3-годишната война между Русия и Украйна – какво научихме и ще видим ли краят ѝ скоро

| от |

След близо 2 години между войната на Русия с Украйна, третата година не идва с особени перспективи. За толкова време стана ясно, че има твърде много хора, които са знаели какво се очаква, но по някаква причина не са предупреждавали или са се надявали, че военен конфликт в Европа може да се размине. Надеждата се изпари, точно преди две години и показа на света, че ситуацията продължава да е плачевна.

По информация на разследващи журналисти от New York Times, огромна част от рекрутираните войници никога не са имали представа, че ще бъдат изпратени на фронта. Мнозина са имали базови познания за оръжието си, някои са чели в Уикипедия какво е. Кадри от 155-та военноморска пехотна бригада са се озовали в Украйна без карти, без медицински принадлежности и работещи радио станции.

Повечето войници са били работници в заводи, шофьори на камиони, а голям куриоз се оказва, че един от зачислените медици е бил бариста в заведение. Той никога не е имал нещо общо с медицината. Началото на тази абсурдна война започна с много изненади, някои войници не са вярвали, че ще отидат на фронта, други са принудени да се предадат, преди да бъдат ударени от своята собствена артилерия.

Истината е, че малко преди старта на този абсурд, директорът на ЦРУ е посетил Москва и е предупредил Кремъл, че нападение срещу Украйна може да доведе до много жестоки последствия. Господинът си тръгва с усещането, че неговите опоненти вярват в силата на руското оръжие и освен това имали иновации, с които превъзхождат всяка една армия, включително американската.

Вече помним легендарната история относно 3-дневната операция. Някои руски офицери дори са взели своите парадни униформи и са очаквали, че скоро ще бъдат в Киев, което не се случи. Въпреки големите твърдения на Путин, че е напуснал Киев, за да говори за преговори за мир, това твърдение изобщо не изглежда реално, а да не говорим за сериозно.

Мнението на анализаторите не се е променило в рамките на тези две години, това е най-голямата катастрофа на руския народ след колабирането на СССР.

Някои основни моменти, които водят до катастрофата, са отдавна разглеждани, но ще щриховаме само някои от тях. По мнението на близки до Путин, когато пандемията се разпространява, руският лидер се изолира и има твърде много време, за да живее в параноята, че ще бъде нападнат. След вдигането на тази заплаха, повечето от приближените смятаха, че твърденията за война е по-скоро абсурдно и ще мине бързо, затискайки Русия с други проблеми.

Казусът е, че когато тази война започва, мнозина дори не знаят. Много от президентските съветници разбират информацията рано сутринта, когато гледат новините за руски танкове, които са тръгнали напред към Киев, но така и не стигнаха. В онзи момент, Владимир Владимирович е бил категоричен, че има най-доброто решение и няма да се допитва до никого. В неговата история и неговите абсурдни размисли и страсти, датиращи от изстиването на земята до изчезването на динозаврите, Русия има право на всичко, включително и на Марианската падина, за която още не се е изфабрикувала история, но най-вероятно в Кремъл се пише.

Възможно е делфините да извадят нотариален акт за нея, датиращ от времето на Руската империя.

Втората голяма трагедия, която води до по-сериозните проблеми и главоболия е, че военната индустрия, макар и тази година да е вече с префасониран облик и да се радва на 1/3 от руския бюджет, реално ще има силна нужда да се активира до края на годината. Това поставя нови въпроси на сцената и най-вероятно ще разберем дали наистина санкциите работят или не работят.

Вторият проблем, който споменахме в горния ред, идва с още един казус. Въпреки всички допускания на западното разузнаване и демонстрирането на съвременно оръжие, ситуацията не беше розова. Не ни разбирайте погрешно. Руската армия има добри идеи за модернизация и сериозни армейски идеи, но това по никакъв начин не означава, че първо са завършени и второ, могат да се случат без тоновете корупция, от която страда руската армия.

От началото на управлението на Путин и до сега, скандалите с най-различни офицери не могат да бъдат преброени. Има легенда за военно поведение, чийто директор поставил огромни руски флагове, за да скрие окаяното положение на армията. Оказва се, че неговата база била много по-скромна, отколкото е написано на хартия, а за да е още по-тъжно, когато дошла делегацията, за да провери, било забранено да се влиза в заводите и дори да се ходи в тоалетните. Разкритието на такива проблеми не е единично, но се оказа фатално още от началото на войната.

Атаката със стари карти остави голяма част от ПВО системите на Украйна в бойна готовност, а когато пристигнаха първите изтребители на Русия, повечето пилоти не очакваха, че ще срещнат съпротива. Това беше лоша новина за всички модернизирани изтребители, защото пилотите им летяха на парад, а не във война. Следователно нямаше много изненадани експерти от ответния удар и свалените птици.

Русия беше иноватор в едно ново звено и за първи път използва всички кибер инструменти, за да удари основни инфраструктури, но това се оказа пълен провал. Не е изненада, че голяма част от украинските IT експерти работят за западни компании и много добре познават тънкостите, те с удоволствие приеха хвърлената ръкавица и изненадаха още по-сурово онези руски войници, които ходеха с мобилни телефони и звъняха у дома. Проследяването на въпросните нападатели е станало толкова лесно, че след това отрядите с дронове нямаха никакви проблеми да бомбардират, при това доста успешно.

Следващата тежка грешка идва от руския президент, а не от армията. Колосалните победи и сериозното настъпление идват с цена. Винаги трябва да има достатъчно ресурс, за да може превзетите територии да бъдат охранявани, това не се случи. Надеждата за тридневната операция приключи в момента, в който защитниците преминаха в настъпление. Няма изненада и за ответната реакция, която бързо намали активната фронтова линия.

За изненада на руските офицери, голяма част от командването се ръководи от хора, които нямат представа от военно дело и военни операции, а точно обратното. Кадиров се оказа особено голяма грешка и по-скоро постави своята държава на карта, демонстрирайки липса на каквито и да било военни познания, дон. През последните две години видяхме руски генерали, които са се хванали за гърлото, наемници, затворници, душевно болни и всякакви интересни личности, извадени от най-тъмните дебри. Едни изчезнаха, други умряха в самолетна катастрофа, а трети просто не се появяват в ефир.

За две-три години се появиха и хора, които бързо и ясно обясниха причината за големите проблеми. Сред тях е и прогоненията руски генерал Леонид Ивашов, който няколко пъти е слушал легендата за война с Украйна и няколко пъти е отговарял, че това ще постави съществуването на Русия завинаги. Неговото мнение е, че цялата война се води в името на глупостта, алчността и желанието за отмъщение.

Към този момент виждаме, че военните действия замръзнаха, една добра стара тактика, която напомня на войната на изтощението. Без особен напредък и без необходимите успехи, едната и другата страна нямат големи и щастливи победи. Промяната на екипа на Зеленски може да доведе до някакво освежаване на редиците и нови стратегии, докато руската страна води големите си победи единствено и само в социалните мрежи. Пропагандната мрежа продължава да изненадва с превземането за Н-ти път на Бахмут и други. Каква беше целта?

Ако попитате някои от анализаторите в Кремъл, то най-вероятно ще получите отговор, че след дълго царуване, руският първи иска да остане в историята, най-вече като възродител на СССР. Постоянното демонстриране на успехи и модернизация на армията беше по-скоро като поредните Патьомкини села, но не и като реализация. Този блъф сработи и до някаква степен забави въоръжаването на Украйна. Самият Путин продължава своята стара мантра, че Украйна е изкуствено създадена държава, която се опитва да събори Русия, използвайки всички сили на запада.

Проблемите не идват от войниците на Русия, не идват и от командирите на фронта, а директно от командването и корупцията в армията. Сергей Храбрих разказва точно това, когато през 2016 г. разбира, че базата в Кантемировская ще бъде посетена. По документи, той се е подписал за милиони рубли, които трябва да иновират военния полигон от Втората Световна война. Оригинално целта на тази база е била да пусне всички танкове, които трябва да са подготвени за защитата на Москва.

Храбрих получава по 1.2 милиона долара и месец, за да маскира цялата история. Когато открива да провери какво се случва, ситуацията е извън всякакъв контрол. Военното поделение не е завършено, тоалетните не са готови, танковата база е под всякаква критика и още много други големи проблеми, за които той самият не иска да говори. Кантемировската дивизия заминава за Украйна и вече не съществува, но това се случва, когато мнозина закупуват лъскави западни коли, а не модернизират армията си и не се опитват да създадат условия за войниците си.

Не е изненада, че вече забелязахме и клипове на военноморския флот на Русия, който се обучава да плава на видео игри и по същия начин води военни боеве. Измами има за закупуването на акумулатори, за закупуването на мобилни кухни, за закупуването на радио оборудване. Някои генерали отиват в затвора, други бягат с парите. Само през 2019 г. повече от 2800 офицера са съдени в Русия за корупция.

В началото на войната стана ясно, че руските машини в Украйна са много зле поддържани или бързо стегнати за бой. Най-голямата изненада е, че сякаш Путин живее в някаква друга паралелна вселена и все още очаква, че неговата армия е могъща, както е било във времето на СССР. Един особен елемент е, че от всички възможни стратегии за победа, руските командири никога не са тренирали сухопътните сили, артилерията и въздушните сили да работят заедно, а след като този план се провали, единственият логичен вариант е обвързан с бърза окупация след отстъпление. Трябва да признаем, че същият продължава да работи.

Спомняте ли си историята и опитите за мир, които Путин описва като изключително добри и очарователни? Как неговата армия е напуснала Киев, за да може да се преговаря в Турция? Това, което същият не споменава на Тъкър Карлсън е, че докато се водят преговори, неговият директор на разузнавателните служби – Сергей Наришкин е бил в Турция. Срещнал се е с настоящия директор на ЦРУ – Бърнс. По време на срещата, двамата за първи път установяват контакт и става ясно, че Наришкин иска да се бори до последно, без никакво значение колко точно войници изгуби и винаги ще започва своя нова офанзива.

Проблемът, както повечето западни анализатори вече подчертават, е открит в един много важен момент. Въпреки липсата на победи, липсата на оборудване и адекватно командване, Путин е категоричен, че може да накара запада да изгуби войната.

Доставката на оръжия е една от животоспасяващите линии на Украйна, въпреки големите протести и обещанието за прекратяване на военни действия от страна на Русия. Това очевидно не може да се случи, не и след като същите лидери слушаха, че никой няма да напада Украйна, не и след като все по-често се говори за по-сериозен и мащабен военен конфликт. През цялото време Путин има критици, които продължават да се присмиват, че явно този човек има планове да живее още 200 години.

Войната, която така или иначе се превърна в окопна, започва да придобива друг вид, но тук вече говорим за следващите по-сериозни трусове и силни надежди на един фанатик и неговото желание да остане в историята на Русия. Последното е вече факт, единствената подробност е, че не знаем в каква точно роля ще бъде – на диктатор, безумец, освободител, мечтател или нещо друго.

 
 
Коментарите са изключени за 3-годишната война между Русия и Украйна – какво научихме и ще видим ли краят ѝ скоро

Повече информация Виж всички