Смъртта не е конкретен момент – така че какво се случва, когато умрем

Смъртта е естествена и необходима част от живота. Както обяснява Крис Пакъм в „Земята“, дори изчезването има своите положителни страни, тъй като проправя път за нов живот. Наличието на купища трупове обаче е гаранция за разпространяване на болести, но за щастие животът… е намерил начин да се погрижи за този проблем.

Преподавателят по криминалистика в университета в Кент д-р Девин Финаути нарича този начин „екосистема на разлагането“ – сложна поредица от процеси, които разграждат тялото, докато не остане само скелет; процес, известен още като скелетизация.

Преди да се стигне до чистия и, което е от решаващо значение, незаразен скелет, трябва всички видове тъкани да си отидат. Затова д-р Финаути казва, че самата смърт не е единичен момент.

Какво се случва, когато умрем?

Разграждането започва много скоро след смъртта и едно нещо, което докторът иска да поясни, е, че смъртта не е като един момент. Тя е каскада от реакции и процеси, които се случват с течение на времето.

Това, което обикновено се случва, е, че индивидът губи съзнание, след което се потискат дишането и сърдечната честота, докато не спират окончателно. Или може да загуби съзнание в резултат на спирането на тези два процеса. Така или иначе, това се нарича клинична смърт – тоест смъртта, от която може да бъде върнат, да бъде съживен многократно, ако е необходимо.

Проблемът е, че след като сърцето спре да изпомпва и кислородът съответно спре да циркулира, клетките ни разполагат само с ограничено количество кислород, че да произвеждат своя енергиен източник, който е известен като аденозинтрифосфат (АТФ). След като кислородът свърши, клетката може да премине към анаеробно дишане и така да произвежда АТФ.

Проблемът е, че това е много енергийно неефективен процес и при него се образува млечна киселина като страничен продукт. Така че може да действа само за ограничен период от време и всеки, който е получавал големи спазми при физическа тренировка, знае това.

След като клетката изчерпи АТФ, нейният клетъчен транспортен механизъм спира да работи, което означава, че тя вече не може да обменя информация с извънклетъчната си среда. Сега вътрешните условия в клетката започват да се влошават, тя става по-киселинна. Тази киселинност започва да разтваря лизозомата и след като стената ѝ се разкъса, всички ензими и лизозоми вътре излизат и започват да увреждат клетката.

В крайна сметка клетката просто се разкъсва и това е процес, известен като некроза, който се различава от апоптозата, която е програмирана смърт на клетката. Апоптозата всъщност е технически обратима, докато некрозата е необратим процес.

Проблемът тогава е, че клетката изхвърля всякакви токсини, лизозоми и други неща в извънклетъчната среда и това започва да уврежда съседните клетки, които също изпитват същия вид вътрешен стрес. Така се получава една каскада от клетъчна смърт.

Това се случва първо в тъканите, които имат най-високо съдържание на кислород и вода: мозъкът, стомахът, белите дробове и други подобни. Мозъкът ви ще е първият, който наистина ще спре да работи, защото той поема 20% от глюкозата, от която се нуждае тялото ни; много, много енергоемък орган.

Това ще стане за около 4 минути, така че от момента, в който сърцето ви спре да бие, имате около толкова преди мозъчните клетки да започнат да умират; също необратим процес. След като загинат достатъчно количество мозъчни клетки, тогава настъпва мозъчната смърт.

Други части на тялото ви ще се запазят – и то доста дълго време. Изненадващо, но щом загубим нервния контрол, цялата система, която работи срещу химическото равновесие в тялото ни, се проваля. И това, от химическа гледна точка, е всъщност смъртта: провал на биологичните ни системи, който не позволява връщането към равновесие.

Щом всичко спре да действа, имунната ви система спира да работи и бактериите, които са присъщи на червата ни и които са повече от клетките ни в съотношение 20 към 1, вече не са ограничени от нея. Така те разполагат с огромно количество храна – и започват да консумират наред.

Те ще преминат през лигавицата на стомашно-чревната ни система, ще попаднат в кръвта и ще се разпространят в цялото тяло. Ще започнат да метаболизират субстратите в тялото ни, като започнат със захарите, които са на повърхността на клетките ни.

След това ще преминат към по-сложни въглехидрати и мазнини. Това е истинското начало на разлагането и при техния метаболизъм се образуват редица странични продукти, наречени летливи органични съединения, които формират характерния мирис на смърт.

Всеки, който е усещал миризма на мъртво тяло, не непременно на човешко тяло, но на всичко мъртво, което започва да се разлага, това е всъщност мирисът на летливи органични съединения, а досега са идентифицирани около 400-500 такива съединения от хора. А именно това е причината за появата на насекоми.