Поредно разочарование за любителите на пътуванията във времето: Проучване, проведено от изследователи от катедрата по физика на Мичиганския технологичен университет през 2013 г., претърси интернет за съдържание с пророчески характер – и не откри нищо. „Откриването на пътуване във времето към миналото може да бъде трансформиращо не само за физиката, но и за цялото човечество“, отбелязват авторите на изследването Робърт Немироф и Тереза Уилсън в статията. „Това е може би най-изчерпателното търсене до момента.“
Ето как са стигнали до заключението си. И защо все още има надежда.
Търсачки и социални медии
Първата им стъпка е да разберат кого не търсят. Немироф и Уилсън не търсят пътници, които са дошли от миналото в бъдещето, по две причини: Технологията за създаване на машина на времето не е съществувала в миналото и защото „не успяхме да измислим прост метод, който ясно да покаже, че информационните следи, които биха могли да оставят едни такива хора, са доказателство за пътуване във времето от миналото, а не просто за познаване на миналото“.
След тази елиминация, Немироф и Уилсън определят как най-добре да търсят пътуващи от бъдещето, които може да са оставили съдържание онлайн, което се е оказало предсказателно. Те решават да търсят в периода между януари 2006 г. и септември 2013 г., като използват два термина за търсене, които са възникнали през този период от време, достатъчно уникални са и биха били добре познати и важни и в бъдеще. Термините, на които се спират, били кометата ISON, открита на 21 септември 2012 г., и папа Франциск, избран на 16 март 2013 г., който е първият папа, избрал името Франциск.
Изследователите смятат, че би имало много малко причини някой, който не разполага с знания от бъдещето, да използва тези термини, преди те да навлязат в популярния речник. И тъй като използването на хаштагове е широко разпространено и улеснява намирането на информация, те включват в търсенията си хаштаговете „#cometison“ (но не и #comet и #ison, които не биха върнали информация само за кометата ISON) и „#popefrancis“.
Немироф и Уилсън първо се обръщат към търсачките, за да потърсят доказателства за пътешественици във времето. Но Google се оказва ненадежден; реклами на по-стари новини връщат много резултати, които на пръв поглед изглеждат като предсказващи. В същото време Bing „не изглежда да има достатъчна способност да филтрира резултатите по дати на публикациите, за да бъде полезен“, се отбелязва в статията. Facebook и Google+ също не бяха полезни: Facebook позволява да се пускат постове със задна дата, а Google+ невинаги подрежда резултатите от търсенето хронологично, което затруднява откриването на така необходимото ни съдържание.
Тогава екипът се насочва към платформата за социални медии, известна тогава като Twitter (а сега известна като X), която има редица предимства: Платформата за микроблогове подрежда резултатите от търсенето хронологично и не позволява да се публикува със задна дата. Те потърсиха своите термини чрез собственото търсене на платформата, което им позволява достъп чак до 2006 г. (когато сайтът е създаден), и чрез Topsy, услуга за търсене в Twitter. За съжаление:
„От нито един туит не беше открито ясно пророческо съдържание, коео да включва „комета ISON“, „#cometison“, „папа Франциск“ или „#popefrancis“ – никога. Всеки от тези термини се е срещал многократно – стотици за кометата ISON и хиляди за папа Франциск, но с едно отбелязано изключение, само след септември 2012 г. за кометата ISON и март 2013 г. за папа Франциск.“
Единственото изключение, което изследователите споменават, е блог, в който спекулативно се обсъжда „папа Франциск“, който е бил рекламиран в туитър, но изследователите стигат до заключението, че потребителят и блогът не са с пророческо качество.
Търсене на търсения
Немироф и Уилсън също така търсят пророчески търсения в интернет търсачките. „Един пътешественик във времето… може да потърси конкретно събитие, за да види дали то вече се е случило или предстои“, пишат те. „Затова ние претърсихме онлайн бази данни за такива“.
Търсенето в Google Trends даде редица резултати, но екипът не ги смята за достатъчно ранни. Те също така те не смятат резултатите за надеждни, тъй като тази услуга отчита само термини с голям обем търсения. Според Trends не е имало например случаи на търсене на #cometison, но при ръчно търсене изследователите откриват някои случаи на използване на този термин. Нещо повече:
„Google Trends“ съобщава само за разпространението на търсенията, нормализирано спрямо най-големия обем в желания времеви прозорец, а не в абсолютно изражение. … Търсенето на термина „Комета ISON“ отчете нулев резултат за всички дни от януари 2004 г. до септември 2012 г., месецът, в който беше открита кометата, но многобройни заявки за търсене след това. Този нулев резултат обаче е нормализиран към пиковия резултат, определен на 100 за март 2013 г. Суровият брой на търсенията за март 2013 г. не бе разкрит от Google Trends. Следователно, според нашето разбиране, нулевият резултат всъщност означава „по-малко от 0,5 % от стойността за март 2013 г.“, която може да бъде и по-голяма от нула. Напълно възможно е едно-единствено пророческо търсене от човек, дошъл от бъдещето, за кометата ISON да не е било регистрирано.
Екипът претърси и архива „Астрономическа снимка на деня“ на уебсайта на НАСА, и получава няколко резултата за ISON – но всички те се оказват правописни грешки или „външна информация“.
Изпращане на доказателствата по имейл
Изследователите използват един последен тест: През септември 2013 г. Немироф и Уилсън създават онлайн публикация, в която молят пътешествениците във времето да туитнат или да изпратят имейл с два хаштага – #ICanChangeThePast2 или #ICannotChangethePast2 – преди август 2013 г.:
„Съобщение с хаштага „#ICannotChangeThePast2″ би ни казало, че пътуването във времето към миналото е възможно, но пътуващият няма възможност да променя миналото. … Обратно, съобщение с ‘ICanChangeThePast2’, би означавало, че пътуването във времето към миналото е възможно и че пътуващият може да го променя.“
За съжаление нито един от тези хаштагове не се появява преди август 2013 г. Изследователите също не получават и никакви имейли, които да предоставят доказателства за пътешественици във времето.
Но все още има надежда…
Търсенето на Немиров и Уилсън не довежда до нищо, но според тях това не е причина да се отказваме. Те отбелязват, че промените в архива на НАСА може да са направили търсенето им непълно. Също така, „въпреки че отрицателните резултати могат да показват, че пътешествениците във времето от бъдещето не са сред нас и не могат да общуват с нас чрез съвременния интернет, те в никакъв случай не са доказателство, че ги няма“.