Франчайзът „Индиана Джоунс“ не е известен с точността, с която представя начина на живот на средностатистическия професор по археология. Джоунс често се бие с нацисти и стреля с пистолет по артефакти, докато истинските археолози не са чак толкова палави.
Въпреки това има една част, която филмът показва правилно – откриването на очевидно прокълнати предмети, които никога не бива да бъдат пипани, но все пак се пипат.
Жената, която не се реазложи
За първи път строителни работници откриват гробницата на лейди Дай, известна още като Син Жуй, през 60-те години на миналия век (на основната снимка е восъчна фигура с нейния лик). При разкопките на обекта през 70-те години на миналия век археолозите откриват изненадващо добре запазената мумия на самата Син Джуи. Намек за проклятие прави фактът, че тя е намерена да плува в басейн с бистра течност, която след излагане на въздух е станала кафява. Течността е била или растителен разтвор, подпомагащ съхранението, или различни телесни течности от частичното ѝ разлагане.
Забележително е, че голяма част от меките ѝ тъкани са останали непокътнати, а вените ѝ все още са пълни със сгъстена кръв.
Гигантският черен саркофаг
През 2018 г. археолози в Египет откриват 2,65-метров черен саркофаг, заровен на 5 метра под земята Той датира от периода на Птолемеите (323-30 г. пр. Хр.), което предизвиква апели от страна на обществеността да не се отваря.
Въпреки това археолозите отворили саркофага, разкривайки съдържанието в него (след отварянето екипът го оставил да престои повече от час, за да се разсее миризмата). Вътре имало червеникавокафява тежност и няколко скелета – на двама мъже и възрастна жена.
Останките – има и снимки, макар че не бихме ви посъветвали да ги търсите – вероятно са принадлежали на официални лица или военни, като един от тях е намерен с видима рана от стрела в главата.
Стена от римски войници в срутения тунел
Не се случва често да откриете купчина римски войници, струпани така, че да блокират проход под земята.
Според археолога Саймън Джеймс става въпрос за ранен пример за химическа война. Войниците се опитвали да изкопаят тунел под градските стени и да стигнат до военна база на персите, но вероятно са били посрещнати с контраатака от врага. „Когато римляните започнали да пробиват под градската стена, персите се оттеглили като хвърлили в мангала си някои от кристалите битум и сяра, с които подпалили римския тунел“, обяснява Джеймс в статията си. „Тези материали произвеждат плътни облаци от горещи изпарения, смъртоносен коктейл от мазен въглеводороден дим с въглероден диоксид, смъртоносен въглероден оксид и – още по-отвратителния газ – серен диоксид.“
В рамките на няколко секунди, пише Джеймс, римските войници започнали да се задушават и се опитали да избягат от „адските серни облаци“, които ги последвали в тунела. Деветнадесет от тях загинали и труповете им били използвани, “ може би докато някои били все още живи“, за да се създаде преградна стена срещу газовете.
Златното око
През 2006 г. археолози откриват скелет край Забол, Иран, датиращ отпреди около 4800 години. Освен че е бил необичайно висок за онова време – около 1,8 м, той е имал и необичаен предмет в черепа си – златна очна протеза.
Установено е, че тя е изработена от човек с добри познания по очна анатомия, защото кръвоносните съдове са пресъздадени със златна тел.
Приемаме залагания какво ще стане, когато археолозите я махнат.