Законите на хаоса в природата – единственият справедлив модел
В природата няма нищо случайно и ако до този момент сте смятали нещо различно, в следващите редове ще променим тази идея. Всичко от насекомите до по-едрите бозайници, използва своите инстинкти за оцеляване и защита, но учените наблюдават една особена тенденция – нищо научено не работи в абсолютна хармония. Режи Фериер и неговите колеги от „Екол нормал супериор“ са установили, че птици като виолетовия бекас и дори гълъби и гугутки в парка, са по-скоро подчинени на теорията на хаоса, отколкото на други закономерности.
И това не е новост, през 70-те години на миналия век ще открием, че Робърт Мей е започнал да наблюдава хаотичните и динамични процеси на някои популации в пустинята.
Без значение дали човек иска да го приеме или не, хаосът е част от природата. Една интересна теория относно точно това допускане е, че хаосът може да притежава дори адаптивни способности.
Учените отдавна се опитват да разберат дали хаосът има място в природата и често правят примери, използвайки хаотично защитно поведение срещу случайно такова или периодично последователно. За целта е необходимо да се разгледат доста индивиди, които се стремят да оцеляват във въпросната среда. Мнозина свеждат животинския свят до едно основно правило – храна и оцеляване. Понякога дори чифтосването остава далече на 3-то място, тъй като се определя от предходните две. Животинската пирамида на Маслоу определено не е много приятна.
Фериер забелязва хаотичното поведение и пред научния свят дава пример с планинския гарван, който няма особено поведенчески черти, в негова защита е лесно да бъде така, той има и много малко врагове. След като нивото на заплаха е минимално, поведението на птицата е доста предсказуемо в движенията.
Останалите използват справедливия хаос за оцеляване. Уилям Шафер от университета в Аризона ще посочи, че хаосът е основно оръжие за оцеляване на индивида. Той намалява рисковете на даден вид да изчезне, като премахва факторите, които премахват една популация от дълбоки сътресения. Шафер забелязва, че една популация или вид, подложена на висоти и спадове в последствие попада под заплахата да изчезне завинаги.
Единственото противодействие на всичко това е хаосът и точно той свежда опасностите до минимум. Хаосът не е приятел на нито една популация, напротив, той също взима своя данък и в определени периоди като епидемии и катаклизми ще помогне за унищожаването на един вид и спасяването на друг, а защо не и за създаването на нов вид. Преди милиони години, всяка промяна на климата води до изчезване на едни видове и създаването на нови, както и до еволюирането на други, които да се справят с температурните колебания.
При анализ на месец по месец за случаите на дребна шарка в голям брой американски и европейски градове, учените достигат до математически модел, който показва някаква форма на хаос, посочващ дори колебания в епидемичните условия. Ако едно огнище на инфекция бъде овладяно, друго автоматично се появява. Същото се случва и в природата, животните и микробите са принудени да се променят, за да оцеляват на условията на околната среда.
По думите на Реджи Фериер и Ричард Мейчид, хаосът е условието за съжителство между несъвместими видове в една еко система, осигурявайки баланс за цялата хранителна верига в природата. Когато Жан Шалин започва да изследва така наречените полевки – вид дребни степни гризачи, не подозира, че в последните 5 милиона години са се появили поне 52 нови вида, които са еволюирали от основния. Сред тях има 34, които вече са изчезнали. Допускането в този случай е за случайно изчезване, абсолютен детерминизъм – тоест някакъв жесток външен фактор, който ги унищожава или хаос.
От наученото става ясно, че човек има възможност да улови трендовете на хаоса, но само за кратки интервали. Единственият работещ модел, пренасящ се дори върху бизнес индустрията и света на инвестициите, практически се обвързва в търсенето на прилики между един период с настоящия. Логично е, че хаосът не обича да бъде проследяван или опознаван, той е още един случаен фактор, който може да се насочи в една или друга посока, но винаги със стремеж да извади най-доброто от природата. И както се случва в природата, така и в човешката цивилизация, оцеляват най-бързо адаптиращите се.
Що се отнася до хаоса в човешкото тяло, той също не може да бъде игнориран. Преди години, самият Алън Уотс твърди, че ако човек види тялото си под микроскоп, веднага ще забележи и яростната война в организма ни. Въпреки неспирните битки, една наша намеса ще се отрази върху здравето ни. За пример ще дадем сърдечния ритъм, ако там липсва някаква хаотичност, то човек може да се замисли за по-сериозно заболяване.
Звучи странно, но мнозина приемат теорията, че хаосът мое да е признак за добро здраве, а не обратното. Той демонстрира адаптиране и гъвкавост в средата, в която се намираме. Тоест, ако сърцето ни не е съвършено във всекидневната работа и има някакви леки разминавания, когато се наложи да го активираме и натоварим рязко, то автоматично ще се адаптира и подготви за други подобни изяви.
Странно или не, колебанията в сърдечния ритъм не могат да ни разочароват в нито един момент и точно по тази причина ще открием достатъчно интересни и дори вълнуващи фактори. Единственият проблем е, че установяването на хаоса в човешкото тяло ще изисква и доста сериозни изчисления, а това от една страна дава доста добри шансове и на нови технологии като изкуствения интелект.
Не се изненадвайте от фактите, нищо не е съвършено или толкова семпло, колкото изглежда на пръв поглед. Човекът, природата и най-малките индивиди, са обречени да използват хаоса за оцеляване, подобряване и дори изграждане на нови навици. Ако при човекът се изисква хаос за предсказване на благоприятни или неблагоприятни събития, то в природата се говори за оцеляване.
