Джордж Чапман се бори със 7 смъртоносни рани в Афганистан – повече, отколкото човешкото тяло може да понесе

Сержант Чапман се записва в американските ВВС на 27 септември 1985 г. и заема поста на информационен оператор. Ще са необходими няколко години, за да се смята за един от най-добрите в редиците на армията. През 1989 г. преминава и курс за военен контрол. Чапман остава известен в армията с едно много специално умение – прави невъзможното да изглежда твърде лесно и постоянно търси нови предизвикателства и мисии.

Роднините му си спомнят, че това е практика още от гимназията. Чапман винаги се записва при най-слабия футболен отбор и щом набере сили, започва да играе в следващия по-слаб. Във военен контрол се превръща в един от най-добрите оператори и отново прави всичко с някаква страховита лекота.

Резултатите не идват за ден, войникът посещава най-различни специализирани военни школи, преминава курс за гмуркане, въздушен контрол, военен контрол и много други. Учителите му го смятат за един от много бързите умове, както на чина, така и по време на практическите занятия.

Военният контрол поставя всеки на нечовешки изпитания. Често се прекарват по 3-4 дни без сън, тичане с километри и носене на тежка раница и противогаз. По време на учението, един от учителите забелязва, че Чапман се смее. Сержантът започва да служи в 1721-ви Военен Контролен ескадрон в Северна Каролина.

През 1992 г. се жени за съпругата си Валери и има две дъщери. Съпругата му си спомня, че в момента, в който Чапман прекрачи вратата, веднага започва да се грижи за децата си. Най-странното е, че въпреки странните и дълги мисии, Чапман никога не носи работата у дома си, никой не знае какво точно прави.

По време на операция Анаконда през март 2002 г. е в разузнавателен екип и се опитва да установи малък наблюдателен пост в стратегически локации в Афганистан. Тяхната позиция позволява употребата на точни стратегически въздушни удари. Планината Такур Гнар е една от перфектните за целта и дава поглед над стратегически позиции, които гарантират сигурността на сухопътните сили. Такур Гнар е в опасна близост до коридорите на Ал Кайда, но това не притеснява Джон Чапман.

В ранга на разузнавачите именно той е един от най-важните кадри и опитът му го доказва. Още в началото на кампанията в Афганистан, Чапман и екипът му не започват добре. Техният хеликоптер е ударен от вражески огън. Фюзелажът се разцепва и офицер Нийл Робъртс полита към земята. Няколко пъти са изпратени самолети за откриването на войника, но без никакъв резултат. Робъртс е жив и многократно съобщава, че има нужда от помощ, останалите оператори от екипа, осъзнавайки ситуацията, започват да планират нов опит за спасяване по суша. Те се връщат на Такур Гар, където сраженията продължават.

Отрядът знае и последната локация на Робъртс. Изпратен е втори хеликоптер, който отново е посрещнат от вражески огън. Отрядът в него успява да слезе по чудо на земята, докато птицата се връща обратно в базата. По-късно механиците са категорични, че този хеликоптер е летял по някакво чудо на механиката. Чапман е в този хеликоптер и поема контрола на атаката към върха, въпреки зверския сняг и вражески огън от три посоки.

Американците искат да вземат върха и да се възползват от стратегическите преимущества. Преди дори да поемат въздух и да се разпределят за по-точни удари, позицията им се обсипва от картечен огън, при това само на 12 метра от тях самите. Джон Чапман е един от първите, които тръгват в нападение, за да бъде посечен от автоматен откос. Медикът в отряда е категоричен, че Чапман трябва да бъде евакуиран, но Чапман продължава да води боя и не е отказва. Броят на огнестрелни рани се увеличава значително в следващия час, докато дойде спасителен хеликоптер. В последните минути от евакуацията, Джон Чапман прави всичко възможно, за да качи останалите на борда на хеликоптера, това обаче коства живота му.

ВВС на САЩ ще се постарае да върне тялото му обратно в базата, а аутопсията ще потвърди, че войникът се е борил с 9 огнестрелни рани. Успял е да остане на крака при наличието на седем смъртоносни, последните два изстрела разкъсват аортата на сърцето му и го убиват в рамките на секунди.

За този героизъм получава железен кръст на ВВС, разглеждан е за сребърна звезда, но в последния момент е предложен за медал за храброст.

Причината за тази награда е, че посмъртно всеки един оператор на ВВС може да прескочи един ранг, за да получи по-добра награда. Джон Чапман е повишен посмъртно в старши сержант на 1 септември 2018 г.