Как човешката раса е оцеляла векове наред без ваксини
Е, отговорът е, че макар да сме оцелели, милиони и милиони хора са умрели от болести, които са могли да бъдат предотвратени с ваксини.
Въпросът има малък полъх на пристрастие към оцелелите. Ако не сте се сблъсквали с т. нар. Предубеденост на оцелелите, нека ви дадем пример с човек (вероятно във Facebook), който ви казва: „Баба ми пушеше всеки ден и доживя до 95 години“. Или: „Преди да тръгна за работа всеки ден изпивах по 4 бири и нито веднъж не съм умрял“.
Това са примери за „предубеденост на оцелелите“, които намеркват, че тези дейности са по-малко или въобще не са опасни, защото изтъкват пример за оцелели от тях. Но разбирате, че си има причина, поради която не чувате аргументи за обратното… Защото жертвите на обратното са мъртви.
Макар че като цяло човешкият вид е оцелял от всяка болест досега, това не означава, че болестите от миналото (като „черната смърт“) са били безобидни. Вие сте просто последният в дългата редица от хора, които са се размножавали, без да бъдат убити от споменатите болести.
В случая с чумата 30 до 50% от цялото население на Европа е умряло. Болестта се появява отново на различни места в продължение на векове след първите епидемии през 1300 г. Сега можем да лекуваме чумата, която понякога се разпространява сред хората от животински източници, с антибиотици, но има и ваксини.
Друг пример за болест, която сме „преживели“ преди ваксините, е дребната шарка. Тя, меко казано, е била изключително смъртоносна, като около 30% от хората, заразени с вируса на вариолата, са умирали от болестта. Без ваксини и други средства за борба с нея, освен умишленото заразяване на хората с гной от гнойни пъпки, болестта е била постоянна заплаха за живота. Поне докато Едуард Дженър не разработва първата в света ваксина през 1796 г., след като чува слухове, че кравите са имунизирани срещу заразата след предишни инфекции с едра шарка. Благодарение на успешната глобална програма за ваксинация Световната здравна организация (СЗО) успява да обяви болестта за изкоренена през 1979 г.
