Изповедта на руския доброволец от фронта в Украйна – снарядите са най-добрия учител за живота
Русия продължава да води своята война с Украйна и докато всеки ден не спира да публикува и разкрива своите „големи победи“, руските войници са на друго мнение. Тяхната дума не е чак толкова важна, а както можем да разберем, обикновено доброволците не получават внимание, освен ако не са готови да разкажат славни победи и невероятни успехи. Оказва се, че все по-малко руски войници ще говорят. След като един войник от специалните сили успя да избяга и да си изгори паспорта на летище Шарл Дьо Гол в Париж, вниманието към редовната армия и героите е сведено до минимум.
След завръщането на един доброволец, ще го наречем Петър, който решава да запази анонимност, за да не се налага да бъде изпратен отново или по-лошо, да бъде вкаран в затвора, историята за войната в Украйна започва да добива нови представи. Въпросният боец се записва през август 2022 г. за кратка служба от 4 месеца, проблемът е, че прекарва около 11 месеца, поради простата причина, че неговото освобождаване не идва по-рано. Оказва се, че когато доброволците пристигат на фронта, героичните победи, за които се разказва по-рано, изобщо не са настъпили. Патриотичния дух се замества с псувни по Путин, а неподчинението идва с хвърлянето на първите снаряди. Достатъчен е един месец, за да може всички да пожелаят завръщането у дома, отколкото да продължават това безумие.
Въпреки гаранцията, че това е най-силната армия в света, повечето войници осъзнават, че командването се е провалило царски в своите решения. Доброволците получават около 2 седмици подготовка, преди да бъдат изпратени на фронта. По ирония на съдбата, руският доброволец е имал малко повече познания и е учил за оръжията от YouTube канала на Азов, който дори е на руски.
На 2-ри септември, героят на тази история преминава границата с Украйна и се настанява близо до Херсон. Командирът разбира, че войниците нямат спални чували, мнозина го питат дали не е трябвало да си донесат и свое собствено оръжие. Предоставените якета били размер XXL и двама души спокойно можели да се топлят в едно. Ако втората армия на света изглежда така, споделя Петър, то третата най-вероятно използва прашки и лъкове.
Въпреки доброто настроение, войната показва истинското си лице и първата жертва на Петър е приятел, с който се записват. Отрядът е разделен на две и първата част трябва да нападне украинско укрепление. Нападението изглежда като победа, но жертвите са огромни, а убитите и ранените се повишават значително. Докато бойците се завръщат и крещят „Чебаркул“ – паролата, с която се маркират за приятели – човек от бункера се панира и стреля по своя собствен отряд. По време на едно от сраженията, един от войниците се чуди как точно се стреля с гранатомет. При опит да стреля, ударът от изстреляната ракета откъсва ръката му, преди да дойде лекарски екип, той вече е мъртъв.
Един ден в позицията влиза снайперист, който обявява, че е рожденик и става на 24 години. За подарък на Русия ще застреля 24 украинеца. Бойните другари го молят да не прави глупости, защото появата на снайперист води до изсипването на бомби върху позицията, докато не бъдат елиминирани всички. Високото самочувствие често е причина за страдание. Един доброволец копае толкова голям бункер, че вътре може дори да се танцува. Украинците го виждат, започват да изсипват бомби. Руснаците се спускат да го извадят, но откриват само човешки останки. Няколко души умират, докато се опитват да го спасят.
Руските сили стоят в Херсон до ноември 2022 г. След мащабна украинска атака, повечето са принудени да се оттеглят. Петър е в последните части, които са успели да се окупират. Новината, че ще напускат поста, идва с облекчение, никой не вярвал, че това е прегрупиране, а просто евакуация. След месец и половина руските позиции нямат никакви муниции и всеки мост е бил директно обстрелван. По време на отстъплението, руснаците губят доста от оборудването си, макар и повечето да го отричат. Цялата операция е абсурдна, всички се товарят в камионите и чакат разрешение да изчезнат по най-бързия начин. Никой не стои в окопите или бункерите. Всички чакат в продължение на 40 минути.
Войниците от Херсон са изпратени в Лугански регион. Петър знае, че неговият договор приключва през декември, но не получил документите си и никой няма намерение да го пусне. Отново е изпратен в окопите без спален чувал. Грешникът е закупил само водка и свинско и прекарва две вечери там. В този момент се раждат и първите мисли за дезертиране. По-лесно ще е оцеляването в гората, отколкото на огневата линия.
В село Шулянка е изкопана яма, в която се хвърлят провинените войници. Най-често съдържанието е с хора, които са се напили, не са се подчинили на заповед, били са груби към командващ офицер и други. Въпреки наказанието, всички пият и никой няма интерес относно наказанието – това е още един ден живот. Мнозина трябва да преодолеят един бой, но какво е това, спрямо смъртта?
Първите проблеми идват в Диброва – друго украинско село. Повечето доброволци трябва да бъдат освободени и вече отказват да се сражават. Никой не е получил документите си за освобождаване. Командирът вика доброволците и обещава, че ще оправи всичко, но преди да си тръгнат, всички са изпратени на фронтовата линия – възможно най-предни позиции. Руснаците се намират на близо 150 метра от противника. Битката на първа линия не е толкова добра. Военната полиция наказва строго всеки, който реши да бяга. Един от войниците се изпуска в гащите след зловещ побой. Ден след ден, всеки човек е пречупен ментално.
Уволнението идва след повече от година, но носи свобода. Петър не иска да стои повече в Русия, той търси всякакви начини да напусне страната, а докато е в почивка, прекарва целият си ден в пиене и нищо друго. От 6-ма доброволци, които се записват, той и негов приятел са се завърнали у дома. По време на едно от сраженията, Петър се сблъсква с украинец. Не го убива, но по-късно артилерията го разчленява. Петър взима мобилният му телефон и там открива телефонния номер на дъщерята на загиналия.
Докато е в Русия, решава да се обади на детето и да съобщи, че нейният баща е починал на фронта. Детето не спира да го пита защо продължава да прави това, но се оказва, че много от войниците намират телефони и започват да се подиграват на жертвите. След сражението, Петър и неговите приятели отдават почит на врага и погребват няколко украинеца, както и един парашутист от руските сили, който по някаква причина е зарязан от бойните си другари.
Менталните проблеми на Петър продължават и в Русия, той не спира да се оглежда за прикритие, сякаш всеки момент ще започне бомбардировката. Ако влезе в сграда, започва да се оглежда за бягство и начин да напусне позицията. На Нова година, един от колегите на Петър гледа филмът „Чистилището“, заснет по истории от Първата Чеченска война. Сякаш не е имало достатъчно пролята кръв по земята, че да се гледа подобен филм. След уволнението, Петър никога не поглежда тези филми. Вече не говори с приятели от фронта, всеки ден някой умира.
Петър успява да намери безплатна психологическа помощ и осъзнава, че сам се е записал, но никога повече няма да повтори. Оказва се, че войната наистина е елементарна, получаваш лопата, копаеш окоп и седиш там. След това започваш да си представяш първия снаряд, който ще падне там, а след това започваш да цениш живота. Снарядите са един от най-добрите учители на живота, след като паднат, всеки иска да живее.
