Смъртта на Слънцето ще ни убие, но това може да не е краят

Животът на нашата планета продължава вече няколко милиарда години. В търсенето ни на живот на други места сме гледали предимно към по-младите звезди – в края на краищата е по-лесно да сравняваме миналото и настоящето, отколкото да спекулираме с бъдещето. Изследванията обаче показват, че не бива да отхвърляме и по-старите звезди като носители на планети, на които може да има живот, дори тези звезди вече са загинали – въпреки че подобна смърт може да не е толкова полезна за живота.

Това изображение показва вятъра от звездата L.L. Orionis, който предизвиква главна ударна вълна (ярката дъга), докато се сблъсква с материал в заобикалящата мъглявина Орион.

Фактор, който изглежда е от решаващо значение, е звездният вятър. Магнитното поле на нашата планета ни предпазва от потока частици, който постоянно идва от Слънцето. Този процес е много по-лош, когато звездите са млади, но постепенно се подобрява. Изследванията на звезди като Слънцето или дори на по-стари показват, че при тях има тенденция към промяна в силата и сложността на магнитното поле – нещо, което оказва голямо влияние върху звездния вятър.

Опустошителните изригвания стават по-малко вероятни с възрастта на тези звезди, което прави по-вероятно животът да се запази около тях и дори предоставя по-добри шансове за развитието на напреднали цивилизации.

Така че звезди като Слънцето или по-стари са супер – поне до един момент. Нашата собствена звезда и много подобни на нея са обречени да се превърнат в червени гиганти. След като една звезда изчерпи водорода в ядрото си, тя първо се компресира, като запалва хелий, и след това се раздува. Вероятно, когато Слънцето се надуе, външният му слой ще се простира чак до орбитата на Земята. И въпреки че плътността на плазмата ще бъде много ниска, не е хубаво за живота да се намираш във вътрешността на звезда.

Фазата на червения гигант се характеризира и с отделянето на мощни звездни ветрове, а топлината от вече голямата звезда изтласква обитаемата зона по-далеч. Това може да е добра новина за луните на газовите гиганти, но не толкова за скалистите планети: В най-добрия случай Земята и Марс ще бъдат изпепелени, а Венера и Меркурий със сигурност ще изчезнат.

Изследователите бяха любопитни и за това какво ще се случи по-натам. Червените гиганти изхвърлят слоевете си и това, което остава, е компресираното дегенерирало ядро. Наричаме тази мъртва звезда бяло джудже. Без звездни ветрове и с голяма стабилност в продължение на милиарди години белите джуджета са чудесно място за живот, стига планетите да са преживели фазата на червения гигант, а животът да се е развил отново след появата на бялото джудже.

Изследванията показват, че промените от обикновена звезда към червен гигант и бяло джудже са твърде бързи, за да може животът да се адаптира, освен ако нямате начин да защитите и преместите цяла планета. По-старите звезди и белите джуджета трябва да се изследват като потенциални носители на живот, но изглежда малко вероятно животът да оцелее без прекъсване на един свят, докато звездата му се променя и еволюира.