4-14 октомври 1582 година: Десетте дни, които не се случиха

Календарът, с който сме свикнали, не е съществувал винаги. Например през 5 г. пр. н. е. хората не са стояли да се чудят кой е този „Христос“, към когото всички ще започнат да отброяват времето… Календарите са се променяли по политически причини, както и за да отразяват по-добре нашето разбиране за годината.

През 1582 г. папа Григорий XIII въвежда Григорианския календар. Преди това по-голямата част от римския свят и Европа са използвали Юлианския календар, въведен от Юлий Цезар през 45 г. пр. н. е.

Въпреки че Юлианският е функционирал отлично като календар, е имало проблем с изчисляването на датата на Великден, която Никейският събор през 325 г. е решава, че трябва да се пада в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Няколко века по-късно обаче е забелязано, че определената от Събора дата на пролетното равноденствие – 21 март – се е отдалечила от действителното пролетно равноденствие.

За да се опита да обвърже календара със слънчевата година (времето, за което Земята се върти около Слънцето), Юлианският календар използва високосна година на всеки четири години, в която се добавя един допълнителен ден. Проблемът тук обаче е, че тъй като действителната слънчева година е 365,24219 дни, календарът бързо (като казваме бързо, имаме предвид невероятно бавно) получава по един ден на всеки 314 години.

За да се отчете движението на равноденствието и слънцестоенето, когато е въведен Григорианският календар, е решено светът просто да прескочи дни. Църквата избира октомври за въвеждането му, за да избегне пропускането на различни християнски чествания, и след празника на свети Франциск от Асизи на 4 октомври преминава към Григорианския календар, като моментално изстрелва всички напред до 15 октомври.

Папа Григорий иска първоначално да измести датата с 13 дни, но след изчисления на математици и учени той я измества само с 10.

Католическата църква приема календара през 1582 г. – но държави като Обединеното кралство, САЩ и Канада ще преминат към него чак през 1752 г. Което от своя страна води до пропускане на повече дни, като Турция губи 13 дни през 1926 и 1927 г.