Първият ден на Дисниленд е пълен провал – как Уолт Дисни се отърси от критиките
Джойс Белинджър често разказва, че началото на Дисниленд и корабът Марк Твен, не са били в най-добрата си форма. Белинджър е един от първите служители, които са наети да превозват и забавляват хора от кораба до Дисниленд, позициониран в Анахайм, точно около остров Том Сойер. Първите му спомени са за една истинска катастрофа. Корабът още съхне от прясната боя, има инструменти и парцали навсякъде.
Прозорците са все още покрити от боя. Персоналът тича нагоре-надолу, за да угоди на всички. По палубата има ножове и чукове. Будката за билети не е дори завършена. Никой не е изобщо сигурен, че корабът ще е готов и ще може да посрещне гости. Работното време започва в 8 часа сутринта, и когато Джойс пристига, за да поеме своите ангажименти, всичко сияе от чистота. Първите пасажери пристигат към 8 часа сутринта и са повече, отколкото корабът може да събере, нещо повече, мнозина се блъскат, за да стигнат до обещаната приказка на Уолт Дисни. Това е резултатът от 10-месечна рекламна кампания, работила на високи обороти.
По спомени на Джойс, първият ден е отворен само за пресата и на борда могат да се качат само хора, които са получили покана. Списъкът с гости е от близо 11 хиляди души, идващи от всички краища на САЩ. Всеки гост има право да прекара около 3 часа в парка, докато последната група трябва да пристигне в 5 часа и 30 минути. Поканите позволяват да бъде доведен и гост, следователно истинската бройка на първите посетители е много по-висока, макар и мнозина да са се отказали да броят. Един от хората на портала ще си спомни, че един от поканените ще пристигне с цял автобус гости, използвайки само един билет.
Много от гостите пристигат с билети, някои от тях са фалшиви.
Един от най-големите почитатели на Дисни е успял да се промъкне с помощта на сгъваема стълба, прескачайки бодливата тел в зоната на конюшните. Въпросният нарушител е използвал своята стълба, за да позволи и на други да преминат, но срещу скромната сума от 5 долара.
Един от първите паркове на Дисни е бил проектиран за общо 28 154 души. По думите на един от служителите – Кен Андерсън, истинският брой в този момент е бил на около 50 хиляди, далеч повече от прецизната цифра, която господата са показали. Един от поканените журналисти ще прекара деня си във возене на всички въртележки и консумирането на всяка една храна, която се предлага в зоната на парка. Служителите забелязват, че журналистите, пристигнали с децата си, не успяват да се качат на абсолютно нищо, защото техните колеги са окупирали всички видове забавления.
По обяд ще стане ясно, че повече от половината заведения нямат никаква храна и всичко е изконсумирано. Емоцията се повишава и с живака в термометъра, когато температурите достигат 40 градуса по Целзий. Персоналът започва да носи напитки на гръб, а нещо, което мнозина ще забележат е, че вода не се предлага – избраните напитки са Coca-Cola и Pepsi.
Следващият голям проблем е, че Дисни се провалят дори в избора на тоалетни и обособяването на едно от най-важните пространства – тоалетните. По спомените на Ван Арсдейл Франс, санитарните помещения се радват на по-големи опашки и от самите атракции. По някаква причина не са поставени дори знаци за мъже и жени, следователно много от гостите ще си станат близки. Уолт е искал надписите на тоалетните да бъдат „Принцове“ и „Принцеси“. Нищо кралско не остава, когато същите започват да се препълват и повреждат. Главната тоалетна на парка се намира зад розовите храсти, а когато една от посетителките търси тоалетна и персоналът и казва, че се намира зад храстите, жената приема буквално думите и води детето си там.
Други леки главоболия ще са свързани и с факта, че никой не е изчакал дори асфалта да засъхне. Още на входа ще има жени, чийто високи токчета затъват в прясната настилка, една от посетителките е жената на Франк Синатра. Поканените пристигат със своите нови дрехи, без да осъзнават, че скоро ще се боядисат.
Организацията е изисквала всяка една атракция да се отваря след известно време, така всички гости могат да тестват колкото се може повече. Главната улица на парка се препълва за отрицателно време, хората недоволстват, а персоналът е принуден да започне своите основни церемонии много по-рано. На кораба „Марк Твен“ няма дори отворен бар, а гостите недоволстват и се потят на жегата, очаквайки скоро да пристигнат до парка. Тим О’Браян е един от първите журналисти на борда, който чува и сигнала за криза на борда. Корабът се намира в далечния край на самия парк и когато пристига екипът по поддръжка, долната палуба е започнала да събира вода.
Преди да има притеснения, че „Марк Твен“ потъва, екипажът уверява всички, че няма пробойни, просто хората са твърде много и въпросният плавателен съд е успял да се заклещи в дъното. Докарани са други малки лодки, които да помогнат за превозването на гостите. Водолази се опитват да освободят плавателния съд с надеждата, че ще има щастлив завършек.
Някои от малките лодки, които трябва да повозят децата в езерото и да ги запознаят със света на Фантазия, реално започват да се бавят. Някои се връщат по-бързо от други, а самото пътешествие е точно около 5 минути. Джак Линдкуист качва сина си Дейвид на една такава и започва паниката. Повече от половин час, бащата не може да види сина си. Докато обикаля и разглежда малкият кей, повечето деца се връщат, но не и въпросната лодка. Едва след като идва помощен персонал с друга лодка и хвърля въжета, става ясно, че въпросната лодка също има механични проблеми.
Повечето от децата е трябвало да се пържат повече от 45 минути на слънце, докато не се връщат мокри и изморени от голямото пътешествие. Джак никога повече не се връща, а и никога е забравя ужаса, който трябва да изживее. За изненада на всички, територията на „Фантазия“ има и други главоболия, по думите на един от техниците, там е отчетено изтичане на газ. Никой няма сценарий как да се подготви за такава криза. Трябва ли да се затвори атракцията, трябва ли да се евакуират всички от парка? Единственото разумно решение е, че самата критична зона ще бъде затворена. Изпратен е водопроводчик, който да затвори теча.
След отстраняването на тази смъртоносна заплаха, друго съоръжение също излиза от строя. Влакчето на Снежанка се е счупило, а това не е изненада за никого. Инженерите са посочили няколко пъти правилната скорост, както и предписанието за хора, които могат да се возят. В първият ден става ясно, че никой не спазва защитните мерки. Атракцията на Дъмбо също има проблеми, поради факта, че слончето идва с фабрични дефекти, Пол Харви трябва да работи върху него във всеки един момент.
Неговата длъжност и да смазва слона. Въпросният процес изисква от него да източи маслото, а след това да зареди ново, но гостите не трябва да се усещат, че има нещо нередно. Никой не е оптимист, че Дъмбо ще работи. При тестовете, въпросната скъпа играчка на Дисни ще се окаже пълна с дефекти. Кейси Джуниър е комик, който трябва да кара едно от влакчетата, а за Дисни е ценен кадър, известен с озвучаването на най-различни герои от рисуваните му сериали. Кейси не е особено очарован от факта, че е поканен за машинист на едно от влакчетата.
В последният момент, същият просто отказва да се качи и персоналът избира най-малкия човек, който може да се смести в униформата. Карл Бейкън е натоварен със задачата да забавлява екипа на ABC, който всеки момент ще се натовари и ще очаква да премине малките планини и да огледа парка от панорама.
Утопичните автомобили могат да работят за около 15 минути, преди да прекъснат двигателите им, а с повишаването на температурите, повечето механици нямат никаква представа каква е причината. Повечето шофьори нямат търпение да тръгнат, докато Пол Харви обикаля от кола на кола, за да е сигурен, че ще могат да вървят още малко време.
Картингите не се разминават без проблеми. Децата, които се редят, не осъзнават, че разполагат с окачване, което може да се качва върху бордюри, при това с особена лекота. Първите инциденти ще бъдат леки сътресения от челни удари, докато едно дете ще отиде при лекарката с шепа зъби.
Персоналът не спира да се оплаква, че трябва да се разправя с побеснели гости, които се борят за седалка и се опитват да прескочат загражденията, много от тях го правят. Самият Роналд Рейгън присъства за официалните снимки, докато по-късно режисьорите ще трябва да изрязват много от видео материала, за да могат да сглобят малко по-оптимистична картина. Американският президент трябва да прескочи загражденията, за да получи място на следващото влакче.
Всички знаят, че ще има катастрофа, но когато мащабът е толкова огромен, мнозина не зачитат случващото се като толкова голяма трагедия. Пресата разбира всичко и по-късно ще напише, че паркът е повреден. За да няма негативи, Дисни нарежда на своите хора да започнат да сервират алкохол на възрастните, колкото се може повече.
Той самият е забравил, че неговият парк в Анахейм се нуждае от специално разрешително, за да може да продава такива напитки. Консумирането на всичко друго е на стойност от 200 долара. Скандалите между журналисти и персонал се разрастват, но в този ден има няколко свидетели, които виждат Уолт Дисни да тича с тоалетна хартия към една от близките тоалетни с надеждата, че страдалците няма да бъдат толкова гневни.
Крайният резултат не е толкова красив. Първите репортажи ще бъдат насочени към г-н Ууд – мениджърът на парка, той ще бъде обвинен, че не е контролирал хаоса. В края на деня, повечето гости ще бъдат толкова разочаровани от факта, че почти всяка една атракция се е счупила. Всичко изглежда така, сякаш е ударено от циклон. Въпреки опитите на персонала да събира боклука, точно той се оказва друга пречка и прелива навсякъде.
Празнуването на мечтата на Дисни е просто една човешка криза. За мнозина, това никога повече няма да работи нормално и Дисни ще се прибере да ближе раните си, но се оказва, че всички грешат. В момента, в който няма безплатно возене и безплатен ход, паркът започва да работи напълно нормално. Повечето въртележки влизат в релси, влакчетата работят, а и добрата новина е, че водите на язовира се подсилват от няколко дъждовни седмици, позволявайки на корабът да работи напълно нормално, без да се претоварва и забива във водорасли.
Дисни никога повече не е толкова щедър в поканите си и работи с много по-отбран екип. Това дава възможност на гостите да изпитат удоволствието от цялото му творчество.
