Луи Витон започва скромно
Луи Витон е роден в Аншай, Франция, на 4 август 1821 г. в семейство от работническата класа: бащата е фермер, а майката – мелничарка. След смъртта на майка му и последвалия повторен брак на баща му с жена, с която не се разбира, Витон напуска дома през 1835 г., когато е още тийнейджър. Две години той върви пеша от родния си град до Париж, като по пътя си намира временни работи и подслон.
Луи усвоява занаята рано
Когато през 1837 г. Витон най-накрая пристига в Париж като 16-годишен, той става чирак при мосю Марешал – занаятчия, който се специализира в производството на сандъци за пренасяне на багаж с конски каруци, лодки и влакове. С времето малкият придобива отлично образование и репутация на майстор като работи при Марешал в продължение на 17 години, преди да напусне, за да открие собствена работилница за своите багажни изделия.
Луи си създава впечатляващи връзки
През XIX в. да имаш личен майстор на сандъци е върхът на лукса и Витон поема тази завидна – и високоспециализирана – роля не за кого да е, а за съпругата на Наполеон III, Евгения де Монтихо, императрицата на Франция. Витон отговаря за елегантното опаковане на дрехите на императрицата за пътуване. С тази впечатляваща длъжност той и неговите продукти официално стават част от елитната класа на епохата.
Куфарите на Луи са с уникален дизайн
През 1858 г. Витон проектира първия си марков параходен куфар. Дизайнът – водоустойчив, плосък и лесен за подреждане – е много по-практичен от популярните по онова време заоблени куфари. Изненадващо е, че оригиналните му проекти не са носели известния монограм LV, а са били покрити с издръжливо сиво платно, известно като трианон.
Продуктите на Луи винаги са били фалшифицирани
През 1876 г. Витон въвежда шарка от раирано платно за своя багаж. 12 години по-късно въвежда т. нар. щампа Damier – класически шахматен десен, който модната къща използва и до днес. Той проектира тези модели отчасти за да предотврати фалшифицирането, което се случва още преди създаването на монограма LV.
Работилницата на Луи е разрушена
По време на жестоките политически сътресения през Френско-пруската война търсенето на стоките на Витон се забавя и ателието му е разграбено и разрушено. В рамките на няколко месеца след разрушаването на работилницата той се посвещава на възстановяването на бизнеса си, като през 1871 г. се установява на ново, по-луксозно място в сърцето на Париж.
Луи запазва бизнеса в семейството
Синът на Витон, Жорж, патентова през 1886 г. иновативна система за заключване на куфарите на баща си, която е толкова ефективна, че Жорж предизвиква не кого да е, а Хари Худини да се измъкне от заключен куфар на компанията (великият магьосник и майстор на бягства отказва да отговори на предизвикателството). Дизайнът на ключалките на Витон-младши се използва и днес. И това не е всичко, с което той допринася за марката: През 1896 г., няколко години след смъртта на Луи, Жорж създава известния монограм LV в знак на почит към баща си.
Луи не е създавал чанти или дрехи
Витон рекламирал стоките си с фразата: „Сигурно опакова и най-крехките предмети. Специализиран в опаковането на модни облекла“, но всъщност той не е проектирал нито едно от тези облекла, а само елегантните калъфи, предназначени да ги съхраняват и предпазват. Чантите стават част от марката Louis Vuitton едва десетилетия след смъртта на дизайнера, а дрехите се появяват много по-късно. През 1997 г. дизайнерът Марк Джейкъбс става творчески директор и предлага първата линия готови дрехи на Louis Vuitton.
Луи има връзки с друга френска икона
Витон печели бронзов медал за иновативния си дизайн на сандъци на прочутото Световното изложение в Париж през 1867 г. Две десетилетия по-късно Вюитон печели златен медал и на изложението през 1889 г. – събитието, за което е създадена не кой да е, а Айфеловата кула. Трудно е да се повярва, че дизайните му са дори по-стари от най-големия символ на френската иконография.