Дани Касоларо разследваще таен синдикат, Ричърд Никсън и разбра защо хотелските стаи имат вани

На 10 август 1991 г. журналистът на свободна практика Дани Касоларо е открит мъртъв във ваната на хотел Шератон в Мартинсбург, Западна Вирджиния. Няколко седмици по-рано, Дани е следвал интересен случай, който носи името „Октоподът“. По неговите думи, става въпрос за специален синдикат от съмнителни фигури, стремящи се да контролират света и да използват всички възможни методи, за да подреждат света по свое собствено желание.

Дани вярвал, че е успял да открие връзка между въпросния синдикат и американското правителство, което в този период е играело сериозна роля като участник. Синдикатът се занимавал с най-различни обекти и често е бил в дъното на редица неволи. Преди своята смърт, Касоларо е казал на семейството си, че е инудван и заплашван, преди да има някаква реакция, въпросният господин е открит мъртъв.

Мнението на разследващите инспектори е, че Дани най-вероятно се е самоубил, но това не се връзва особено добре с основните факти и най-вече с един особен елемент – Касоларо наистина е бил заплашван и най-вероятно е надушил следа, която нарушава спокойствието на редица жители.

Историята на Джоузеф Даниел Касоларо започва на 16 юни 1947 г. в МакЛейн, Вирджиния. Касоларо е бил добър студент и скоро замина в колеж, използвайки стипендията си за отличие. Неговото първо желание не е било да става журналист, преди всичко е имал други интересни занимания като бокс, поезия и развъждането на расови коне.

Въпреки това, когато светът започва да полудява, той ще е един от журналистите, които ще направят име по време на Студената война, Кубинската ракетна криза и още много други. Повечето негови материали не са публикувани, поради простата причина, че разкриват тайни, за които никой не е искал да знае.

В семеен план е късметлия, тъй като успява да се омъжи за една от всички Мис Вирджиния, а след това да има и двама сина.

Любовта към семейството не е точно толкова силна, колкото е тази към професията, едно десетилетие по-късно, Дани се развеждал с Терил Пейс и получава попечителство над двете си деца. Освен търсенето на сериозни легенди и история, Дани има и много добри материали за технологичната индустрия. Точно това го прави далеч по-качествен журналист, отколкото всички останали в индустрията.

Не е изненадващо, че през 90-те години продава своята малка технологична компания и продължава да се занимава с журналистика.

Дани открива информация за така наречения скрит синдикат малко след завръщането си в индустрията. Мнозина подозират, че стъпката в технологиите е била заличена, поради простата причина, че авторът има доста добра следа и най-вероятно този материал може да го превърне в звезда, наградена с „Пулицър“.

По негово мнение, той е открил онези хора, които са успели да правят всякакви геополитически интриги и да печелят от всичко, като започнем с оръжие и завършим с лекарства.

По това време и САЩ се опитва да намери правилен ход за извеждането на американските заложници от Иран, а по негово мнение, връзката между този случай и Картър е, че въпросното събитие е било оркестрирано именно от Роналд Рейгън, който по-късно ще светне на сцената с подслушване на опозицията. В този момент идват и други удари, Рейгън успява да спечели много удобни позиции за изборите. Касоларо става един от най-страстните и най-активни разследващи журналисти, които се опитват да открият връзка между правителството и всички тези събития, включително и фалирането на Международната Търговска Кредитна Банка.

След неговата смърт, властите откриват най-различни документи, които могат да покажат връзката между всички налични събития. Дани е бил толкова запален в своята идея, че дори е успял да извади най-различни стари вестници и да запази доста статии от същото време. Толкова е добър, че дори има данните на агенти от ЦРУ, както и на различни търговци на оръжие.

По думите на колеги, Касоларо е успял да влезе в бермудския триъгълник на разследващите журналисти, включващ всичко от оръжия, наркотици и организирана престъпност, до конспирации и абсурди, които никога не могат да се потвърдят.

Един от малкото източници, които Дани е имал, носи псевдонима „Опасният“ и именно той е бил човекът, който давал достатъчно данни на Касоларо, включително и информация за това, какво наистина се случва в прословутата Зона 51 в Невада.

За да е още по-интересно, Дани открива странни следи, където ясно се подчертава, че Иран не трябва да освобождава американските заложници, докато не получи разрешение. Откритията на журналиста показват, че някои дълбоко внедрени агенти имали за цел да продължават да поддържат кризата, която трае близо 444 дена.

Това е гарантирало победата на Роналд Рейган и можело да накара абсолютно всеки човек да се замисли дали това не е изцяло оркестрирана акция.

Дани открива и още един интересен феномен – мистериозен софтуер с името PROMIS, за който се твърди, че се използва от САЩ за следене на всички дисиденти в целия свят.

В един момент идват и заплахите в живота му, които бавно и сигурно подсказват, че може би рови на правилното място и има доста шансове да открие своята златна мина.

Само пет дни, преди да бъде открито неговото тяло, Дани открива свой колега, който предлага да напише материал за издание „Time“ и да направи изследване, което по-късно ще бъде отхвърлено от всяка една агенция. През цялото време съобщава на приятели и роднини, че получава странни заплахи и анонимни обаждания по нощите, които пречат на неговия сън.

Касоларо трябва да се срещне с приятел, който да помогне относно неговите финансови проблеми, които все по-често чукат на вратата и създават нови проблеми. Твърди се, че журналистът е готов да създаде цяла книга, която ще носи името „Октоподът“. На следващия ден споделя, че напуска града и хазяина му знае, че ще пътува до Западна Вирджиния и няма да е наличен няколко дни. Събира всичките си документи и след това тръгва. Последното, което мнозина си спомнят, че е бързал много.

Един особен детайл е, че по думите на Дани, срещата му ще бъде с човек, който може да даде светлина по всички въпроси, все още висящи в книгата му. След като заминава, Дани получава още няколко заплашителни съобщения на телефонния си секретар и едно от тях е, че ще се превърне в храна за акулите.

През следващите два дни никой не знае къде се намира Дани, някои свидетели си спомнят, че са го виждали във въпросния град и в ресторанта на хотела, но нищо повече. Никой не смятал, че въпросният гост има суисидни мисли.

По-късно се чува със съсед и споделя, че не се е срещал с никого, отива в кафене и това е последният път, когато някой го е видял.

На 10 август 1991 г. камериерката на хотела открива тялото на журналиста в банята. Веднага следва обаждане в полицията, но пристигнали медицински екип може само да констатира смъртта на Касоларо. По ръцете му са открити дълги ивици, направени с бръснач, ваната била пълна с кръв.

Полицията открива едно кенче с бира, няколко торби с боклуци и едно единствено бръснарско ножче, ваната е изпразнена, а с нея и всички възможни следи.

В стаята няма никакви следи от насилие, но е оставено съобщение, за което се подозира, че е направено от самоубиеца, в него има молба за извинение.

Тъй като няма никаква друга информация, полицията решава да прекрати разследването и да обяви решението за самоубийство. И до днес този случай остава някаква мистерия, даваща храна на редица конспиратори и почитатели на най-различни версии.

Години по-късно ФБР ще започне ново разследване и ще открие, че решението на полицията и записването на случая като „самоубийство“ изобщо не е задоволително. Тъй като няма никаква друга информация и обществото има нужда от обяснение, историята продължава да е интересна.

Липсата на разследване, кара семейството на журналиста да продължава да вярва, че става въпрос за убийство. Всички действия на Дани не дават такава следа. По мнението на фамилията, много от неговите лични документи липсват, а бързото решение на полицията създава още повече проблеми. Интригата продължава и до днес, като още по-често започва да се търси следа в дигиталния свят, където мнозина се опитват да открият истинската причина.

Най-логичното, което повечето могат да предположат е, че най-вероятно групата „Октопод“ е успяла да приключи с най-неудобните въпроси. Освен това има и друг елемент, който започва да притеснява още повече. Възможно ли е Ричърд Никсън да е решил всички свои проблеми, тъй като е имало един човек, вълнуващ се от всяка негова стъпка.