Какво не знаете: Смъртта

Смъртта е началото на едно голямо приключение – или поне така се надяваме. Ето какво знаем за отвъдното.

В някои щати в Америка може да ви обявят за мъртви, а в други да се считате за живи

Това е така най-вече защото конкретно Ню Йорк и Ню Джърси позволяват на семействата да отхвърлят концепцията за мозъчна смърт, ако тя противоречи на религиозните им убеждения.

Очите разкриват един от първите признаци на смърт.

Един от първите видими признаци за кончината е, когато очите на човек се замъглят, тъй като течността и кислородът спират да постъпват в роговицата. Това може да се случи в рамките на 10 минути след смъртта, ако очите са били отворени (и 24 часа, ако са били затворени).

Около 300 души в САЩ се съхраняват по криогенни камери.

Днес в Америка има около 300 тела, замразени в течен азот и съхранявани, с надеждата, че един ден науката ще успее да ги върне към живот. (Противно на общоприетото схващане, Уолт Дисни не е сред тях.)

Ноктите на ръцете не продължават да растат след смъртта.

Мит е, че косата и ноктите продължават да растат след смъртта. Това, което се случва в действителност, е, че тялото изсъхва, така че нокътните легла и кожата на главата се прибират, поради което ноктите и косата изглеждат по-дълги.

Ригор мортис е временно явление.

Ригор мортис или трупното вкочаняване е резултат от свързването на определени влакна в мускулните клетки чрез химически връзки, но обикновено изчезва след ден-два, когато тези връзки се разпадат. Колко дълго ще продължи, зависи от температурата на околната среда, наред с други фактори.

Характерната миризма на смърт се дължи на путресцина и кадаверина.

Тези газове се получават, когато бактериите разграждат аминокиселините орнитин и лизин, съответно.

Мъртвите тела могат да се покрият с нещо, което прилича на сапун.

Технически известен като адипоцер (а понякога наричан и гробен восък), той е страничен продукт от разлагането, който се получава, когато мазнините в тялото се разлагат при влажни, анаеробни (безкислородни) условия.

На Еверест има повече от 200 замръзнали трупа.

Алпинистите и шерпите, които загиват на Еверест, обикновено оставят там, където са паднали, тъй като транспортирането на тялото на повече от 6 километра надолу по коварния терен би изложило на опасност самите спасители. По подобен начин много изследователи, загинали на Антарктида, също са били оставени там.

Телата на „блатните хора“ са запазени в продължение на векове.

Нискотемпературните, нискокислородни и силно киселинни условия на околната среда в европейските торфени блата могат да запазят човешки тела забележително добре в продължение на векове и дори хилядолетия. Един от най-известните примери за тези „блатни тела“ е човекът от желязната епоха от Толунд в Дания (на снимката). Когато тялото му е открито през 1950 г., то изглежда толкова свежо, че откривателите му си мислят, че са намерили скорошна жертва на убийство.

По света има учени, които изучават „некробиома“.

„Некробиомът“ включва всички бактерии и гъбички в трупа. Учените се надяват да разберат дали промените в микробния живот могат да дадат сведения за времето на смъртта, което е известно като „микробен часовник“.

Някога се е смятало, че пиенето на кръв на екзекутирани хора е полезно.

Някога хората вярвали, че кръвта на току-що екзекутирани човек е тоник за здравето, и плащали на палачите, за да я пият топла направо от бесилото.

Мъртвите тела не са опасни сами по себе си.

Мъртвите тела по принцип не са опасни само защото са мъртви. Но през XIX в. е широко разпространена „миазматичната теория“, според която въздухът, които идва от гниещи трупове и друга разлагаща се плът, води до разпространение на болести. Това вярване по-късно е заменено от теорията за микробите.

Човек произвежда от 1 до 4 килограма килограма останки.

Средностатистическото човешко тяло произвежда между 1 и 4 килограма останки, след като бъде изгорено. Камерата за кремация пък може да се нагорещи до 1100°C.

Викторианците правели снимки на мъртвите.

Хората през Викторианската епоха често правели снимки на мъртвите си близки като част от процеса на скърбене. Тези снимки се превръщали в сувенири, които се излагат в домовете, изпращат се на приятели и роднини и се носят в медальони.

Един папа ексхумира друг папа, за да го разпита.

През 897 г. папа Стефан VI нарежда да ексхумират трупа на предишния папа – Формоз – да го настанят на трон и да го разпитат за „престъпленията“ му (които се изразяват най-вече в това, че е бил от грешната страна на политически конфликт) Събитието е известно като „Синода на труповете“.

Танцовите забави могат да бъдат много смъртоносни.

По-вероятно е да загинете на танцово парти, отколкото при скок с парашут.

Някога мумиите са били използвани като боя.

Между XVI и началото на XX в. художниците са използвали раздробени мумии като пигмент за боя. (Също така се е смятало, че мумиите могат да се използват и като силно лекарство.)

Погребването на 2 метра под земята започва с Голямата чума.

Идеята, че гробовете трябва да са на 2 метра дълбочина, идва от епидемията от чума в Англия през 1665 г., когато кметът на Лондон издава декрет за дълбочината на гробовете, за да ограничи разпространението на болестта.

Траурът на мормоните изисква задължително и мормонски погребални картофи.

Сирната запеканка обикновено включва и корнфлейкс. Други храни, свързани със смъртта, са „хлябът на мъртвите“ (pan de muerto), който традиционно се яде на Деня на мъртвите (Dia De Los Muertos) в Мексико; бисквити „кости на мъртвите“ (ossa dei morti) в Италия, предназначени да представляват костите на мъртвите светци; и викториански погребални бисквити.

Не е незаконно да умреш в Лонгирбюен, Норвегия.

Противно на мита в интернет, в Лонгирбюен, неофициалната столица на Шпицберген (най-големият и единственият постоянно населен остров в архипелага Свалбард, Норвегия), е позволено да се умре. Но тъй като в арктическия аванпост няма старчески домове и има само една малка болница, жителите са задължен да се преместят на континенталната част от страната, когато остареят. Но е вярно, че там е толкова студено, че телата почти не се разлагат.

Хората в Колорадо всяка година отбелязват замръзнал мъртвец.

Фестивалът „Дни на замразения мъртвец“ в Недърланд, Колорадо, се провежда всяка година в чест на 110-годишен труп, който се намира в барака, заобиколена от сух лед (което е на практика цяла крионична инсталация). Фестивалът включва състезания с ковчези, хвърляне на замразена сьомга, гмуркане в студени води и Мис замръзнала тениска.