хора, които решават, че могат да живеят известно време.

След изоставянето на града през 2006 г. Хидео Коджима и други холивудски герои избират точно този град, за заснемането на Silent Hill. Тъй като няма нужда дори от създаването на реквизит, снимките се случват точно там.

До градът се стига чрез изоставения път 61, който води до центъра на града и също така е известен като място, където мнозина правят най-различни рисунки по асфалта. Мнозина наричат точно този път – магистралата на графитите. Днес тази локация е туристическа атракция и повечето хора искат да видят пушеците от земята, но нищо повече. Близките гори също са интересно място за посещение, както и отдавна изоставените и вече празни магазини.