Човекът, който вдигна ръка за мир и 45 години не я сваля

| от |

Вдигането на ръка е символ, който може да демонстрира сила, гордост, да се разчете като знак на агресия и още много други. Това решение изисква определена мотивация, но самият акт изисква от човек да вдигне ръка високо и след това да я свали, има хора, които никога не приключват този акт. Амар Бхарати прави точно това и държи ръката си високо вдигната цели 45 години.

Амар е интересна личност, през 70-те години на миналия век е човек с кариера, работещ в банка, има три цена, живее нормален живот, радва се на приятели и изглежда, че всичко е наред. Един работен ден, Амар усеща, че нещо не е наред и това го води до идеята да обърне повече внимание на духовната си страна.

Една сутрин се събужда и решава, че ще изостави всичко, семейството, приятелите и работата. Защо? Изпитвал сериозна нужда, че трябва да стане монах и да живее смирено по законите на религията, отказвайки се от всичко материално. Амар се оповава на религията на бог Шива.

Това призвание не е лесна работа, напротив, става доста по-сложно и почти невъзможно. Оказва се, че има различни изкушения и Амар трябва да се изправя пред тях години наред. Вместо да се отдаде на изкушенията, той решава да докаже своята идея и вдига ръката си като символ на борба. Обещава да не я сваля и да изразява своята солидарност към бог Шива. Точно това решение го превръща в един от много уважаваните и известни хора в Индия. По-късно Амар ще обясни пред камерите, че е бил противник на войната и се бори за световен мир, точно както Шива му е казал.

„Не искам много. Защо трябва да воюваме? Защо има толкова омраза между нас? Искам всички индийци да живеят в мир. Искам целият свят да живее в мир.“

Решението да живее така, с високо вдигната ръка, не е лесно. След известно време, ръката и рамото му започват да го болят. Въпреки болката, той не се отказва, продължава да стои така. През следващите две години усеща, че ръката му се отпуска и губи чувствителност, а след това идва атрофията.

Ръката му става безполезна и замръзва в тази позиция, Амар вече не може да я свали, дори и да иска, физически не е възможно. Днес този крайник е атрофирал и стои в полу-вертикална позиция.

Бхарати е сигурен, че дори и да може, това ще е против неговите вярвания и ще наруши обета му за мир. Лекарите са на мнение, че ако се опита да я свали, най-вероятно костта ще се счупи и ще висне. Фактът, че вече няма мускули и стави, води до точно това заключение и борецът за мир ще остане завинаги така.

Решението му наистина е невероятно и посланието му продължава да се пренася напред с години. Решението му води до мотивация на хиляди индийци да стана монаси, да изследват духовния свят и да бъдат по-близки до религията. Рекордът на Амар е впечатляващ, той остава така 45 години с вдигната ръка.

Научава се да работи по този начин и вдигнатата ръка не му пречи. Той живее като инвалид, сякаш няма втора ръка, прави всичко останало с другата ръка, от хранене и обличане, до къпане.

Изпитанията го карат да вярва, чe са тестове на Шива и действията му помагат за повече мир между хората. Мнозина не вярват на историята на Амар, те смятат, че той е пострадал и ръката му е останала парализирана.

Индиецът продължава своя път за мир и по-сериозни и дълбоки връзки с Бог, като спазва своето вярване. Хората правят много и най-различни чудеса, за да демонстрират вярата си, но Амар постига много повече и го доказва.

Дълбоко в неговите убеждения стои фактът, че именно така ще успее да постигне целите си, изоставяйки всичко материално по пътя си.

Попитан е дали не иска да стане монах, но признава, че иска хората да го виждат, защото ролята му на монах е ограничена в храмовете, а той иска да е сред хората и да напомня на света, че мирът е от особено значение. Разбира се, неговата мотивация очевидно не работи в правилна посока, особено след като виждаме ситуацията, в която се намира нашият свят в момента.

 
 
Коментарите са изключени за Човекът, който вдигна ръка за мир и 45 години не я сваля