Как се роди конспирацията с извънземните – семейство Хилс разказва
В миналото, когато интернет още е бил само някаква форма на мечта, а с него и всички видове социални мрежи, споделяне и предаване на конспирации, един мит успява да плени всички медии и да създаде една особена паника. Идеята за отвличането от извънземни не е непозната на никого днес, но в миналото, както може да подозирате, мнозина ще използват точно този коз, за да го превърнат в златна мина.
От тази конспирация ще се роди една цяла нова фентъзи линия, както и да се появи легендата за Зона 51 – авио база на САЩ, която подготвя някои от най-добрите летци, познати днес от филми като „Top Gun“. Не случайно преди няколко години се твърдеше, че именно там се пазят извънземните, които са успели да кацнат на земята.
И все пак, ако трябва да проследим историята, да открием първите хора, които твърдят, че са били отвлечени от извънземни, задължително трябва да се върнем на 14 декември 1963 г. в Ню Хемпшир. В местната болница пристигат Бети и Барни Хил, които трябва да се срещнат с бостънския психиатър Бенджамин Саймън за първа среща.
Бети се оплаква от кошмари, постоянна тревожност, безсъние, високо кръвно налягане и други не толкова приятни симптоми. Заедно с тях, Барни се оплаква от няколко странни кръгови образования в слабините, които трябва да бъдат хирургично премахнати, поне по негово мнение.
Нищо не подсказва на лекарите, че семейство Хилс се различава по нещо от обикновеното американско семейство в средната класа. Бети работи като социален работник, а Барни дава нощни смени в пощата. Факт е, че трябва да пътува повече от 100 километра, за да стигне до работното си място и точно това дава сериозно отражение на неговата доста слаба имунна система. Двойката редовно посещава Унитарната универсална църква. Активисти са в различни социални дейности, а и в този период вече има по-малко противници на Марти Лутър Кинг Джуниър, следователно и този вид работа не се е променил.
За този период ще открием, че двамата са изключително странна двойка – Бети е бяла, докато Барни е афро-американец. Това е нещото, което прави семейство Хилс малко по-различно от останалите и по онова време е доста трудно да се обясни на средния американец, че няма нищо лошо. По-големият проблем ще дойде, когато двамата ще имат чувството, че са имали среща с извънземно, докато са били на самотна планинска разходка около 2 години по-рано. Това, което помнят, преобръща живота им. Бети е започнала да си припомня съня много ясно през последните две години.
Лекарите не вярват толкова на мистичните магически същества от други планети, колкото на амнезията, която би могла да се активира от други симптоми. Получават съвет да отидат на хипноза, която може да изкара техните забравени или изгубени спомени. И това ги води до доктор Бенджамин Саймън, който има диплома за медицинска и терапевтична хипноза. Същата, Бенджамин е използвал, когато е лекувал ветерани от Втората Световна война.
Саймън не вярва толкова в извънземни и практически не се интересува особено от тях. Неговата задача е била насочена само към едно, да помогне на своите пациенти. След като самият Фройд е на мнение, че всичко в сънищата трябва да се разглежда като вероятност за случило се събитие, а елементи като съмнение, трябва да бъдат отхвърлени, защото се класифицират като агентите на съпротивата.
Саймън прекарва първите си няколко сесии със семейство Хилс, показвайки какво точно ще представлява процеса. На 22 февруари 1964 г. вика Барни в кабинета си, докато Бети трябва да остане в чакалнята. Слага една аудио касета и започва да записва цялата сесия. В методологията на тази дейност, повечето лекари са категорични, че не е трудно да се посочи точна дата и да се постави началото на нещо съществуващо.
Обикновено митовете се раждат без своя създател, те остават анонимни и се разглеждат като колективно движение. Във времето, в което хората вече забелязват неговото съществуване, изглежда, че митът е бил тук през цялото време. Колективното подсъзнание на човекът е известно с това, че практически е вечно и в разрез с всяка историческа ценност.
Извънземните ще променят този цикъл, а и винаги, когато започнете да правите проучване за тях, най-вероятно ще откривате точно тази година и ще бъде повече от трудно да се изненадате от фактите. Този мит ще бъде обвързан със специфичен човек, специфична година и локация. И след като историята може да бъде проследена и разказана, следващите десетилетия ще успеят да препишат тази легенда като културна собственост.
Митът за отвличане от извънземни ще бъде преписано на д-р Саймън и ще се роди в неговия офис в Бостън в една събота сутрин през февруари 1964 г.
И всичко започва с това, че преди повече от две години – средата на септември 1961 г. – семейство Хилс решава да си вземе кратка ваканция и да отиде до Ниагарския водопад. След това да се разходи в Канада през Монреал и след това да се върне обратно у дома. Техният спонтанен ентусиазъм не е довел до достатъчно добро планиране, както обикновено се очаква от повечето хора. На 19-ти септември – последният ден от тяхната ваканция – парите им свършват. Не могат да си позволят още една вечер в мотела и решават да тръгнат през нощта, докато стигнат у дома.
Някъде в средата на нощта, те карат през Колбрук и Белите планини на Ню Хемпшир по почти изоставения път 3. Тогава забелязват светлина в небето, която сякаш ги преследва.
Възможно е това да е била звезда, но едва ли е планета. Движила се е някъде в далечината и била съставена от някакви странни обекти. Барни настоява, че това може да бъде самолет, макар и да не издава никакви звуци. Бети вярва, че това е нещо много странно. По настояване на съпругата, Барни отбива и Бети наблюдава странната светлина с бинокъл.
Не е ясно какво са забелязали, но една седмица по-късно, Бети ще напише писмо до майор Доналд Кийхой. Същият е пенсиониран морски пехотинец и един от директорите на Националния разследващ комитет за въздушни феномени. Малко по-късно точно този клон на науката и конспирациите ще се появи като идеята за НЛО. Няколко пъти семейството тръгва с автомобила си и след това спира, докато обектът продължава да ги следва. А след това светлината доближила техния им автомобил.
Приближаващата се светлина застава пред автомобила им и прилича на палачинка, има малки прозорчета, през които може да се види синьо-бяла светлина. След това се появяват и две червени светлини от двете страни. Барни е бил на пътното платно извън колата и наблюдавал внимателно какво се случва. От странния обект се появяват и две крила от всяка страна.
Приближаването на този въздушен глайдър ще позволи по-ясно очертаване на обекта, но и двамата пътници не могат да надникнат в прозорците. Барни твърди, че е забелязал няколко фигури, които се движат от другата страна, те били бързи и сякаш правили някакви приготовления. Друга непозната фигура е наблюдавала всичко през прозореца. Не е ясно какво се случва на Барни, но той бързо се качва в колата в истерия, смее се и повтаря, че двамата ще бъдат заловени. При опит да тръгнат, семейството чува странни звуци от предния капак.
Малко след това е ясно, че семейство Хил си спомня много малко. Има втора серия от звуци, която създава впечатлението, че сякаш има огромна луна пред тях, която стои на пътя. Двамата се прибират около 5 часа сутринта. Странни кръгове се появяват върху капака на автомобила им и Бети смята, че са радиоактивни. След десет дена Бети започва да сънува сън, в който с Барни са задържани на пътното платно и са били качени в космическия кораб. Същият сън се повтаря цели 5 дена и след това спира внезапно.
Барни запазва всичко в тайна и спира да коментира темата, сякаш най-вероятно е просто измислица и с това спира да дискутира преживяното. През 1962 г. ще се вози с Бети по същия маршрут и двамата ще се опитват да открият точката, където е била тази среща. Така се надявали, че ще открият и разковничето на цялата история. При няколкото опита, неговото състояние се влошава и тогава се появяват кръговете върху слабините му. Нито един лекар не можел да помогне и Саймън се оказва последният човек, който евентуално може да реши този проблем и тази сага.
Саймън ще даде пълната свобода на Барни да започне да разказва всичко от излизането от мотела до прибирането у дома. Барни разказва как са пристигнали в мотела и не е забелязал името си на рецепцията. Притеснявал се е, че може и да не получи стая. Имал тревогата, че най-вероятно мотелът може да бъде препълнен и се е чудил дали ще има предразсъдъци, които да изгонят него и съпругата му. Барни споделя под хипноза, че Бети трябва да минава през един живот пълен с кураж.
Мотелът не вижда никакви проблеми и ги настанява. Прекарват нощта там и на следващия ден пресичат Канада и влизат в САЩ. По-късно през нощта спират в Колбрук на северната граница на Ню Хемпшир. След като паркират пред един ресторант, Барни забелязва жена със странни черти и си мисли, че може да е индианка или мулатка. Струва му се, че ги чака, но не изглежда много приятелски настроена. Останалите хора също ги гледат, но са някак по-радушни.
В 10 часа и 5 минути вечерта на 19 септември, семейството се качва в колата си и тръгва по път 3. Преди да продължи историята си, Барни връща своето съзнание към друг ресторант, който са посетили в Канада. Там си спомня, че всички по улицата са ги гледали странно. Семейство Хилс е забелязало същото отношение и по време на вечерята си.
Барни споделя, че се е страхувал, но реално никой не е изразил някаква форма на агресия към него. Хората били приятелски настроени, макар и той самият да е бил по-сдържан и обран в разговорите си. Преди години е станало ясно, че друга жена се е представяла за бяла в Мисисипи и точно по тази причина е била линчувана по-късно. Страхът на Барни е бил доста голям през цялото време, но жената, която вижда в ресторанта, реално точно тя го кара да мисли за този момент.
По време на самите сеанси се раждат и други интересни теории. Пътят им от мотела до родния град е трябвало да отнеме около 4 часа, но часът им на пристигане, при това забелязани и от очевидци е близо седем часа. Семейството няма никакво обяснение за всичко това. Барни ще разкаже как колата е потеглила, но след това изпитал силна нужда да спре близо до гора. Успява да види 6 души, които стоят на черния път.
Колата спира и трима души се доближават. Те са казали на Барни да не се страхува от тях. Лидерът на групата казал на Барни да затвори очите си. Последното, което си спомня е, че сякаш някой е сложил втори очи върху неговите собствени. Бети разказва същата история и заявява, че когато затворила своите очи, сякаш друг чифт такива се е доближил и забил в мозъка ѝ.
Бети винаги ще твърди, че разговорите са били на английски, но Барни чувал и друг език, който не можел да възпроизведе. Д-р Саймън ще напише, че това е единична психологичска аберация. Семейството не се опитва да набира публичност и отказва да печели вниманието на околните. На 25 октомври 1965 г. тяхната история се появява във в-к Boston Traveller и разказва за първите отвлечени хора от извънземни.
Малко след това и други издания копират историята, търсят Саймън за още информация и много други. Барни не може да се радва дълго време на славата си, той умира на 25 февруари 1969 г. на 46 г. възраст, докато Бети успява да се превърне в звезда за общността, занимаваща се с подобни конспирации. Тя живее до 2004 г. и умира на 85 години от рак.
Години по-късно Джим МакДоналд ще обясни на публиката, че най-вероятно семейството е успяло да види предупредителния маяк в областта, който е поставен заради самолетите. По неговите думи, функцията на маяка и премигването, са напълно идентични с описанията на семейството. Всичко останало може да се обобщи с липса на сън, високи нива на стрес и фалшиви спомени, които могат да бъдат възстановени под хипноза.
