Какво наистина се случва по време на „Чудото на Слънцето“ през 1917 г.
През 1917 г. три деца във Фатима, Португалия, твърдят, че докато се прибират към дома от паша на овцете, им се явява Дева Мария.
Според тях тя казва, че ще се появява отново на 13-ия ден от всеки месец в продължение на шест месеца, преди да изчезне. Слухът за това чудо се разпространява и в града започват да прииждат посетители. Но Мария се явява само на Лучия, най-голямото от децата, която след това описва видението на другите. Според разказите на децата Мария обещава, че при последното си посещение, на 13 октомври 1917 г., ще предложи доказателство на всички под формата на чудо.
Слухът се разнася и приблизително 70 000 души идват в града с надеждата да станат свидетели на обещаното явление. И голяма част от тълпата не остава разочарована, тъй като, когато в небето видяла феномен, който впоследствие става известен като „Чудото на Слънцето“. Различни свидетели съобщават, че Слънцето – което обикновено е кръгче в небето – се спуснало към Земята, след което се върнало в първоначалното си положение, завъртяло се е около себе си и предизвикало проблясъци на цветна светлина.
„Гледайки към Слънцето, забелязах, че всичко потъмнява. Погледнах първо към най-близките обекти, а след това разширих погледа си надалеч, чак до хоризонта. Видях, че всичко е придобило аметистов цвят. Обектите около мен, небето и атмосферата, бяха със същия цвят. Всичко, както наблизо, така и надалеч, се беше променило, придобивайки цвета на стара жълта дамаска“, казва Хосе Мария де Алмейда Гарет, професор по природни науки, станал свидетел на събитието, въпреки че някои твърдят, че този разказ всъщност идва от сина му.
„Хората изглеждаха така, сякаш страдат от жълтеница, и си спомням колко забавно ми стана, че ги виждам да изглеждат толкова грозни и непривлекателни. Моята собствена ръка беше със същия цвят“, продължава той. „Всички явления, които описах, бяха наблюдавани от мен в спокойно и ведро състояние на духа и без никакви емоционални смущения. Другите да ги тълкуват и обясняват.“
Слънчево куче
И така, какво всъщност се случва? Е, едно нещо, което знаем със сигурност, е, че на този ден със Слънцето не се е случило нищо необичайно, като се има предвид, че явлението не е наблюдавано никъде другаде на Земята. Каквото и да се е случило, то е било на местно ниво.
Едно от обясненията, предложени от Артур Вировски от Технологичния университет в Лодз, е, че свидетелите може да са видели „слънчево куче“ (известно също като Псевдо Слънце и Слънце Фантом), което се причинява от облаци от ледени кристали високо в атмосферата. Тези облаци могат също така да разпръснат цвят по небето, което може би обяснява видяното от свидетелите.
Но свидетелите споделят много различни описания на видяното – от въртящи се колела светлина подобно на заря до това, че Слънцето си променя цвета като дискотека. Няма и снимки на събитието, въпреки тълпата от 70 000 души и присъствието на пресата.
Много по-вероятно е обяснението, че тълпата е изпаднала в масова истерия в комбинация с слънчева ретинопатия, или изгаряне на ретината, от прекалено дългото гледане на Слънцето. Това е състояние, което е документирано при по-късни религиозни лица, които са се взирали прекалено дълго в Слънцето по време на религиозни ритуали.
Симптомите, включително промяната на цвета и привидно местещо се Слънце в небето, обясняват събитията много по-добре от кучето, като се има предвид, че не всички са станали свидетели на явлението. Може би някои просто са били прекалено разумни, че да повярват на чудо, разказано от три деца, и не поглеждат директно към звездата ни.
