Историята на България е известна с два периода – преди и след 9-ти септември 1944 г. Това не трябва да ни изненадва, когато Сталин показва своята красива амбиция да притежава Източна Европа, няма намерение да се спре пред абсолютно нищо.
По тази причина се наблюдават извършени геноциди като Катинското клане, Курапатското клане и още много други. Убийството на една държава става много по-лесно, отколкото може да се подозира. В края на Втората Световна война се наблюдава едно брилянтно радикализиране на ниско образованата маса, която години по-късно ще продължи да се представя за съвременна интелигенция, следвайки абсурдна идеология, в която не просто говори за материално равенство, но и на интелектуално такова.
Историята, която сте чели вие, която ще четат и следващите поколения, често е една и съща повтаряна лъжа, възпитаваща поколенията в покорство и благодарност. През годините сме ставали свидетели на най-различни измами, не е трудно да открием, че всички скалъпени истории по адрес на генерал Луков, са написани от режима след 9-и септември. Истината е, че България никога не е била фашистка държава и никога няма да стане, единствените сражения, които се водят в тази посока, са ориентирани единствено и само в медията.
Във времето, в което немската окупация в България се движи, се появяват пропагандни вестници, които разказват за победата на немското оръжие, но нищо повече. Предвид турбулентните години и факта, че България пази своя неутралитет, а Борис III изиграва възможно най-добрата си роля, като в този момент не трябва да забравяме, че в Лондон има пиеси по живота на последния български цар, очевидно е, че ще има и достатъчно врагове след 9-и септември. Сред тях попадат имената на Луков, а до него винаги се нарежда Никола Гешев.
И двамата имат не толкова приятната съдба да се определят като врагове на народа, но по-важното е: на кой народ? Във времето, в което личности като Никола Вапцаров, се изживяват като поети и терористи, Гешев се справя блестящо с всяка една съпротива и преследва така наречените „комунисти“ играещи ролята на терористична група, опитваща се да събори управлението на страната. И преди да се появят красивите митове за героите, които са се борили срещу фашизма, нека обърнем внимание на някои важни подробности.
Хитлер и Сталин са били очаровани от Мусолини и много често, техните мотиви са насочени изцяло към действията на дучето. Сентенцията, че комунизмът се оказва уродливото дете на нацизма и фашизма, продължава да се доказва в следващите десетилетия на управление, докато съмнителни и тъмни личности, като геройката Митка Гръбчева, обикновено въоръжен бандит в планината, не се опитват да си препишат някакви геройски подвизи. В много от основните моменти на Втората Световна война ще попаднем на анализи, в които запада не иска да помага на партизанските движения в България, поради простата причина, че същите никога не са се борили срещу Германия, а са били в услуга на СССР.
Точно по тази причина говорим и за радикализиране – необразована маса, която мечтае да получава стоки и блага, без да ги заслужава. Не случайно идват и вицовете за огромния български планински масив, който е приютил 2 пъти повече партизани, отколкото изобщо са били. Основен опонент на партизанското движение е бил Никола Гешев, човекът, който не просто демонстрира брилянтна стратегия за борба срещу комунистите, но и един от най-доверените хора на Борис III.
В различни медии ще откриете и най-безумни твърдения, че Гешев е бил фашист, който с удоволствие е искал да унищожи нелегалното БКП. Истината обаче е друга, Никола Гешев е талант, воден изцяло от патриотичните идеи на България, търсещ справедливост за собствената си страна и верен единствено на българските политически убеждения. Малкият Никола идва от интелигентно семейство, баща му е един от основателите на ФК Славия и нотариус, един от братята му е Георги Гешев – първият национален шампион по шахмат, а останалите също демонстрират особени знания и възможности в своите среди.
Никола Гешев прекарва около 2 години в Италия, където учи право. Не се дипломира и се завръща в България, а новият режим по-късно ще разказва, че именно там се е прехласнал по диктатурата на Мусолини.
Има легенди, макар и непотвърдени, че той също имал интерес към марксизъм и социализъм, но от една страна, те са доста плоски, поради простата причина, че Гешев е бил много по-образован, за да приеме червената идея и второ, многократно е бил по-черен от чума за тогавашното нелегално БКП.
Един от най-жестоките преследвачи на комунисти в България, може да се смята и за един от хората, притежаващи перфектното правителство в сянка. Неговите хора са навсякъде, но още по-важното е, че никой дори не може да си представи колко сериозна е мрежата на Никола Гешев. Именно по тази причина е мразен и описван като най-големият дявол след 9-и септември. Изискват се не просто стратегически умения и аналитична мисъл, изисква се силна воля, с която да се изгради система, работеща много по-добре от тази на НКВД.
Ето какво трябва да знаем за Никола Гешев – един от последните българи, който успява да лази по нервите на Сталин и комунистическата партия. Нека не забравяме, че той няколко пъти успява да разбие комунистически централен кабинет и често се привижда като кошмар на така наречените партизани – познати в историята и като елементарни въоръжени бандити.
Една от причините да виждаме тази родна личност като легенда, е обвързана изцяло с идеята, че никой не знае какво се случва с него. Надеждата на новата власт е, че Гешев е бил убит, но истината е малко по-различна. Журналисти като Иван Бутовски, Петя Минкова и Богдана Лазарова, разказват една малко по-различна история.
На първо място става ясно, че Гешев е бил издирван цели 20 години и никой няма информация какво се е случило с него. Многократно се правят опити за откриването му, но родната ДС няма никаква представа къде е изчезнал Гешев. Има легенди, че е избягал от България и преди да си тръгне, често се е шегувал, че дори след него, страната ще се управлява от негови доверени хора, а за зла беда на следващите управници, талантливите и кадърни хора ще изчезнат с него.
Причините са повече от ясни, Гешев разполага с над 150 внедрени агенти в редиците на тогавашното БКП, които продължават своята мисия или просто не разкриват истинското си амплоа. Има легенди, че топ полицаят на България е избягал в чужбина, има и версия, че е стоял в България и е живял като учител в село Виноградец, но никога не е използвал своята самоличност. Истината е, че никой не може да потвърди какво се е случило с него.
Всичко, което може да се посочи в този материал, е просто част от теориите и мистиката, която се носи около тази личност. По неофициални данни се твърди, че Гешев е имал поне 196 агента, като никога не е издавал кои са те. Носят се легенди за архив, който е пренесъл със себе си в чужбина, но по мнението на други, архивът е бил в главата му – възможно най-сигурното място. Един от най-вълнуващите слухове е, че голяма част от хората в кръга му, са били вкарани под прикритие в БКП и са продължили да управляват страната. Ако това се потвърди, връзките и действията на същите хора могат да променят изцяло историята на страната.
Има един особен момент, който прави много впечатление и е подчертан от Богдана Лазарова – Гешев може би е останал в България под фалшиво име, като се допуска, че архивът му е заминал в посолството на Великобритания в Турция. Тук обаче има един друг проблем, британското посолство е било пълно с пробойни, тъй като немски агенти са изпращали доста голяма част от информацията, постъпваща в посолството.
Друг е въпросът, че Гестапо не се е вълнувало много от постъпващите данни и е игнорирало голяма част от приетите данни. Ако архивът на Гешев е бил в това посолство, то най-вероятно е стигнал до Германия, което пък от своя страна ще остави следа, до която могат да стигнат и руснаците. Лазарова твърди, че информацията е достигнала и до Ким Филби, друг известен съветски агент под прикритие във Великобритания и разузнаването там. Следите наистина са особени интересни, но ако документите бъдат разкрити, то най-вероятно биха могли да изненадат абсолютно всеки.
Една много важна подробност в тази линия е, че Лазарова посочва и няколко снимки, които е открила в училището във Виноградец. Преподавателят, който прилича на Гешев, също бил доста затворен и отказвал да контактува, но по-важното е, че подписите показват доста съвпадения, както и факта, че преподавателят не искал да се снима с никого и живее много сериозно под булото на мистерия.
Друг особен проблем е, че семейството на Гешев, неговият брат Емануил, получавал писма и колети от чужбина, поне това се твърди в една от книгите на Иван Бутовски, който посочва, че ДС следи брат му повече от 10 години, очевидно издирвайки другият по-важен кадър. Семейството на Емануил Гешев е ходило да дава справки, което автоматично подчертава, че ако Никола Гешев е бил убит, то най-вероятно няма да има нужда от справки и издирвания. Версията за живот в чужбина също има някаква достоверна идея. По думите на внучката Анна Гешева, лично Димитър Пенев разказва в своя книга, че когато ЦСКА гостува в Италия за мач с италиански тим, отборът вечерял в ресторант, когато сервитьор донесал кошница със скъпи вина, когато Пенев попитал от кого са, сервитьорът казал:
„От г-н Никола Гешев“, посочвайки дъното на залата, преди да разберат какво се случва, въпросният господин вече го нямало. Легендата продължава да е точно толкова интересна, защото не трябва да забравяме, че когато войната върви към своя край, а Никола Гешев е имал ясна представа какво ще се случи година преди 9-и септември, е започнал да търси и контакти със западното разузнаване.
Неговият безопасен път е най-вероятно през Турция, а след това следите се губят, впрочем няма никакви следи, което не е изненада за един от най-добрите полицаи на България. Има причина никога да не разберем какво се е случило с Гешев. Възможно е същият наистина да е бил убит, просто да не е разпознат, което обаче подсказва, че брат му Емануил се е радвал на помощи от непознати хора, които са носели храна и дрехи в дома му. Не е изключено да става въпрос за приятели на полицая, които са изпълнявали своя дълг.
Ако Гешев е живял във Виноградец, то най-вероятно е успял да се договори или да предаде своите агенти на новата власт, което обаче отново оставя под въпрос и кои са били те. Тук се ражда следващата хипотеза. По разследване на в-к 168 часа, Иван Бутовски и Петя Минкова разказват, че наследничката на Никола Гешев – Анна е имала възможност да види архива от разследването.
Твърди се, че семейството на Емануил Гешев е получило писмо от Никола, изпратено от Торонто, Канада, но същото така и не е намерено при обиск след това. Въпросното писмо е било доставено от човек, който е предупредил, че трябва да се прочете и да изчезне веднага. ДС пък са написали, че твърдението за смъртта на Гешев е било недостоверно. Самото издирване на Гешев в Канада, при това от родното ДС, така и не успява да се овенчае с успех. Фантомът просто е знаел как да покрива следите си.
Никога няма да разберем дали Гешев е успял да избяга, дали не е бил убит и просто да не е останал разпознат и кои са неговите агенти. Има версия, че много от тях са останали в някои от най-високите постове в БКП.
Твърди се, че Гешев е работил за западно разузнаване след войната, но дори това не може да се потвърди. Историята остава с отворен край, както и неговия архив, а на финала можем да бъдем категорични, че Никола никога не е бил нацист, той е служил на България и само в неин интерес. Всичко останало са добавени суперлативи, които просто се опитват да променят неговия основен образ.