Луната е горещата дестинация тази година

При добро стечение на обстоятелствата 2024 г. може да се окаже изключителна по отношение на кацането на спътника ни, далеч надхвърляща всички останали, поне от края на мисиите „Аполо“ насам.

Този устрем е резултат от два основни фактора: намаляването на разходите за изстрелване в космоса през последното десетилетие и откриването на доказателства за наличие на лед в близост до лунните полюси. Разходите за доставяне на вода се смятаха за една от основните пречки пред изследването на Луната. Ако тя може да бъде добита там, нещата вече изглеждат съвсем различни.

Най-напред по-любопитното:

Хора в космоса

Най-значимата мисия изобщо няма да бъде до лунната повърхност всъщност. Предвижда се „Артемида II“ да изведе четирима астронавти, които вече са избрани, на обиколка около Луната и обратно през ноември. Така за първи път от 1972 г. насам хора ще излязат извън ниската околоземна орбита. След 52 години чакане обаче има голяма вероятност да се наложи да изчакаме още една, като се спекулира за отлагане до 2025 г.

Въпреки това „Артемида II“ вече е достатъчно напреднала, така че почти сигурно ще се случи през следващите две години, а ако се случи, това ще бъде много повече от повторение на стъпките на „Аполо“. От една страна, екипажът ще прекара в космоса между 10 и 21 дни, което е повече от осемте на „Аполо 10“ и „Аполо 11“, и ще развие способности, подходящи за дългосрочно присъствие на Луната, а не само за кратък престой.

Комерсиални услуги за полезен товар на Луната

При подготовката на следващия етап на проекта „Артемида“ на 3 частни компании е възложено да доставят тази година за НАСА 6 полезни товара. От друга страна, графикът, който все още е на уебсайта на агенцията, посочва две от тях като извършили доставки през 2023 г., като нито една всъщност не се е случила още, така че може би трябва да приемаме това с известна доза съмнение.

Планирани площадки за кацане на полезен товар на Луната. Повечето от тях са планирани за тази година, а има мисии и от Япония и Китай.

Първа е мисията Перегрийн Мишън 1, планирана за изстрелване на 8 януари, така че скоро трябва да разберем дали ще се спази графикът. Тя ще носи 90-килограмов полезен товар и ще бъде първият проект, изстрелян от ракетата Вулкан, разработена от Юнайтед Лаунч Алайънс. На борда ще има американски и мексикански роувъри, както и 8 други инструмента и 13 времеви капсули.

Следващите мисии за тази година включват 3 до района на Южния полюс на Луната, смятан за вероятното място за бъдещи бази, една до съседен на Морето на спокойствието обект и една до вихъра Гама на Райнер.

Повечето лунни изследвания през този век са извършени от Китай, а Чанг’и 6, който се очаква да бъде изстрелян през май 2024 г., има за цел да запази тази тенденция. С тази мисия за връщане на проби от жизненоважния регион на Южния полюс, Китай може да се сдобие с нещо, което другите държави ще постигнат с години – възможност да изучават скали от най-важния регион на Луната.

Вероятно най-добра перспектива за успех има японската мисия СЛИМ (Smart Lander for Investigating Moon). Спускаемият апарат, бункерът и марсоходът претърпяха много закъснения, но сега са в орбита около Луната, като са завършили по-голямата част от пътуването си. На 19 януари ще бъде направен опит за кацане близо до кратера Шиоли. От друга страна, СЛИМ има по-големи амбиции от повечето други мисии, като възнамерява да достигне височина от 100 метра, вместо много километри като повечето кацащи апарати, така че успехът може да е само частичен.

Япония има и втори участник в лицето на частния спускаем апарат айспейс (ispace). След като срещна злополучен край при първия си опит миналата година, той се завръща за втори, който има за цел да достави малък роувър.

Освен тези мисии, чиято цел е Луната, спътникът на Земята ще бъде междинна станция за ДАМЕ (Jupiter Icy Moons Explorer), който ще прелети край Луната през август. Така че имаме десет и половина мисии, така да се каже, макар че не всички от тях могат да успеят…

От друга страна, може да има някои изненадващи участия, както се случи с руската мисия „Луна 25“, която излезе от скрит режим с надеждата да изпревари Индия до южния лунен полюс. От друга страна, като се има предвид катастрофалният край на тази мисия, космическите агенции може би няма да са толкова склонни да се състезават без подходящо планиране.

За онези, които въпреки неопровержимите доказателства настояват да отрекат реалността на първоначалното кацане на Луната, всичко това може да налее масло в дилема. Ще решат ли, че и тези мисии са били фалшифицирани, след като толкова много правителства и организации са участвали в тях? Или ще стигнат до заключението, че сегашният порив за изследване е истински, като всички участници по някакъв начин са се включили в прикриване на първата мисия? И в двата случая е по-добре да подготвят историите си, защото времето тече…