Полиаморията става все по-популярна – ето как я оправдават учените

Полиаморията е във възход от известно време, въпреки социалните и политическите стигми, които я заобикалят. Изследванията всъщност показват, че подобни романтични връзки могат да предложат емоционални и физически ползи за всички участници в тях.

Съгласуваната полиамория – наличието на повече от една сексуална или емоционална връзка едновременно – става все по-разпространена в много страни през последните години. Според статистически данни, публикувани през 2021 г., 4-5% от американското население я практикува, докато проучване на YouGov от 2019 г. установи, че 7% от възрастните в Обединеното кралство са били в гласно обявена немоногамна връзка в някакъв момент от живота си. Последната статистика представлява значително увеличение в сравнение с подобно проучване, проведено през 2015 г., което показва, че само 2% от възрастните в Обединеното кралство са били в такива отношения.

Това нарастване на практиката е съпроводено и с увеличаване на положителните представяния на полиаморните връзки в поп културата. Днес има редица телевизионни предавания и видеоигри, които включват този начин на живот в сюжетите си, а масовите сайтове и приложения за запознанства, включително OkCupid, Tinder и Hinge, вече позволяват на потребителите да посочват, че се интересуват от този тип отношения в профилите си. Но не бойте се – въпреки това нарастване, все още съществува значителна стигма, както и социален и политически натиск в полза на моногамията.

Моногамията често е представяна като идеалната романтична ситуация и нейните ценности се утвърждават в приказките, които четем като деца, и във филмите и историите, с които се сблъскваме като възрастни. Според тази идея щастието зависи от това дали ще намерим единствената си истинска сродна душа, която ще остане с нас през целия ни живот. И това културно очакване е придружено от редица държавни и правителствени стимули – финансови, социални и правни – които облагодетелстват моногамните семейни двойки. Всяко отклонение от тази норма пък се възприема с подозрение или често с враждебност.

Новата книга на Джъстин Кларди, професор по философия в университета Санта Клара, се опитва да оспори това мнение. Според него все повече юристи и политолози предлагат реформи в съществуващите семейни закони, които да признаят разнообразието от видове връзки, които хората могат да имат. „Полиамористите са изправени пред риска да бъдат уволнени, да им бъде отказано жилище или гражданство, или да им бъдат отнети децата заради полиаморната им идентичност и начин на живот“, казва Кларди в изявление. „В много случаи обаче тези връзки са по-трайни от моногамните, защото тяхната гъвкавост им позволява да посрещат променящите се с времето нужди по начин, по който моногамните връзки не го правят.“

Развенчаване на популярните мненията

Работата на Кларди представя и след това оспорва основните аргументи, които обикновено се изтъкват в подкрепа на моногамията. По-специално, той разглежда „моралния дебат“, който предполага, че хората са еволюирали към моногамност, тъй като бебетата изискват повече грижи от другите млади животни поради по-ранната си гестационна възраст.

„Затова моногамията се разглежда като „естественият“ ред на нещата“, обяснява професора. „Въпреки това много хомосексуални и хетеросексуални моногамни двойки или не искат, или не могат да имат деца – но това не ги лишава от възможността да сключат брак и да се ползват от правата и привилегиите, които произтичат от този брак.“

„Други може да разглеждат моногамията като морална заповед, дадена от Бога. Обаче означава ли това, че атеистите и агностиците нямат право или възможност за романтичната любов, дори ако се намират в щастливи, здрави и удовлетворяващи моногамни романтични връзки?“

Съществува и упоритата идея, че полиаморията поражда болезнени чувства на ревност, но Кларди твърди, че това не е характерно само за немоногамните връзки. В много случаи уязвимостта и чувството за притежанието на обичта на друг човек са по-присъщи на ревността, отколкото ни е удобно да признаем. Полиаморията пък може да даде на хората възможност да видят как партньорът се държи в други връзки.

„Когато се ръководят от взаимно съгласие и разбиране, полиаморните връзки могат да позволят на хората да споделят по-пълноценно щастието на другите“, казва Кларди.

Също така противниците на полиаморията твърдят, че тези връзки вредят на децата и на семейната единица като цяло, като казват, че те неизбежно водят до разводи и разпадане на семейството. Но всъщност, казва Кларди, тези семейства не само съществуват, а и процъфтяват по начин, който е от полза за децата. „За отглеждането на едно дете може и да не е нужно цяло село [както гласи една западна поговорка], но е логично, че при равни условия наличието на повече от един „баща“ или „майка“ като настойник може да бъде още по-благоприятно за задоволяване на детските нужди, тъй като децата могат да бъдат обичани и отглеждани в нетрадиционни семейства“, казва Кларди.

„Всъщност може да се окаже, че средностатистически съществуването на повече от двама възпитатели е по-добрият начин на отглеждане на децата.“

В крайна сметка книгата защитава тезата, че е морално неоправдано моногамията да се налага на обществото. Кларди настоява повече държави да подкрепят разнообразни форми на взаимоотношения паралелно с моногамните такива.

„Полиаморните връзки се нуждаят от подкрепа и защита, които държавата е в уникалното положение да осигури и е най-добре подготвена да осъществи“, твърди Кларди.

„Само защото даден начин на взаимоотношения може да се отклонява от утвърдени социални норми, това не означава, че те нямат значителна стойност – морална, социална или политическа.“