Ето един забавен факт, с който можете да дразните хората – според зависи колко педантичен човек сте, може да кажете, че Слънцето синьо-зелено. Даже имате разрешение от НАСА да го направите.
„И така, Слънцето всъщност излъчва енергия с всички дължини на вълните – от радиото до гама-лъчите. Но – обясняват от Агенцията преди затъмнението през 2017 г. – то излъчва по-голямата част от енергията си около 500 nm, което е близко до синьо-зелената светлина. Така че може да се каже, че Слънцето е синьо-зелено!“
Разбира се, ние не го виждаме така заради начина, по който работят очите ни.
„Въпреки че излъчва най-силно в зелената част на спектъра, то излъчва силно и във всички видими цветове – от червено до синьо“, продължават от НАСА. „Очите ни, които имат три цветни конусовидни клетъчни рецептора, съобщават на мозъка, че всеки цветен рецептор е напълно наситен с цветове от всички видими дължини на вълната. След това мозъкът ни интегрира тези сигнали и ги приема като бял цвят“.
Сега, след като разбрахме факта, че Слънцето е синьо-зелено, но се възприема като бяло, защо залезите и изгревите са червени?
Когато Слънцето се сблъска с нашата атмосфера, светлината в синия спектър се разсейва по-ефективно от червената светлина от частиците в нея, което е известно като разсейване на Рейли. Тъй като в очите ви попада по-малко синя светлина, вие възприемате Слънцето като леко жълто оцветено. През колкото повече атмосфера трябва да премине светлината – например при изгрев и залез – толкова повече синя светлина се разсейва, поради което звездата ни ще изглежда все по-жълта или червена.
И обратното, когато Слънцето е директно над нас, то ни се струва по-бяло, тъй като синята светлина се разпръсква в по-малко атмосфера, за да достигне до очите ни.
На Марс, с далеч по-тънка атмосфера, изпълнена с въглероден диоксид и прах, червената светлина пък се разсейва по-ефективно, което означава, че всички роботи, които сме изпратили там, гледат към зловещ син залез, контрастиращ приятно с целия червен цвят на планетата.