Как работи късметът

Има всъщност различни видове късмети. Нека започнем със суеверията.

Различни проучванията на ролята на суеверията в живота ни показват, че те често произтичат от предположението, че несвързани събития и действия са свързани по някакъв начин.

Но дали този тип суеверно мислене помага? Ами не е ясно. През 2010 г. изследователи правят експеримент със студенти, които се опитват да вкарат топка за голф, като на половината казват, че топката им е „късметлийска“. В крайна сметка се оказва, че тези, които смятат, че играят с късметлийската топка, са по-добри във вкарването ѝ от останалите.

Това проучване избухва в медиите… но за съжаление опитите да се повторят резултатите от него са неуспешни. Въпреки това изследванията показват, че активирането на суеверно вярване може да повиши увереността и по този начин да подобри резултатите.

По същия начин някои учени смятат, че суеверното поведение може да изпълнява и еволюционна роля, тъй като хората не са единствените суеверни същества. И всички животни, които проявяват подобни вярвания, не ги отхвърлят при наличието на противоречиви доказателства.

Обясненията за начина, по който тези поведения действат, особено като се има предвид, че много от тях са неадаптивни, карат учените да предположат, че може би служат като вид плацебо или може би стимулира някакво социалното свързване. Алтернативно, поведението може да е имало адаптивни цели в миналото, но да не е приложимо по същия начин днес.

Серендипити

Често се смята, че Иън Флеминг открива пеницилина по серендипен начин – тоест чрез щастлива случайност, която няма нищо общо с началните му намерения

За някои хора има разлика между „късмет“ и „серендипити“. Първото може да се разглежда като нещо, което е извън контрола на индивида и просто се случва, независимо дали ви харесва, или не, докато второто може да бъде предизвикано, поне до известна степен.

През последното десетилетие все повече изследователи от различни дисциплини разглеждат серендипити – явлението да се натъкнеш на нещо полезно или да го срещнеш случайно, без да го търсиш изрично – и как да го насърчим.

В едно от проучванията професионалисти в областта на творчеството са попитани как са увеличили шансовете си за серендипити. Мнозинството от тях казва, че са разнообразявали ежедневните си дейности, работили са целенасочено на различни места, били са по-наблюдателни и са направили промени на работните си места, които са им позволили да избегнат зациклянето в рутина.

Но за да бъде една случайна среща наистина случайна, трябва да има и момент на „Еврика!“, момент на прозрение, който да я направи значима. Всъщност историята на науката се състои в голяма степен от такива моменти на случайни открития: явление, което е също толкова важно и в творчеството.

Учените в областта на информатиката дори са започнали да разработват дигитални инструменти, които прилагат тези стратегии, за да улеснят не само потенциалните щастливи случайности, но и да помогнат на хората да възприемат стратегии, с които да ги предизвикват по-често.

Късметлийско мислене – късметлийски хора

Някои хора обаче просто имат повече късмет от други, не е ли така? Е, това може да е по-скоро резултат от тяхното мислене и цялостна нагласа, отколкото конкретно качество на същността им. Според Ричард Уайзман – професор по психология в Университета на Хертфордшир, Англия, който през последните няколко десетилетия изследва факторите, които правят човек късметлия или не – късметлиите демонстрират четири принципа, които изглежда увеличават късмета им.

Първият от тях е отвореност към възможностите. Късметлиите, пише Уайзман, „умеят да създават, да забелязват и да се възползват от случайни възможности, които им се разкриват“, което постигат чрез „запознанства с хора от всякакви сфери на живота, непринудено отношение към самия живот и отвореност към нови преживявания“.

Късметлиите също така са способни да се вслушват в интуицията си и да се доверяват на нея. Той твърди, че те засилват тази интуиция, като „медитират и изчистват ума си от разсейващи мисли“.

Друг фактор, който хората с късмет са склонни да проявяват, е оптимистичната вяра в бъдещето. „Тези очаквания се превръщат в самоизпълняващи се пророчества“, твърди Уайзман, „като помагат на късметлиите да упорстват пред лицето на неуспеха и да оформят взаимодействието си с другите по положителен начин“. И накрая, късметлиите превръщат лошия късмет в добър, като спонтанно си представят как нещата биха могли да бъдат по-лоши и след това поемат контрол над ситуацията.

Нещо повече от шанс?

Обсъжданите досега изследвания като цяло се фокусират върху „късмета“ като нещо, което може да бъде засилено или повлияно. Но той не е свързан само със случайността или с конкретен мироглед. Късметът, начинът, по който го възприемаме, за кого се смята, че го притежава, и степента, в която вярваме, че случайните събития влияят на живота ни, имат реално значение и последици.

Всъщност в няколко популярни книги по темата, публикувани през последното десетилетие, се подчертава как „късметът“ е важен фактор, който служи като противовес на закостенелите меритократични аргументи, които често се изтъкват, за да се отхвърли нарастващото неравенство между хората в страни като Съединените щати, Обединеното кралство и много други.

Вместо да разчитаме на идеите за това как той се поражда сам – „късметът си го правиш сам“ или „късметът е това, което се случва, когато подготовката срещне възможността“ – можем да зададем по-проникновени въпроси за това как някои от най-успешните хора в обществото може да дължат повече на случайността – обстоятелствата на раждането им, доходите на родителите, демографските фактори и т.н. – отколкото на обяснението на постиженията си, което те сами дават. В това отношение късметът е много „реален“ и оказва значително влияние върху живота на хората.

Например неотдавнашни изследвания показват, че разликите в доходите на хората по света могат, поне отчасти, да се обяснят с късмета на мястото, където живеят, и разпределението на доходите в тази страна. Шансът ви да станете главен изпълнителен директор на дадена компания може да бъде повлиян от името ви и месеца, в който сте родени. Лицата с фамилни имена, които се появяват по-рано в азбуката, е по-вероятно да получат титулярни длъжности в академичните катедри, а жените, които имат по-мъжки звучащи имена, е по-вероятно да постигнат добри резултати на юридически длъжности.

Меритократичните аргументи се основават на идеята, че наградите и почестите отиват при най-заслужилите – но горните няколко примера, а има и много други, подкопават тази гледна точка. Вместо наистина да се основават на стратегия, която облагодетелства достойните, тези аргументи не взимат предвид съществената роля, която играе късметът, и в крайна сметка допринасят за несправедливостта и са склонни да възнаграждават тези, които вече са добре възнаградени.

Така че, макар да не си струва да се притесняваме твърде много за това, че сме счупили огледало или сме видели черна котка, късметът играе роля в живота ни и колкото повече го разбираме, толкова по-добре сме подготвени не само да увеличим своя, но и да помислим как да създадем по-справедливо общество.