Генерал-майор Иван Русев – победителят в българските войни, министърът в демократични времена и най-големият враг на БКП
Българската история може да ни изненада с някои особено светли личности, работещи единствено и само в интерес на България. Имена като Иван Русев. Роден е на 27 ноември 1872 г. в Шумен и е една особена порода българин, който през целия си съзнателен живот работи за благото на своята страна.
Информацията за него е доста оскъдна, особено след като Русев се оказва един от основните противници на БКП и така наречените тесни специалисти в турболентните времена, когато все още говорим за Царска България. Русев завършва военната академия през 1892 г. с чин поручик, а в началото на XX век завършва Николаевската генералщабна академия с чин капитан. През следващите години става майор, а след това е подполковник. По време на всички войни е началник на щаба на 2-ра бригада в 9-та пехотна плевенска дивизия, командир на 33-ти пехотен свищовски полк, началник на мобилизационни части и отдалечения и началник на Школата за запасни подпоручици.
По всичко личи, че това е мъж, който не просто познава всички страни на войната, но е и един от хората, които участват във всички големи сражения до Втората Световна война. Подозираме, че една от основните причини е, че в този момент Русев е вече на много по-сериозна възраст и не може да бъде полезен на армията. Животът на капитанът, а по-късно и генерал-майор, преминава в годините на война, а единственото разочарование е известно на всички – България печели всяка една война и губи всяка една дипломация от началото на самото си съществуване.
9-пехотна плевенска дивизия
В навечерието на Балканската война ще открием, че Русев се намира в щаба на 8-ма пехотна тунджанска дивизия. Сформирана в Стара Загора, същата разполага с 2 бригади и 2 пехотни полка. Бригаден командир на дивизията е генерал-майор Димитър Кирков. Дивизията се подобрява значително и с изпращането на 2 артилерийски полка. Тунджанска дивизия е отговорна за овладяването на боевете на висотата Курт-Кале на 5 октомври 1912 г. Достигайки до Одрин, два от полковете застъпват южния сектор на крепостта, докато други два са изпратени при директната атака на крепостта в източния сектор.
По това време Русев се намира в щаба на въпросната дивизия, но успява да помогне за логистика и правилно снабдяване. За съжаление радостта от победите ще бъде помрачена, когато избухва Междусъюзническата война, в която България трябва да се изправи срещу абсолютно всички скорошни военни партньори.
След края на Междусъюзническата война, Русев е с чин полковник и назначен за началник щаб на 2-ра военноинспекционна област. Никой не е сигурен дали Русев е искал реванш за бедите, които са се случили в последните две балкански сражения. Преди изобщо да има време да помисли за мир, Русев отново е призован, като този път е началник-щаб на Втора българска армия, командир на 7-а пехотна рилска дивизия и на 2-ра пехотна тракийска дивизия. Задачата на Русев по време на Първата Световна война е да успее да прекъсне комуникационните линии и снабидтелните канали между Македония и Сърбия.
7-ма Рилска пехотна дивизия
В допълнение трябва да не позволява на силите на Сърбия да успеят да се оттеглят в Македония и да държи в обръч сърбите, оставяйки ги без помощ от съюзниците, които в последствие ще се опитват да доставят необходимата логистика за победа. Общата численост на Втора Българска армия е почти 100 хиляди души, разполагащи с 53 пушки, 52 картечници и 182 оръдия. Не се подвеждайте от по-малкия брой леко пехотно оръжие, тъй като артилерията изисква по-сериозен персонал за времето си.
На 1 октомври 1915 г. Втора армия атакува Овче поле и успява да неутрализира сръбските сили, следващите превзети дестинации са Царево село и Кирва Паланка. До 16 октомври силите на 2-ра армия – около 2/3 от пехотата вече се намират във Враня. 3-та дивизия успява да прегази сръбските позиции на 6-ти октомври (20 октомври по стар стил) и да превземе Куманово.
С това се затварят всички снабдителни канали на сръбските сили. На 9 октомври е превзето Скопие, в Струмица пристигат първите френски сили, които да освободят сърбите от атакуващата линия и да получат възможност да се отдръпнат и прегрупират. В следващите седмици идват и нови трусове за сръбските защитници. За пореден път Косовско поле се превръща в грозна картина, а до него се стига след падането на Ниш.
Иван Русев
Първа българска армия започва своето нападение в Северната операционна група, като части от 2-ра армия трябва да защитават границата на юг, но изпращат сили и за нападение на север. На 10 ноември пада Прищина. Опитите за окончателно затваряне на Сърбия ще бъдат осуетени, тъй като силите се евакуират през Албания и стигат до Адриатическо море.
Отстъплението и времето на сърбите позволява събирането на по-голяма сила, а влошените условия не позволяват бързо напредване на 2-ра армия и окончателното довършване на противника. Въпреки всички опити на сърбите да запазят своята територия, в началото на декември вече няма сръбска кампания. Командването на Иван Русев и логическото разпределение на силите е успяло за пореден път да докаже, че Сърбия е изиграла възможно най-лошата си роля в театъра на Първата Световна война.
Осъзнавайки, че вече нямат територия, която да пазят, френските сили предпочитат да се оттеглят, вместо да се изправят срещу пълните сили на 1-ва и 2-ра български армии. 2-ра армия нанася тежки удари на френски и ирландски сили, които отстъпват чак до гръцката граница. Въпреки огромното желание на войниците, главното командване на Българската армия не разрешава на 2-ра армия да продължи настъплението си в Гърция. Всякакви военни действия са били забранени. От близо 100 хиляди души, 2-ра Българска армия дава общо 24 613 жертви.
Въпреки брилянтното командване на Русев, оставеното време на съюзниците за прегрупиране ще позволи на английски и френски сили да се разгърнат по гръцката граница и да се подготвят за нови удари, които бързо ще променят хода на българската военна операция. На 30 май 1917 г. Иван Русев е повишен в чин генерал-майор и след демобилизацията решава да се уволни от армията. Русев има сериозни победи и заслужава своя чин, но за съжаление ще трябва да плаща скъпо грешките на дипломацията. Русев не се отказва от армията и продължава да е член на Военния съюз и така Народния сговор.
Като много други войници след Първата Световна война, погледът е насочен към онези, които губят дипломацията. Организацията на Деветюнския преврат позволява на българските военни да свалят правителството на Александър Стамболийски. Иван Русев събира всички бъдещи министри в своя дом и след старта на въпросния преврат, военните разоръжават полицията и бързо установяват контрол.
Оранжевата гвардия – неофициалните сили на БЗНС и правителството на Александър Стамболийски, не успяват да се наложат или справят с военните в София. Една от причините за недоволството е, че Стамболийски най-вероятно се е опитал да включи България в Балканския пакт, който по-късно ще бъде известен като Югославия и реално ще постави страната ни под егидата на Сърбия, предавайки се завинаги. Това не се случва и военните бързо предотвратяват всякакви други опити за подобни идеи. Въпреки факта, че БКП получава команда да стои мирно и да не се намесва, изпратената по-късно телеграма от Москва ще разреши застъпване към правителството на Стамболов, което до някаква степен може да докаже и желанието на Стамболов да предаде държавата на панславянската идея на Сърбия, предадена официално на Руската империя.
Осъзнавайки, че са изпуснали златна възможност, комунистите бързо решават да опитат втори опит за свалянето на демократичното правителство и още същата година ще се опитат да повторят успеха на предния преврат. Опитите няма да бъдат успешни, но ще се стигне до боеве и размяна на сили между двете страни. Иван Русев не се отказва, дори и да е в напреднала възраст. Неговата основна дейност, като генерал-майор и един от бележитите български генерали по време на всички водени войни, позволява перфектна подготовка и адекватни мерки. Русев ще бъде особена чума за комунистическото движение в България, което в началото на новото хилядолетие ще бъде обявено за престъпен режим.
Веднага след атентата в църквата „Света Неделя“ ще започне ответната реакция, която по-късно силните пропагандатори на деня ще нарекат – „Бял терор“. Веднага след тези действия ще стане ясно, че премахването на терористичната организация, бореща се единствено за прекланяне пред СССР, окончателно охлажда желанието си за всякакви видове бунтове или подобни практики. Русев ще бъде два пъти министър на МВР в двете следващи правителства и ще продължава да служи на страната си по възможно най-добрия начин.
Житейският му път приключва през 1944 г. с присъда за смърт, тъй като е официално обявен за враг на народа, при това на възраст от 72 години. Русев води сам своята защита и успява да респектира новата власт, което автоматично гарантира и края на неговото съществуване. На 1 февруари 1945 г. в София е разстрелян, а през 1996 г. присъдата е отменена с решение на Върховния съд. Генералът има орден за храброст, царски орден „Свети Александър“, орден „За военна заслуга“ и още много други по време на своята служба, а и след това. Издава множество книги, като в последствие е включен в родната история като генерал и политик.
