Някои танци с вълнуваща история и съдебни дела
Танците винаги могат да се разглеждат като нещо особено вълнуващо и приятно. Именно те ни позволяват не просто да изразяваме емоцията си, но и бързо да разтоварим напрежението, което се събира. Не всеки има онзи ритъм, който виждаме в различните медии, мнозина дори танцуват като малкия Буратино, но пък точно по тази причина има и достатъчно сериозно разнообразие, с което да се насладим на истинската емоция. Танците имат своята история и често могат да бъдат особено забавни. Няма как да избягаме от тях, а и винаги ще открием, че зад всеки танц има поне една история.
Нека вземем за пример Невил Ливингстън и неговата вълнуваща песен „Electric Boogie“. Същата става хит през 1976 г. и зрителите са впечатлени не само от вокалните способности на Марсия Грифитс, но и от хореографа Силвър, който успява да изгради танц от 22 стъпки и успява да вкара всичко в песента. С налагането на самата песен, хората скоро започват да забравят последните четири стъпки. Това не се харесва толкова много на Силвър, който е изработил всичко, за да почете собствената си рождена дата – 22 януари.
Не е очарован и от факта, че има твърде много видеа, които показват само версията с 18 стъпки, накрая започва да заплашва различните уеб сайтове със съд, защото не изпълняват правилно избрания танц. Определено е забавно да видим как един танц може да създаде толкова много главоболия. Проблемът е, че Силвър държи правата на танца и иска да се изпълнява по правилния начин. Накрая самите видеографи се изправят срещу него, защото се опитвал да спре правото им на свобода на словото и някъде през 2007 г. всички проблеми се решават много бързо.
Добрата новина е, че Майкъл Джаксън няма такива проблеми и никога не се сърди на хората, които не изпълняват лунната походка по правилния начин. Нещо още по-важно, той не е оригиналният създател на този танц. През 1973 г. самият Дейвид Боуи вече танцува по същия начин, а преди него са Каб Калоуей и Бил Бейли, които показват подобни движения на сцената. Джаксън взима идеята от френския мим Марсел Маркю, който се преструва, че върви срещу силен вятър и реално се движи назад.
Двамата са приятели от много години, а след това и други двама брейк танцьори изпълняват същото движение – Герън Кандидейт и Дерек Джаксън. Именно от тях Майкъл ще научи самите стъпки. Неговият танц се показва едва през 1983 г. в песента „Били Джийн“ и скоро целият свят ще се опитва да върви назад. Танците имат своята история, но какво ще кажем за прословутия пилешки танц, който често се изпълнява по най-различни поводи. Мелодията е написана от шведския изпълнител Вернер Томас през 50-те години.
По-късно ще направи и танц, който да върви върху мелодията. Най-странното е, че нито едно движение или поне голяма част от всички странни такива, не са вдъхновени от пилето, а от скиори. Много често движенията идват директно от скиори, които се спускат по планините и често напомнят на Томас за птици. Някои от тях се появяват и във въпросния танц. Самата песен стига до САЩ и с нея и важните стъпки, където американците ще дадат и името на танца – пилешкият.
Бойното кръщене в САЩ ще стане едва през 1981 г. на Октобърфест в Тулса, Оклахома. Именно там една немска банда ще поиска от организаторите да намерят един патешки костюм и човек, който да учи публиката. Крайният резултат е малко по-различен – хората намират пилешки костюм и точно по тази причина остава и името. Като изключим Силвър и неговите драми, никой друг не се вълнува от начина, по който хората танцуват. Основната идея винаги е насочена към възможността да има удоволствие и забавление.
