Миграцията на видовете като шанс за оцеляване

Миграцията на различните видове в природата е повече от очарователна, особено ако ученият има възможност да сравнява точно такива между видовете. Някои изследователи обръщат внимание на термитите, които често могат да се похвалят с една от най-лесните миграции. Погледът им е насочен към Африка, където най-често може да се наблюдава подобна миграция. Факт е, че термитите винаги се движат в огромна маса и често могат да приличат на пушек, който се носи над небето.

Местните ги разпознават от жуженето им. По време на самото пътешествие, термитите могат да се чифтосват и да образуват нови колонии. Цариците на термитите са предварително нахранени, а мъжките, които ще извършват самото оплождане, също са готови за дългия преход. Наличието на толкова много храна във въздуха привлича вниманието и на птиците, които с удоволствие биха искали да пируват, но има една много сериозна подробност – масата на ятото от насекоми е толкова силна, че може да помете и най-големият им вредите.

Термитите са известни със своя безпогрешен синхрон, те излитат по едно също време, движат се с еднаква скорост и стават опасни за всички. Благодарение на това групиране, нито един хищник не е толкова смел да се спусне сам. В Африка точно това може да се забележи дори при лъвовете, които често се опитват да уловят най-слабата плячка в едно стадо, много често има и неприятни изненади – численото превъзходство печели пред острите зъби.

Странно или не, математиката посочва, че ако една колония от термити използва правилното време за летене и излита поетапно, шансовете от драстични загуби – такива все пак има, може да се понижи. По-трудното им откриване ще ги прави по-неуязвими в природата, но това по никакъв начин не означава, че насекомите нямат инстинкта за оцеляване и приемане на загубите. Преселението идва и с още позитиви. Добре охранените женски имат сериозни и доста добри шансове да се превърнат в царици. Ако липсата на храна не е фактор за тях, то най-вероятно няма да има и преселение.

Животът в стадо има и своите качества, особено при по-едрите животни като бизоните. Животът в стадо има своите позитиви, тъй като само 2-3 мъжки имат шансове да се справят и с най-големия противник. Слоновете са достатъчно опасни за всеки хищник в естествения си хабитат, но въпреки това избягват едрите хищници.

Едно стадо ясно показва, че численото превъзходство дава високи шансове за оцеляване, но дори и в това правило има изключение. Прекалено големите стада са обречени при отстъпление, те нямат възможността да се разпръснат и в огромното пого се дават доста жертви. По-малките стада имат тази дарба и при пръскането си ще объркат всеки един хищник, който все още търси своята плячка.

Учените посочват и още един по-сериозен враг на животните, наличен и при хората – епидемиите. Високата численост на хора в едно ограничено пространство може да бъде перфектен фронт за заразни болести. Те често отговарят за около 50% от загубите, дори и ако статистиката ги разглежда като периодични заболявания. Разликата между едната и другата заплаха е, че при атака от хищници се намалява шанса за оцеляване с до 20%, но при епидемия се говори за близо 50%. Стадата близо до Танзания и Кения често са обект на точно това.

Благодарение на смяна на сезоните, повечето стада се местят във времева цикличност. Така природата има възможност да се възстанови и да се развива на етапи. Само Серенгети изхранва повече от 20 тона едър добитък на квадратен километър. Тревопасните сякаш осъзнават това и регулират пасищата, без да експлоатират едно до краен предел. Не е ясно дали говорим за инстинкт или възпитание, но възрастните животни водят младите и продължават цикъла. Твърдението, че има някаква логика в движенията на едно стадо, могат да се потвърдят сериозно и от розовите фламинго. Те често прекарват времето си до солени езера на Южна Африка, но противно на всички очаквания, повечето по команда напускат територията и летят десетки хиляди километри, за да стигнат до друга дестинация.

По време на заселване започва и по-сериозното размножаване, правене на гнезда и други.

Фламинго се ръководят от храната и етапите, в които се зараждат. Необходимата храна от едно солено езеро ще позволи изхранването на младото поколение, но първият преход обратно към дома ще доведе до висока смъртност – почти 1/3 от поколението нямат никакви шансове за оцеляване. Това обаче е цена, която може да се плати, тъй като малките се хранят с определени водорасли, налични в определен срок от годината. Благодарение на синхронизацията между видовете, шансовете за оцеляване се увеличават драстично, както може да се забележи дори и при хората – а това се потвърждава от зората на човешката цивилизация.