Може ли месоядно растение да изяде човек

Може би сте се чудили дали някое месоядно растение не би могло да „изяде“ човек, ако му се отдаде такъв шанс. За щастие, някой е направил научните изследвания по този въпрос (по възможно най-етичния начин).

Бари Райс, професионален развъдник на месоядни растения, води блога The Carnivorous Plant FAQ и въпреки апелите на ужасената си съпруга, той се заема да проучи въпроса, който вълнува всеки ботаник: Могат ли венерините мухоловки да се хранят с човешко месо?

Венерина мухоловка

За да разбере това, той дава на своите растения парченца кожа, която се е отлепила от пръстите на краката му поради инфекция. Той изрязал четири еднакви по големина листа и ги поставил в челюстите на четири мухоловки.

След една седмица отворил устите им и документирал какво се е случило с тяхното съдържание. Райс твърди, че е очаквал парчетата да останат сравнително непокътнати – но е бил приятно изненадан, когато се е оказало, че греши: те са били почти напълно усвоени.

„Това, което беше останало, вече не беше особено здраво, а лепкаво и слузесто, като малки сополи. А цветът им вече беше като на бекон“, пише той в блога си.

Та да, венерините мухоловки могат с удоволствие да похапват малки парченца прясно уловена човешка тъкан. Въпреки това този самоделен експеримент има някои съвсем разбираеми ограничения. На първо място, тестван е само един вид тъкан – кожа, което не ни дава представа дали растението може да разгради нещо по-твърдо като кост или хрущял. Второ, има го проблемът с размера и мащаба. Консумирането на няколко кожени люспи е много различно от това да се погълне напълно цял човек.

Като оставим настрана тези недостатъци, експериментът има още много възможности за изследване. По данни на Природонаучния музей в Лондон науката познава около 630 вида месоядни растения, а може би има и още в дълбините на тропическите гори, които не са описани.

Повечето от по-едрите видове не разполагат с челюсти като венерината мухоловка или лепкавите ѝ възглавнички, а са растения като тези от семейство Сарацениеви, характерни със специализираните си листа, които са извити нагоре и образуват чашка за улавяне на насекоми, пълна с храносмилателна течност.

Гигантски непентес

Планинско растение Nepenthes rajah често се смята за най-голямото от тях, като един от рекордните екземпляри е с височина до 41 см, достатъчна да побере литри храносмилателна течност.

Този вид произхожда от Борнео и е известен с това, че консумира горски гръбначни животни като жаби, гекони и саламандри. Известно е също, че примамват нищо неподозиращи мишки и плъхове в чашката си, където те се удавят и след това са смлени от сока ѝ. Което предполага, че теоретично е възможно да се разградят и други тъкани на гръбначни бозайници (освен кожата на краката им) – кости, черва, мускули, мазнини и всичко останало.

При сегашното положение обаче нито един вид месоядно растение не би могъл да побере цял човек.

Изглежда, че месоядните растения са еволюирали до ограничен размер, защото консумирането на плячка над определена маса изисква повече усилие, отколкото растението би си доставило с храната.

Тези специализирани растения са развили вкуса си към животни, за да оцелеят в среда (често блатиста), в която липсват хранителни вещества. Те все още разчитат на фотосинтезата и кореновата си система като другите растения, но трябва да се хранят с животни, за да си набавят жизненоважни хранителни вещества като азот, фосфат, калий, желязо и манган, които може да не са винаги лесно достъпни от другите източници.

Колкото и да сме вкусни, месоядните растения просто не се нуждаят от всичките средно 143 771 калории в човешкото тяло. Дори и да искаха, разграждането на тялото щеше да отнеме месеци, а дотогава в корема на растението щеше да се е събрала каша от разлагащи се бактерии, които почти сигурно биха го убили.

Накратко, не се притеснявайте, че ще станете закуска на месоядните растения. Макар че те имат потенциала да разградят много от нашите тъкани, би било твърде времеемко и скъпо да изядат човек.

Но е чудесна идея за криминален роман…