„Целувката“ на Густав Климт е всъщност изненадващо комплексен портрет на похотта и любовта. И отвъд бляскавите златни листове творбата е пълна с интересни факти. Ето някои от тях:
Когато рисува „Целувката“, кариерата на Густав Климт е в упадък.
Преди да създаде популярната си картина през първото десетилетие на ХХ век, Климт получава язвителни подигравки за трите стенописа, които прави на тавана на Виенския университет. Заради голотата, „Философия, медицина и юриспруденция“, както са известни колективно, са осмивани като „порнография“ и „извращение“ и в крайна сметка са отхвърлени, което сериозно накърнява репутацията му.
Климт създава най-известната си творба във време на творческа паника.
През 1907 г., може би малко вече поотърсен от лошия прием на преждеспоменатите творби, Климт скицира редовно, но продължава да се съмнява в работата си. В едно писмо той признава: „Или съм твърде стар, или твърде нервен, или твърде глупав – нещо не ми е наред.“ Но не след дълго той започва да рисува картината, която ще стане най-популярната в репертоара му.
Тя е отличен пример за „златния период“ на художника.
Вдъхновен от византийските мозайки, които е виждал по време на пътуванията си, Климт смесва златни листенца в маслените си бои и така създава своя характерен стил.
Произведението отразява сблъсък на художествени стилове.
Позата на влюбените, изобразени в „Целувката“ (Der Kuss на немски език), отразява естествените форми, предпочитани в движението Виенски ар нуво (или Jugendstil). Но простите форми и смелите шарки в наметалата на двойката показват влиянието на движението Изкуства и занаяти (художествено направление от Викторианската епоха), докато използването на спирали препраща към изкуството от Бронзовата епоха.
„Целувката“ е отклонение от основна тема на Климт.
Творбите на художника са фокусирани предимно върху жени, така че включването на мъж – макар и с прикрито лице – е необичайно за Климт. Скромното облекло на фигурите също бележи тази картина като едно от по-консервативните му творения.
Възможно е „Целувката“ да е автопортрет.
„Емили Фльоге„ (1902)
Някои историци на изкуството предполагат, че влюбените са не кои да е, а австрийският художник и дългогодишната му партньорка, модната дизайнерка Емили Фльоге, която той преди това е изобразява на самостоятелен портрет.
Жената може да е някоя друга муза.
„Даная“ (1907)
Както отбелязва списание „Артспър“, „женската фигура би могла да бъде и друга от многото музи или романтични завоевания на Климт. Защото тъй както е рисувал неуморно, така е и обичал жените неуморно и е имал много любовници през живота си“. Други изказват предположението, че жената всъщност е светската дама Адел Блох-Бауер, която Климт рисува за портрет през 1907 г. по време на Златния си период. Други пък предполагат, че червената ѝ коса подсказва, че това е „Червената Хилда“, моделът, който Климт използва за „Даная“, Дамата с шапка и „Жена с боа от пера“.
„Целувката„ е купена, преди да бъде завършена.
През 1908 г. Австрийската галерия излага картината за първи път, въпреки че Климт все още не е поставил финалните ѝ щрихи. Незавършеността ѝ не пречи и на музея „Белведере“ да я добави в колекцията си моментално.
Продажбата ѝ чупи рекорди.
Как се купува произведение на изкуството, което дори не е завършено? Правите предложение, което не може да бъде отказано. За да се сдобие с него, „Белведере“ плаща 25 000 крони (или около 330 000 долара днес). Преди тази гигантска продажба най-високата цена, платена за картина в Австрия (музеят е във Виена), е… скромните 500 крони.
И цена се оказва изгодна.
„Портрет на Адел Блох-Бауер I“ (1907)
Австрия смята „Целувката“ за национално богатство и затова виенският музей, който отдавна е неин дом, не би си и помислил да я продаде. Въпреки това, ако подобна сделка се осъществи, прогнозите са, че тя отново ще счупи рекордите. В края на краищата, по-малко известната (макар и все още доста известна) „Портрет на Адел Блох-Бауер I“ е продадена за 135 млн. долара през 2006 г. Ню Йорк Таймс отбеляза по това време, че това е „най-високата сума, плащана някога за картина“. (Други картини оттогава са купени за по-големи суми – включително „Водни змии II“ на самия Климт).
„Целувката“ вероятно е богохулна.
Използването на злато от Климт препраща към религиозното изкуство в църквите. Използването на златни листове там, за да се възхвалят земните удоволствия и чувствеността на сексуалността, се смята от някои за богохулство.
Картината е наистина голяма.
180 на 180 сантиметра.
Формата ѝ често се променя за целите на мърчандайзинга.
Въпреки че оригиналната композиция, както разбрахме, е квадратна, популярността на картината стимулира безброй репродукции върху плакати, картички и други сувенири. Тези сувенири обаче редовно съкращават лявата и дясната ѝ страна, за да се получи по-стандартна правоъгълен форма.
И още нещо по темата за парите.
През 2003 г. Австрия пуска в обращение възпоменателна монета от 100 евро, на която от едната страна има гравюра на „Целувката“, а от другата – портрет на Климт по време на работа в ателието му.
Произведението никога не разочарова на живо.
Може би е заради големия си мащаб, може би заради златото – но при повторната оценка на „Целувката“ за 150-ия рожден ден на Климт, журналистът Адриан Брийбаси пише: „Картината надминава очакванията, за разлика от онази малка и недотам впечатляваща Мона Лиза.“
След като понагрубява шедьовъра на Леонардо, Брийбаси обяснява: „Целувката“ прави това, което трябва да прави едно голямо произведение на изкуството: задържа погледа ти, кара те да се възхищаваш на естетическите му качества, докато се опитваш да разбереш какво има отвъд повърхностните му аспекти.“