Ще оцелеем ли, ако покрай Слънчевата система премине друга звезда

Слънцето и другите звезди рядко се доближават една до друга. Смята се, че близко преминаване – на разстояние, по-малко от 15 милиарда километра – се случва веднъж на 100 милиарда години, което е над 7 пъти повече от сегашната възраст на Вселената. С оглед еволюцията на Слънцето, Земята ще има обитаема повърхност още около 1 милиард години. Това ни дава 1% шанс покрай Слънчевата ни система да мине друга звезда, докато на Земята все още има живот.

Но какво може да се случи, ако такова нещо действително стане. Ами всичко – от пълно унищожение до едвам доловими последици.

Изследователи вече са разгледали различни възможни варианти на срещи и е добре да се знае, че в 95% от случаите преминаването не води до смърт на планети. Но в останалите 5% е пълен, необуздан хаос. В почти половината от тях Меркурий е изтикан в орбита, която го довежда до сблъсък със Слънцето.

Предишни изследвания показват, че дори 0,1% смущение на орбитата на Нептун може да изкара Меркурий извън релси (който вероятно ще удари Венера, но Марс и Земята също са възможни цели). Ново изследване сочи, че ефектите от малки колебания в орбитите могат да бъдат наистина катастрофални.

„Макар че орбиталната еволюция на планетите до голяма степен се определя от светски и резонансни смущения, преминаващите наблизо звезди могат да окажат последващо влияние върху орбитите на планетите“, пишат авторите в статията.

Със съответно 1,21% и 1,17% вероятност е сценарият Марс да се отклони към Слънцето, а Венера да се сблъска с друга планета. Те са следвани от по-малко вероятните сценариите, в които Уран или Нептун напускат орбитите си, и този, при който Меркурий се удря в друга планета.

Нататък в списъка с възможности (в низходящ ред на вероятност) виждаме и Земята, чийто шанс да се сблъска с друга планета е 0,48%, докато вероятността да се удари в Слънцето е около 0,24%. Съществуват и много други възможности, някои от които са доста по-хаотични от други. Сблъсъците са по-чести за вътрешните планети, докато изхвърлянията от системата, логично, са по-чести за външните (с изключение на Юпитер).

Облака на Оорт

Съществува дори малък шанс Земята да бъде изтласкана в много по-широка орбита в Облака на Оорт, но все още да е свързана със Слънцето. При всички планети има малки, но приблизително сходни шансове да се присъединят към системата на преминаващата звезда. Възможно е Земята да се окаже в обитаемата зона на другата звезда и да удължи обитаемостта си за повече от 1 милиард години. Но такъв трансфер може да означава гибел за другите планети.

„Въпреки разнообразието от потенциални пътища, шансовете са големи, че сегашното положение на нашата Слънчева система няма да се промени. Прогресивното нагряване на Земята от все по-силното слънце (да не говорим за въглеродните емисии, предизвикани от човека) ще продължи с пълна сила. Статистически е малко вероятно Вселената да ни помогне, като ни осигури полет, който да доведе до по-хладна Земя. Така най-доброто решение за човечеството е да си помогне само“, заключават авторите.

Съществуват и 392 сценария от 12 000 симулации, при които всички планети, освен една, загиват; най-често срещаният оцелял е Юпитер (както и при други вероятни смъртни случаи на Слънчевата система) – но в 23 сценария Земята е единствената оцеляла. При всички тях обаче е пренебрегнат един важен фактор за нашата планета: Луната. След като се вземе предвид системата Земя-Луна, шансовете за опустошение на нашата скъпа стара планетка се увеличават просто защото с добавянето на Луната ние сме по-голяма мишена. Но дори и с този рисков фактор вероятността за подобен катаклизъм остава наистина много малка.