Психологическата причина да харесвате гаджето на най-добрия си приятел

Не е изключено или срамно на някакъв етап от живота си човек да е разбирал малко прекалено добре защо приятеля (или приятелката) му харесват гаджето си. Ако ви се е случвало, знайте, че не сте сами – за този психологически феномен си има дори термин, „миметично желание“.

Терминът е въведен от френския философ и литературен теоретик Рене Жирар, който го измисля въз основа на собствения си опит с „желанието според някой друг“. Това понятие е вдъхновено от идеите на философите преди него, най-вече Платон, Аристотел и Хегел.

Миметично желание

Тезата на Жирар е, че всичко, което е желано от друг човек, веднага ни става по-желано, почти все едно си „заемаме“ желанието един от друг. Той нарича това подражание „мимезис“, оттам и „миметично желание“, след като човек реши, че иска това, което някой друг има.

В едно от есетата си в Станфорд Жирар пише, че онези, които подражават на желанията на другите, „си осигуряват живот на вечна борба и съперничество с онези, които едновременно мразят и на които се възхищават“. A когато даден човек се превърне във враг, това е третият етап – „миметичното съперничество“.

Едно по-ново изследване повтаря теорията на Жирар, като установява, че нещата, които гледаме, е по-вероятно да бъдат гледани от други хора, както и че е по-вероятно да бъдат възприемани положително от тези други хора. Заключението е, че „ние използваме погледа на другите, за да ни помогне да оценим потенциалната стойност на обектите в света“.

Примери за миметично желание

Може би една от най-ежедневните появи на миметичното желание е, когато то се прилага в романтичните отношения. Известен пример за това е манията на Ерик Клептън по съпругата на най-добрия му приятел и бийтъл Джордж Харисън – Пати Бойд. Мания, която той изразява в песента си „Layla“.

В крайна сметка тя напуска Харисън заради Клептън, но след като връзката ѝ с него приключва, тя обяснява желанието му към нея с това, че е искал да има това, което има неговият приятел. В автобиографията си Клептън потвърждава теорията ѝ, като казва, че „е пожелал Пати, защото тя е принадлежала на влиятелен мъж, който изглежда имаше всичко, което съм искал“.

Харисън пък преживява свой собствен момент на миметично желание, когато има афера със съпругата на колегата си Ринго Стар, Морийн.

Миметичното желание е споменато и във втория сезон на сериала на HBO „Белият лотос“, когато Итън обвинява приятеля си Камерън, че флиртува със съпругата му Харпър, защото „винаги е искал това, което той има“.

Важен социален инструмент?

„Миметичното желание съществува, защото ние сме социални същества, които постоянно изграждат и създават своята идентичност“, казва Барбара Бърт, доктор по психология, клиничен психолог и ръководител в Колежа по социални и поведенчески науки към Университета във Финикс, Аризона. „Често на хората им е трудно да устоят на примамката на този феномен и той дори може да бъде ненаситен, защото в биологията ни е заложено чувството за принадлежност“, добавя тя.

Това е така, защото като хора ние сме по-сигурни в група, което исторически ни е дало предимство за оцеляване.

Д-р Стивън Бенинг, доцент по психология в Университета на Невада, Лас Вегас, е съгласен, че това желание може да е полезно за поддържане на груповата сплотеност, но „когато в резултат на него човек се отдава на дейности, които нарушават неговите ценности, миметичните желания стават проблематични“.

Той предполага, че те могат да произтичат от:

• Покорната страна от т. нар. ос на подчинението в междуличностния кръг (който кръг описва кои междуличностни взаимодействия са от значение за нашето поведение и социална структура)
• Допамин-провокирано желание за притежаване на привлекателни неща от обкръжението на човека, което активира системата за химическо възнаграждение на мозъка (същия принцип, който ни кара да си проверяваме телефона през 5 секунди)
• Комбинация от двете… или пък нещо друго. „Миметичното желание е вероятен продукт на множество социално-психологически фактори“, теоретизира неврологът Дийн Бърнет, доктор по медицина.

Той вижда социалния статус като движеща сила, тъй като човешките същества са социални и йерархични, следователно сме принудени да постигаме, да станем „най-добрите“ в нашата социална група и да подобряваме социалното си положение. Ако обаче партньорът на приятеля не е привлекателен за групата, тогава е малко вероятно той да подобри нашия статус.

Какво да правим

Бърт смята, че миметичното желание разглежда конфликта между вътрешния локус на контрол (термин в психологията, който се свързва с убежденията на личността относно причините за добрите или лошите резултати в нейния живо) на човека (какво иска) и външния му локус на контрол (какво искат или правят другите хора). Ако не знаете дали харесвате човека, защото някой друг харесва, тогава тя съветва, че трябва да се запитате дали бихте се радвали да прекарвате време с него насаме.

Тя също така посочва колко е важно да създадете своя собствена идентичност, основана на вашите принципи и убеждения. „Миметичното желание е по-силно, когато не сме възприели по-дълготрайна идентичност в личния или професионалния си живот, защото все още използваме идентификацията с другите, за да ни помогне да ръководим живота си.“

Психологът Никол Монтейро, доктор по философия, казва, че макар да ни се струва уникално, това желание към човек, който някой друг желае, всъщност е доста често срещано. „Ако човек желае партньора на най-добрия си приятел, това не означава, че този човек е лош. Стига да не действа в съответствие с желанието си“, казва тя.

Монтейро добавя, че миметичното желание ще отшуми с времето, така че ако нищо не се случи, няма да има вреда.

Въпреки че копнежът е вълнуващ за хората, приятелствата също осигуряват сигурност и статус, така че е важно да се придържаме към тях. Освен това те могат да продължат много по-дълго от една романтичната връзка, особено от такава, която съществува само миметично.

Възможно е също така, след като приятелят загуби интерес към партньора си, другият човек също да го направи.

Психологът Беки Спелман обяснява някои начини, по които можете да преодолеете епизод на миметично желание, без да навредите на съществуващите си взаимоотношения:

• Отделете време, за да се замислите за себе си, за собствените си мотиви и чувства и за това каква може да е причината за привличането
• Помислете за потенциалните последствия за всички участващи страни
• Поддържайте ясни граници с партньора на приятеля си
• Избягвайте поведение, което би могло да се възприеме като флирт или нещо подобно
• Ако е необходимо, общувайте открито с приятеля си за своите чувства, тъй като честното общуване може да ви помогне да се ориентирате в сложните емоции
• Пренасочете енергията си към личностно израстване и самоусъвършенстване
• Занимавайте се с дейности, които подобряват собственото ви благополучие и удовлетворение, вместо да се фиксирате върху непостижими желания
• Потърсете подкрепа от консултант, ако имате нужда
• Много влюбвания могат да отшумят и въпреки че някои хора несъмнено се поддават на миметичното желание, това може да има последици за вас и вашата социална мрежа, особено ако приятеля ви се превърне в съперник

Рене Жирар през 2007 г. в Париж

Ако започнете да следите за миметичното желание, ще го видите навсякъде – от връзките на известни личности до фондовата борса. Заради способността си да обрисува умело желанието в ежедневни ситуации и приноса си към социалните науки Жирар е сравняван с Айнщайн и Дарвин.

Собственият му съвет за избягване на капаните на всички видове миметични действия, включително войната и насилието, е човечеството да „действа като християни“. Преди работата си върху миметичната теория обаче Жирар се смята за атеист, докато тази концепция не го убеждава в обратното. Макар че намирането на религия може да е донякъде сложно, само да се запитате дали наистина вярвате в най-проблемните си желания, може да ви спаси от вземане на ужасно решение.