Какво не знаете: Джеймстаун, началото на САЩ
През пролетта на 1607 г. група от 104 английски мъже и момчета слиза на брега на голяма река в днешния щат Вирджиния и построява крепост в ловна земя собственост на племето Поухатан. Там те създават малко селище – първата постоянна английска колония в Северна Америка – и го наричат Джеймстаун на името на английския крал Джеймс I.
През следващите няколко десетилетия Джеймстаун почти се срива многократно, тъй като колонистите се поддават на болести и глад. Историята на селището е изпълнена въобще с много драматични събития и исторически личности.
Ето някои от тях:
Изображение от 1854 г. на руините на Джеймстаун с кулата на старата църква, построена през 17 век
Компанията „Вирджиния“ финансира колонизаторската експедиция.
През април 1606 г. крал Джеймс I наема „Вирджиния“, акционерно дружество в Лондон, за колонизиране на източното крайбрежие на Северна Америка между 34° и 41° северна ширина (приблизително между Уилмингтън, Северна Каролина, и Лонг Айлънд, Ню Йорк). Компанията е съставена от търговци и предприемачи и е кръстена на предшественичката на Джеймс, кралица Елизабет I, „девствената кралица“.
През декември 1606 г. Вирджинската компания изпраща около 100 свои членове на три кораба – „Сюзън Констант“, „Годспийд“ и „Дискавъри“, за да основат новата колония Вирджиния със столица Джеймстаун. Инвеститорите на компанията очакват да си възвърнат средствата чрез откриването на злато и сребро и/или речен път до Тихия океан, който биха могли да използват за установяване на търговия с Азия. Това обаче не се случва.
Капитан Джон Смит пристига във Вирджиния като затворник.
Джон Смит, виден английски войник и авантюрист с важна роля в основаването на колонията, пристига във Вирджиния на борда на кораба „Сюзън Констант“ в окови. Ръководителят на експедицията Кристофър Нюпорт го обвинява в бунт по време на четиримесечното пътуване през Атлантическия океан и го държи под палубата до края на пътуването.
Когато стигат до брега, лидерите на групата отварят кутията със заповедите на ръководителите на „Вирджиния“ и научават, че Смит е сред назначените в управителния съвет на колонията. Поне в един доклад се казва, че той е спасен от обесване само благодарение на усилията на министъра на колонията, преподобния Робърт Хънт. В крайна сметка Смит заема поста си в съвета.
Животът в Джеймстаун е несигурен.
Отначало колонистите били възхитени от изобилието на храна и красотата на пейзажа във Вирджиния – реката гъмжала от миди и стриди, а горите били пълни с дивеч. Но те не били особено умели в лова и скоро храната им се изчерпала. Започнали да пият замърсена вода и естествено се заразили с болести като дизентерия и вероятно чума; крепостта им на всичкото отгоре изгоряла и се наложило да изтърпят необичайно студена зима без надежден (и достатъчно) подслон. През януари 1608 г. само 38 от първоначалните 104 колонисти били все още живи.
Легендата за Покахонтас, която спасява живота на Джон Смит, вероятно не е съвсем вярна.
През септември 1608 г. Смит е избран за президент на колонията и има заслуга за драстичното намаляване на броя на смъртните случаи. Той ръководи усилията за възстановяване на крепостта, засаждане на посеви и изкопаване на кладенец. Но също така дразни водачите на Поухатан.
По време на търговска мисия за набавяне на храна за колонистите той се запознава с 11-годишната Покахонтас, член на племето памунки и дъщеря на Поухатан, вожд на повече от 30 алгонкиански племена от племето Поухатан на територията, наречена Ценакомоко. Покахонтас е нейният прякор (превежда се като „игриво“ или „палаво дете“); собственото ѝ име е Амонуте, а семейството ѝ я нарича Матоака.
Според легендата, възникнала на базата на един от разказите на Смит (има няколко), той е бил отвлечен от брата на Покахонтас на път да поиска храна от водачите на вожда и е отведен при Поухатан, който решава да го екзекутира. Предполага се, че Покахонтас го спасява точно преди брадвата да падне.
Историците все още обсъждат обстоятелствата на тази история. Една от теориите предполага, че Смит всъщност е участвал в ритуал по въвеждането му в племето Поухатан, но не е разбрал какво се случва и е предположил, че искат да го убият. Така или иначе, той се завръща в Джеймстаун няколко месеца по-късно, а Покахонтас става своеобразен дипломат между колонистите и вожда, макар че отношенията остават обтегнати.
Първите колонисти прибягват до канибализъм, за да оцелеят.
Нова група колонисти пристига през август 1609 г., но без очакваните провизии, необходими за оцеляване през зимата, защото корабите, които превозват провизии за цялата колония, засядат на Бермудските острови. Така в Джеймстаун имало още повече хора, които трябвало да се хранят, но още по-малко за ядене.
През есента враждебните действия с вожда на Поухатан, свързани с храната и други проблеми, се изострят и прерастват в Първата англо-поухатанска война (както я наричат англичаните). Поухатан нарежда обсада на форт Джеймс, като не позволява на колонистите да излизат на лов, да ловят риба или да крадат храната на индианците. Англичаните изчерпват провизиите и прясната вода… и прибягват до клане на конете за месо, след което ядат кучета, котки, плъхове и змии. Археологически и писмени свидетелства от онова време също сочат и за канибализъм. Колонистът Джордж Пърси пише, че някои ядат другарите си, а други „облизват кръвта от раните на другарите си“.
Жестоката зима на 1609-1610 г. става известна като „времето на глада“. Повече от половината колония умира до пролетта, когато силите на Поухатан вдигат обсадата, за да ходят да засаждат реколтата. През май 1610 г. екипажът на „Сий Венчър“ – снабдителен кораб, който предишната година е претърпял корабокрушение на Бермудските острови – пристига с група дърводелци, корабомоделисти, фермери и други квалифицирани работници. След това пристига и друг кораб с провизии за цяла година, което спасява залязващата колония.
Джон Ролф внася контрабандно семена за първата финансово успешна култура във Вирджиния – тютюн.
Колонистът Джон Ролф – който по-късно се жени за Покахонтас – пренася в Джеймстаун южноамерикански тютюневи семена, макар да не е известно откъде ги е взел. Крал Джеймс ненавиждал тютюна; Испания, която контролирала Централна и Южна Америка, заплашвала да накаже със смърт всеки, който продаде тютюневите си семена на неиспанци. Южноамериканският тютюн се смятал за по-сладък и желан от горчивия, който обикновено се пушел в Северна Америка.
Историците предполагат, че Ролф, пътник на кораба „Сий Венчър“, може да се е сдобил със семената, докато е претърпял корабокрушение на Бермудските острови. Други предполагат, че Ролф може да ги е взел от Тринидад или друго място на Карибите.
Той всеки случай открива търговско предприятие, което спасява Вирджиния финансово. През 1617 г. износът на тютюн за Англия възлиза на 20 000 лири, а през следващата година се увеличава повече от два пъти. До 1630 г. вече надхвърля 1,5 милиона.
Камарата на буржоазията във Вирджиния е първият демократично избран законодателен орган в американските колонии.
Камарата на буржоазията е първото английско представително правителство в Северна Америка. Тя израства от Общото събрание, създадено през 1619 г., което включва губернатор, съвет от законодатели, назначени от компанията, и по двама представители (буржоа) от всяка от 11-те общини на Вирджиния. Само буржоата се избират.
През 1643 г. губернаторът създава двукамарен законодателен орган, като превръща Камарата на буржоата в самостоятелен законодателен орган. През XVIII в. Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън и Патрик Хенри са избрани буржоа.
Първите поробени африканци пристигат в Джеймстаун през 1619 г.
На 20 август 1619 г. в Пойнт Комфорт, Вирджиния, каца английски капер на име „Уайт лайън“ с около 20 поробени африканеца. Корабът е нападнал „Сан Хуан Баутиста“ – португалски кораб, който превозва поробени хора към Мексико, и е отвел пленниците си в Джеймстаун. Според Джон Ролф капитанът на „Уайт лайън“ ги е разменил „за провизии“.
Африканците са живели в кралство Ндонго в Ангола, откъдето португалските наемници и техните съюзници са ги отвлекли. Пристигането им във Вирджиния се разглежда като началото на робството в английска Северна Америка (робството вече съществува в контролираната от испанците Флорида). Мястото, където слизат на брега, днес е отбелязано с национален паметник Форт Монро в Хамптън, Вирджиния.
