Бъдещето не е където си мислите

Къде е бъдещето според вас като си го представите? Сигурно пред вас? Ами миналото? Зад вас?

Как ще отговорите на тези въпроси всъщност зависи от това кой сте и откъде сте. Защото начинът, по който си представяме бъдещето, е повлиян от културата, в която сме израснали, и от езиците, на които сме изложени.

За много хора от Обединеното кралство, САЩ и голяма част от континентална Европа, бъдещето е пред тях, а миналото – зад тях, защото тези култури обикновено възприемат времето линейно. Ние виждаме себе си като постоянно движещи се към бъдещето, защото не можем да се върнем в миналото.

В други култури обаче разположението на миналото и бъдещето е обърнато. Аймарите, например – южноамериканска група, която живее в Андите – възприемат бъдещето като нещо, което е зад тях, а миналото – пред тях.

Учените откриват това, като изучават жестовете им, докато те обсъждат теми като предците и традициите си. Изследователите забелязват, че когато аймарите говорят за своите предци, те жестикулират пред себе си – което показва, че миналото е отпред. Когато обаче ги питат за някакво бъдещо събитие, жестовете им сякаш показва, че бъдещето е зад тях.

Анализът на начина, по който хората пишат, говорят и жестикулират за времето, показва, че аймарите не са единствени. Говорещите на даридж – арабски диалект, ползван в Мароко – също изглежда си представят миналото на преден план, а бъдещето – на заден. Така правят и някои виетнамци.

Бъдещето невинаги трябва да е зад или пред нас. Има данни, че някои хора, които говорят мандарин, представят бъдещето като надолу, а миналото – като нагоре. Тези различия подсказват, че няма универсално място за миналото, настоящето и бъдещето. Вместо това хората изграждат тези представи въз основа на своето възпитание и обкръжение.

Културата не само влияе върху това къде виждаме позицията на бъдещето – тя оказва влияние и върху начина, по който си представяме, че ще стигнем дотам.

В Обединеното кралство и САЩ хората обикновено смятат, че вървят с лице напред към бъдещето. За маорите от Нова Зеландия обаче фокусът при придвижването във времето не е върху бъдещето, а върху миналото; една маорска поговорка гласи: „Вървя назад към бъдещето с очи, вперени в миналото“.

За маорите това, което е пред нас, се определя от това, което може да се види или е било видяно. Маорите смятат миналото и настоящето за познати и видими понятия, защото те вече са се случили. Така миналото се възприема пред човека, където очите му могат да го видят.

Бъдещето обаче се смята за неизвестно, защото все още не се е случило. То се приема съответно като намиращо се отзад, защото все още е невидимо. Маорите възприемат себе си като вървящи назад, а не напред в бъдещето, защото действията им в бъдещето се ръководят от уроците от миналото. Като се изправят пред миналото, те могат да пренесат тези уроци напред във времето.

Различни подходи

Учените не са сигурни защо различните хора представят миналото, настоящето и бъдещето по различен начин. Едно от предположенията е, че гледната ни точка е повлияна от посоката, в която четем и пишем. Изследванията показват, че хората, които четат и пишат отляво надясно, си представят линията на времето с миналото отляво и бъдещето – отдясно.

Хората, които четат отдясно наляво, като например говорещите арабски език, обаче често си представят същата линия – да – наобратно, с миналото отдясно и бъдещето – отляво.

Но посоката на четене не успява да обясни защо някои хора, които четат отляво надясно, мислят за бъдещето като за „зад тях“.

Друга теория е, че културните ценности влияят на ориентацията ни към бъдещето. Културите се различават по степента, в която ценят традициите. Изследователите смятат, че пространствената ни представа за бъдещето може да се определя от това дали културата ви набляга на традициите от миналото, или се фокусира върху предстоящото.

В културите, които подчертават значението на прогреса, промяната и модернизацията, бъдещето обикновено е отпред – например в Европа. В културите, които отдават голямо значение на традициите и историята на предците, като например в Мароко и маорите, миналото е в центъра на вниманието и затова обикновено е на преден план.

Тези различия могат да имат отражение и върху инициативите за справяне с глобалните предизвикателства. Ако бъдещето не е винаги на преден план, тогава западните мантри на кампаниите за „движение напред“, „продължаване напред“ и „оставяне на миналото зад гърба“ може да не резонират с много хора, дори милиарди.

Може би обаче, ако успеем да се поучим от представите на други култури за времето, ще успеем да променим разбирането си за някои от най-належащите световни проблеми. Подходът към бъдещето с редовен поглед през рамо към миналото може да доведе до по-справедливо бъдеще за всички.