Защо някои звуци ни дразнят

Звуците, които обикновено причиняват проблеми на хората, са или много силни, или много високи.

„Някои често срещани примери за много силни или високочестотни звуци са алармите на коли близо до вас или преминаването на линейка по улицата“, казва Джоди Сасаки-Мираглиа, директор на програмите за професионално обучение на производителя на слухови апарати Widex USA.

„Други често срещани примери са фойерверките, силните звуци от строителни дейности или музиката на концерт.“

Разбира се, в случая с алармата за дим и сирената на линейката може да се изтъкне, че целият им смисъл е да звучат силно, за да привличат внимание. В повечето случаи няма да сте изложени на тези шумове за много дълго време. Но един концерт вероятно ще продължи няколко часа, а ако нямате късмета да живеете срещу строителна площадка, много добре знаете колко болезнено може да бъде да слушате думкане дни наред.

Макар тези ситуации да са дразнещи за всички, при някои хора чувствителността към звука е съвсем истински проблем, който ги засяга ежедневно.

Защо им се случва така?

Нива на дискомфорт от силата на звука

По-силните и високочестотни звуци обикновено са по-неудобни за слушане, отколкото по-тихите и по-ниски звуци. Но толерантността на хората към тях може да варира. За щастие, има удобен тест, който аудиологът може да извърши, за да определи уникалното ниво на дискомфорт от силата на звука.

„Тестът на Кокс, създаден от покойния д-р Робин Кокс, доктор на науките от Университета в Мемфис, Лаборатория за изследване на слуховите апарати, се използва често в аудиологичните клиники днес“, казва Сасаки-Мираглиа. При него пациентът слуша серия от ниски до високи звуци и преценява колко силни му се струват те по седемстепенна скала. Въз основа на резултатите аудиологът добива представа за изходната стойност на нивото на дискомфорт на дадено лице и ще може да адаптира адекватно слуховя апарат, от които то може да се нуждае.

Какви обаче са причините за чувствителност към звук?

„Обикновено се наблюдават по-ниски стойности на чувствителност при хора със специфични видове загуба на слуха, като например шумова или сензоневрална [която засяга структурите на вътрешното ухо или слуховите нерви]“, обяснява Сасаки-Мираглиа.

„Хората, които изпитват звънене или шум в ушите, или тези, които имат проблеми със слуховата обработка, също могат да имат по-ниски от очакваните стойности на дискомфорт.“

Съществуват и различни състояния, които правят хората чувствителни към звуци по различен начин.

Един от примерите е хиперакузисът, който понякога може да е резултат от други медицински проблеми като лаймска болест или мигрена. Както обяснява Сасаки-Мираглиа, „хиперакузисът не е свързан със силни звуци. При това състояние звуци, които изглеждат „нормални“ по сила за повечето хора, могат да бъдат непоносимо силни за болните.“ Това означава, че нещо обикновено като дрънкане на монети в нечий джоб може да звучи непоносимо силно и дори болезнено.

Други хора изпитват ирационален гняв при определени шумове, което се дължи на мизофония. Последните изследвания показват, че това заболяване е по-често срещано, отколкото се смяташе досега, и засяга до един на всеки пет души само в Обединеното кралство.

Едно проучване показва, че звуците, които хората с мизофония намират за непоносими, всъщност активират невронни вериги, които контролират движението на лицевите мускули, а не са проблем със системата за обработка на слуха в мозъка, както може да се очаква. Това изглежда дава на хората усещането, че тези звуци „влизат“ в собственото им тяло, което води до чувство на гняв или отвращение.

Сасаки-Мираглиа казва, че често срещани отключващи фактори са шумовете на други хора, които „дъвчат, дишат или прочистват гърлото си“.

При някои хора неприязънта към силните шумове може да прерасне в пълно тревожно разстройство, наречено фонофобия. То не е непременно свързано с проблеми със слуха, но може да бъде по-често срещано при хора със затруднения в сензорната обработка – каквито могат да се срещнат при аутистите – и при страдащите от мигрена. Както всяка фобия, фонофобията е екстремен, ирационален страх и страдащите от нея могат да изпитат паника, когато са изложени на силни шумове или дори само на заплахата от тях.

Но както боклукът за един е съкровище за друг, така и монетата на чувствителността към звук има две страни. Определени звуци, които предизвикват чувствителност и дори мизофония при някои хора, могат да бъдат абсолютно блаженство за други. Една неотдавнашна тенденция в TikTok демонстрира това по чудесен начин: когато хора започнаха да търкалят чупливи предмети – особено стъклени бутилки – по стълбища…

Тази симфония от удар и чупене би накарала много хора да си запушат ушите, но други се кълнат, че предизвиква радостно усещане, наречено Автономна сензорна меридианна реакция (на англ. абревиатурата ASMR), понякога по-красноречиво известна като „мозъчен оргазъм“. Онези, които изпитват тази реакция, често я описват като релаксиращо, изтръпващо усещане, предизвикано от различни звуци – за някои това е трошене на стъкло, за други – шепот, почукване, дори четкане на коса.

Има ли начин да се лекува чувствителността към звук?

„Ако имате звукова чувствителност, най-добрият начин на действие е да потърсите съвет от лицензиран аудиолог“, казва Сасаки-Мираглиа. „Той ще ви предоставят цялостна оценка, възможности за лечение и насочено обучение за вашето индивидуално състояние на звукова чувствителност. Не е необичайно да се открият няколко причини, които допринасят за положението.“

В този случай чичко Гугъл вероятно не е ваш приятел.

„Възможно е да прочетете информация в интернет, която може да ви отведе по грешен път, който струва много пари и не е подкрепен с доказателства, уважавани в аудиологията и медицинската професия“, добавя Сасаки-Мираглиа. По-скоро е важно да се потърси индивидуален медицински съвет, тъй като лечението на хиперакузис или шум в ушите при един човек може да бъде много различно от това при друг.

Ако чувствителността ви към звука ви причинява тревожност, което означава, че може да имате фонофобия, различни лечения могат да бъдат предложени от специалист по психично здраве, като например когнитивно-поведенческа терапия.

От време на време на всички ни се налага да се справяме с дразнещи шумове, но понякога това дразнене може да се превърне в нещо много повече. Ако чувствителността към звуци се отразява на нормалния ви живот, може би е време да потърсите медицински съвет – може би има повече възможности за лечение, отколкото си мислите!

Както заключава Сасаки-Мираглиа: „Без значение от причината, правилната консултация и диагноза от аудиолог може да подобри резултатите за пациента и качеството на живота ви.“