Дяволската кула е впечатляващ монумент

Почитателите на Стивън Спилбърг вероятно са запознати с Дяволската кула, дори и да не я знаят по име. Драматичната скала, която се извисява на 386 метра над равнините на североизточен Уайоминг и река Бел Фурш, е известна с участието си във филма от 1977 г. „Близки срещи от третия вид“, чиято кулминация е сцената, в която извънземен кораб-майка се спуска върху скалното образувание.

През почти петте десетилетия след излизането си филмът запознава няколко поколения почитатели с природната забележителност – независимо дали са го гледали у дома или на специална прожекция в подножието на самата Дяволска кула. Но природното чудо има много повече да предложи от това, което виждаме на сребърния екран.

Дяволската кула е свещена за много индиански племена.

Типи, конусовидна индианска шатра

За индианските племена от Северните равнини скалата не е просто важна забележителност, защото е свещено място. Тя фигурира в множество митове и свещени разкази, а също така е известна и с множество древни имена.

Например арапахо я наричат „Типито на мечката“; киова я наричат „Издигнатата скала“ или „Скалата дърво“; а лакота я познават като „Мечешка колиба“, „Планината на митичните птици“, „Планината на сивия рог“ и „Планината на призраците“. Обикновено обаче я наричат „Матео тепе“, което вероятно е сиукско название на „Мечи вигвам“ или „Мечешка ложа“. (Преди много време околният регион е бил дом на много мечки.)

И до днес Дяволската кула често е място на церемониални ритуали, включително слънчеви танци, молитви и поднасяне на артефакти. (Ако ви се случи да посетите парка, внимавайте да не докосвате или премествате религиозни артефакти.)

Името на скалното образувание е противоречиво.

Дяволската кула получава популярното си (на английски – Devils Tower) име през 1875 г., когато полковник Ричард Ървинг Додж ръководи научната експедиция на геолога Уолтър Джени през района на Черните хълмове. Те отиват там, за да видят дали твърденията за злато, инициирани за първи път от генерал Джордж Армстронг Къстър, са верни. Но когато пристигат при скалното образувание, са поразени от неговата естествена красота. Додж го описва като „един от най-забележителните върхове в тази или която и да е друга страна“.

Той записва името на върха като „Дяволската кула“, като добавя, че туземците „наричат този вал Кулата на лошия бог, име, прието с подходяща корекция от нашите геодезисти“. Но тъй като толкова много местни имена на издигащото се образувание споменават мечка, вероятно експедицията на Додж просто е превел погрешно името на забележителността – на езика на лакот „лошият бог“ или „злият дух“ е „уакансика“, а думата за „черна мечка“ е „уахансика“).

През последните години местните племена подават петиции за официална промяна на името на на Мечешката ложа, тъй като намират сегашното прозвище за обидно. В същото време други местни жители твърдят, че промяната на името ще доведе до объркване и ще навреди на регионалния туризъм.

Дяволската кула е първият национален паметник в САЩ.

Дяволската кула е първият официален национален паметник на Съединените щати. Той е обявен за такъв от президента Теодор Рузвелт, който е известен с любовта си към американския Запад, на 24 септември 1906 г., малко след като подписва Закона за антиките. Рузвелт прави превода на Додж официалното име на кулата, но по пътя апострофът между „l“ и „s“ е изпуснат поради техническа грешка. Грешката така и не е поправена, така че и до днес кулата се изписва, както споменахме по-хоре.

Тя не е вулкан.

Някои твърдят, че Дяволската кула е стар вулкан, но геолозите казват, че тя вероятно е магмена интрузия, което означава, че се е образувала под земята от разтопена скала, или магма, която се е изтласкала нагоре в седиментните скали и се е втвърдила. В продължение на милиони години заобикалящите я седиментни скали са ерозирали и се е показало високото, сивкаво ядро вътре.

Експертите смятат, че се е образувала преди около 50 милиона години, докато ерозията е протекла преди 5 до 10 милиона години.

Тя не е куха.

Кулата е съставена от скала, наречена фонолитов порфир, която е като по-малко искрящ гранит, тъй като не съдържа кварц. И макар че отдалеч може да изглежда куха, всъщност не е. (Националната служба за защита на природата я сравнява с „купчина моливи, държани заедно от гравитацията“).

Тя е наистина голяма.

Дяволската кула е не само изключително висока – тя е и много широка. Върхът ѝ е с размери около 55 на 90 метра – приблизително колкото футболно игрище, а обиколката на основата ѝ е около 1,5 километра.

Тя е известна дестинация за скално катерене.

Дяволската кула е популярна сред любителите на скалното катерене, които разчитат на многобройните успоредни пукнатини, за да си проправят път до върха. (Дълго време преди да се появи съвременното оборудване за катерене, местните животновъди просто са си служили с дървена стълба.) По данни на Службата на националния парк ежегодно я посещават между 5000 и 6000 катерачи.

Въпреки това всяка година през юни обектът е затворен за катерене, тъй като по време на лятното слънцестоене и около него често се провеждат церемониите на индианците. Освен това някои маршрути се затварят всяка пролет, за да се защитят гнездящите прерийни соколи или соколите скитници.