Народна Република България през погледа на британския посланик Ричард Спейт
България има два вида история след 1944 г. – първата е писана по поръчка от лидерите на комунистическата партия и онази, която пристига в Европа чрез посланици и най-различни чужденци, които могат да разказват, без да бъдат цензурирани. Издание BBC пази в своите архиви и някои от анализите на британски посланици, които пристигат в страната и управляват по няколко години.
Ричард Спейт трябва да пише доклади за период от 2 години и след като не е задължен да сваля шапка на комунистите, разказва истината за България. Нещо още по-очарователно е, че най-вероятно неговите доклади не са били известни на никого и продължават да са мъглява материя за онези почитатели на червения терористичен строй, който сме виждали. С пристигането си в България, Спейт се сблъсква със странна реалност.
Градовете и селата приличат на онези, които могат да бъдат забелязани в Югославия и някои от Италия. Населението не обръща много внимание на чужденците, но Спейт среща два проблема, че един път не може да снима магаре на селски пазар, а на жена му е забранено да снима поле с царевица. Селското население, което е малко по-отворено от градското, често се оплаква, че му липсват годините на частно земеделие.
Повече от 10 години, същите селяни тънат в бедност и мизерия. Въпреки това, по-голямата част от населението, която може да се срещне с британския посланик, подчертава, че често слуша българските предавания на BBC. Репресиите срещу църквата са по-минимални (вече), но сред новите светии могат да се забележат и портрети на Вълко Червенков и Георги Димитров. Спейт признава, че единствената причина, поради която България все още не е корабокруширала, като огромна част от всички останали сателити на СССР, се дължи единствено на трудолюбието и естествените качества на българина. Що се отнася до администрация на страната, същата е напълно безполезна.
Мнозина изразяват недоволството си от настоящето управление, но не искат да започнат бунт или друга по-активна дейност, както страни като Чехословакия и Унгария. В края на 1956 г. Червенков дава министерския пост на Югов, който не блести с никакви успехи или идеология, докато бившия министър получава поста на заместник. Червенков продължава да стои като правителство в сянка, но прикрива своите действия, тъй като сталинизмът и гоненията са тежко преследвани. През 1957 г. Коледа все още се празнува на 7 януари, но новият режим не спира да работи върху идеята за заличаването на празника.
Посланик Спейт споделя, че в София има коледни елхи, но сега се наричат новогодишни, като всички картички също се смятат за новогодишни. Той самият е попаднал на коледни такива, рисувани от монахини, които се раздават лично и никога не се изпращат по пощата. Най-голямото страдание продължава да е огромната администрация и огромното количество на служители. Въпреки видните решения, партията не премахва броя на чиновниците и предпочита не ефективно управление. Гостуването на българска делегация за среща с Хрушчов на 1 март 1957 г. е описано о британския посланик сър Патрик Райли, който не крие своите суперлативи относно видяното.
Българската делегация е оглавявана от Югов и Живков и пристига на 15 февруари в Москва. Описани от сър Райли като „най-нова група послушни поклонници в комунистическата светиня, подобна на получения прием от други преди тях.“. На въпросното събитие, Живков и Югов говорят за изпълнението на нормата и дори излишък, българите са поклонени и желаят да бъдат третирани със снизхождение. Допълнителни плюсове били и така наречената идеологическа чистота, която изпъква много по-сериозно от тази на Югославия или Полша.
Най-важното е, че България е била готова да започне доставки на уран за Съветския съюз, като обещава „справедливи и взаимноизгодни цени“. Въпросните търговски отношения идват по програмата за мирно използване на атомната енергия. Разбира се, това, което се определя като братска съветска дружба от комунистическото управление, реално в останалата част на света, носи името: „Низкопоклонничество на българското правителство пред Съветския съюз.“.
Завръщането на големите в родния комунизъм е планувано на 26 февруари. Спейт посочва в Лондон, че посрещането е било уредено и прилича на „полуистеричен русофилски ентусиазъм, който се насърчава от органите на държавната публицистика“. Посланикът посочва, че хиляди работници и ученици са закарани под строй до гарата, носейки лозунги, деклариращи тяхната вярност към каузата на вечно приятелство със СССР. След пристигането, делегацията отива пред мавзолея на Георги Димитров и започва да говори за благодарност и материална помощ от идеологическото ръководство на Москва.
По думите на чуждестранни очевидци, българите са показали своята обичайна апатия през цялото време. По спомени на мнозина, емоцията на докараната публика, не била дори близка до тази, която родната публика е показала по време на мача срещу Югославия за световното първенство по футбол. На 22 юни 1957 г. служител от британската легия – Джон Прайс, споделя и позицията на съветския посланик, който играе ролята на абсолютен губернатор на България. По време на разговор по случай рождения ден на английската кралица, Прайс разговаря с министъра на външните работи – Тарабанов.
Двамата споделят възможност за обща търговия с Китай, докато не идва съветския посланик, за да заяви, че това не само не може, но и няма да се случи, което принуждава Тарабанов просто да смени темата и никога повече да не я повдига. Интересен факт е, че докато една такава сделка би могла да подпомогне местното население, в България все още има селяни, които получават по-малко от 4 лева на ден. Това не пречи да се продължи да пази реномето си на абсолютен лакей в краката на Москва.
След изборите, продължават доставките на някаква материална примка, в която чиновниците стоят мирни, докато получават някакви бонуси като радио, а селяните се радват, че не са в затвор. През същата година не спира размяната на български техници и съветници, както и изпращането на сирийски студенти обратно в страната. Според посланик Спейт, отвореното бюро за търговски отношения между България и Сирия, официално съществува само на хартия, тъй като ресурсите на страната не са достатъчни.
На 21 юли 1958 г. Британското и Американското посолство са обградени от протестиращи. По думите на консула, около 100 хиляди души са протестирали срещу намесата на американски войници в Ливан, които пристигат, за да опазят режима. Тъй като британския посланик не посочва каква е причината за тази демонстрация, въпросните причини са две – едната е обвързана с влизането на американска армия в Ливан, а другата е съвместна среща на учените, работещи върху ядрено оръжие.
Делегациите на САЩ, Великобритания и СССР се срещат, за да обсъдят тестването на ядрено оръжие. Въпреки огромното присъствие на българи, посланикът посочва, че по лицата на хората има особена досада, докато други протестиращи са се смеели. Основното съмнение е, че британци и американци са направили нещо в Близкия изток, което може да доведе до война. Най-измореният човек в България, по това време, е пощальонът, който е трябвало да достави повече от 1000 протестни телеграми, докато по време на конфликта около Суец, се е налагало да носи 40.
1-2 служители на британското посолство трябва да изслушат ругатните на неизвестни лица по телефона, но нищо повече. Има пострадали няколко автомобила, върху които с тебешир са написани призиви за мир. Генерално се наблюдава опит на мнозина българи да посочат, че не само не вярват на родната преса, но и с досада са призовавани от заводи и предприятия да протестират.
На финалът на своята политическа мисия, посланик Спейт споделя следната картина. Той не вижда абсолютно никаква интелектуална маса или хора, които биха били готови да се борят срещу тежката немотия, която е обхванала страната. Политическата амбиция и постоянното четене на декларации и водене на делегации, за обикновения българин е просто кьорфишек. Икономиката на България се изпълнява изцяло по план на СССР, а българските лидери нямат никаква опозиция, която да им противодейства.
Тясната обвързаност на България със СССР води до оборудването на ферми и фабрики с нескопосани съветски машини, което води до съжаление не само на политическите опоненти, но и на собствените кадри на партията. Мнозина са знаели, че има по-добри и много по-евтини такива, които могат да се доставят от Запад. България инвестира изключително много в производството на индустриални стоки, но с такова ниско качество, че няма да бъде конкурентна на останалите съветски сателити. Въпреки повишенията на заплатите, повечето хора трудно успяват да закупят необходимите стоки и често не покриват основните нужи на семейството си, особено ако и жената не работи. Политически „ненадеждните“ кадри са оставени на ръба на гладуването, тъй като не са имали право да влизат в партията.
Новият българин от комунизмът, пише Спейт, реално е флегматично същество, което се доближава повече до чеха, отколкото до горещия поляк или унгарец. По време на почивките във Варна, неговата първа работа е да изразява нескрита агресия срещу англо-американците. Много важно е да слуша партийни речи, но тъй като са предоставени силово, те не могат да запалят ентусиазма му към новата власт. Спейт описва новият българин като онзи от османското робство.
Всички творци имат правото да пътуват свободно и получават особени привилегии, достатъчни, че да не тръгнат срещу този режим и да не започнат умишлено да режат богатия клон, на който стоят. Въпреки този образ, на прощалното парти, Спейт забелязва, че поканените гости не крият своите симпатии към Запада, отдавна са спрели да вярват в пропагандата, но генерално нямат какво да направят, за да получат някакво внимание. Спейт се чуди дали изобщо има смисъл да се изпраща друга делегация, тъй като Съветска България няма абсолютно никаква външна политика и всеки дипломат може да срещне само трудности при изпълнение на своите нормални функции.
Спейт потвърждава, че на територията на България няма нито един британец, следователно цялата дипломатическа мисия може да бъде закрита. България не бива да се третира като нещо по-различно от руска провинция, която няма никаква суверенна власт. Все пак е ясно, че оттеглянето на такива дипломатически мисии просто ще бъде началото на края и ще докаже на българите, че те отдавна са изоставени в ръцете на Кремъл.
Този доклад получава отпор, тъй като Томас Бримлоу посочва, че със сприхавост няма да се постигне нищо. Въпреки проблемите в България, отношенията на страната спрямо британската корона са далеч по-добри, отколкото от времето на Сталин. Дългата еволюция на комунизма може да се наблюдава в страни като Полша и само търпението може да даде резултат в подобряването на отношенията.
