Заподозрените за убийствата на Джак Изкормвача

Луис Карол

В книгата си от 1996 г. „Джак Изкормвача, непринуденият приятел“ авторът Ричард Уолъс твърди, че убийствата са извършени от Луис Карол (чието истинско име е Чарлз Л. Доджсън). Според Уолъс Карол се е изповядал под формата на анаграми в кореспонденцията си и в литературните си произведения, включително в „Детската стая на Алиса“ – детска версия на най-значимото му произведение „Приключенията на Алиса в страната на чудесата“. На теория Карол, който живее в Оксфорд, би могъл да вземе влака до Лондон и да извърши убийствата. Но никога не е имало каквито и да е доказателства, че Карол е Разкъсвачът.

Х. Х. Холмс

Историята за убийствата на Х. Х. Холмс в Чикаго от години вълнува почитателите на истинските престъпления в САЩ, а през 2017 г. по History Channel се състоя премиера на телевизионно предаване, в което правнукът му, Джеф Мъджет, разследва теорията, че Холмс е убивал в Уайтчапъл, преди да дойде в Уайт сити. Според Мъджет почеркът на Холмс съвпада с този на писмата, за които се предполага, че са изпратени от Изкормвача до полицията, а видът му е сходен с този на човек, описан от очевидци в близост до местата на убийствата в Уайтчапъл.

Тези спекулации се превръщат в интересен телевизионен филм, но това е всичко. „Бих могъл да събера по-добри доказателства, че Холмс е невинен, отколкото че е Джак Изкормвача“, казва пред „Чикаго Трибюн“ Адам Селцер, автор на книгата „Х. Х. Холмс: Истинската история на дявола от Уайт Сити“. Неговите доказателства, че Холмс не е бил Изкормвачът са различни документи – като например за регистрацията му като избирател – които доказват, че е бил в Чикаго по времето, когато Изкормвачът е убивал отвъд океана.

Лорд Рандолф Чърчил

Неговият син Уинстън става един от най-важните хора на XX в., но дали лордът не е бил един от най-неизвестните на XIX в.? Според тази теория той е ръководител на група масони, които планират да убият секс работнички, изнудвали член на кралското семейство. Едно от предполагаемите доказателства е изключително подробно описание на мъж, видян с Мери Кели, последната от петте жертви, малко преди смъртта ѝ. Заподозреният е описан като добре облечен, като облеклото му е допълнено от златна верижка за часовник. Бил е висок около метър и шестдесет, с тъмна коса и мустаци. (Трябва да отбележим, че никой не приема тази конкретна теория особено сериозно.)

Принц Алберт Виктор

Съществуват няколко теории, според които наследникът на британския престол е отговорен за убийствата на Изкормвача. Една от тях води началото си от статия от 1970 г., публикувана от осемдесетгодишен лекар, в която подробно се описва приятелството му със семейството на кралския лекар. Авторът, д-р Томас Стоуел, сякаш силно намеква – без да назовава имена – че принц Алберт Виктор, внук на кралица Виктория, се е заразил със сифилис (смъртта му на 28 години през 1892 г. се дължи на грип) и е убил няколко „дами на нощта“ за отмъщение. Друга теория твърди, че принцът се е оженил за жена от Уайтчапъл и е имал дете от нея – свидетелите се предполага, че са били отстранени, за да се запази в тайна потенциалният наследник. Във всеки случай, принц Алберт Виктор е бил извън града, когато са извършени някои от убийствата.

Джеймс Мейбрик

През 1889 г. в Лондон Флорънс Мейбрик е осъдена на смърт за отравянето на съпруга си Джеймс. (По-късно присъдата е заменена с доживотна и тя е освободена през 1904 г.) Повече от век по-късно на бял свят се появява един забележителен дневник, чийто автор, който не посочва собственото си име, но се предполага, че е Джеймс Мейбрик, подробно описва петте убийства на Джак. Този дневник идва от мъж на име Майкъл Барет, който казва, че му е даден от семеен приятел. По-късно заявява, че е фалшификат, след което обяче се отказва от това твърдение. Истинността на дневника все още се обсъжда…

Майкъл Мейбрик

Братът на Джеймс – Майкъл – е един от най-известните певци и автори на песни по онова време, като работи под името Стивън Адамс. Сценаристът и режисьор Брус Робинсън твърди, че Мейбрик е ненавиждал снаха си и е извършил убийствата, за да натопи брат си. Освен това Робинсън предполага, че доказателствата, които свързват Майкъл – който е и масон – с престъпленията, са унищожени от полицията, което допринася за многобройните конспирации, че Изкормвачът е убивал жертвите си като част от масонски ритуал и е бил закрилян от организацията, която е имала приятели на високи постове във викторианска Англия.

Уолтър Сикерт

Художникът от викторианската епоха Уолтър Сикерт е известен с това, че описва мръсната страна на Лондон. Той твърди, че е живял в бившия дом на убиеца и дори озаглавява една от картините си „Спалнята на Джак Изкормвача“. Авторката на криминални романи Патриша Корнуел купува десетки негови картини, за да докаже, че той не само е бил негов съвременник но и самият убиец, и заявява това в книгата си от 2002 г. „Портрет на убиеца: Джак Изкормвача, случаят е приключен“. В книгата Корнуел казва, че картините на Сикерт демонстрират насилие и женомразство, и събира косвени и съдебномедицински доказателства, за да направи довод, който обаче не се смята за особено убедителен – особено защото има доказателства, че Сикерт е бил във Франция поне по време на някои от убийствата.

„Луда акушерка“

Почти откакто са извършени престъпленията, съществува теория, че убиецът не е никакъв Джак, а Джил Изкормвачката. Убийствата демонстрират познания по анатомия, каквито би имала жена, която изражда бебета – и може би понякога извършва аборти. (Освен това на една акушерка не би се гледало с подозрение, ако се разхожда из Лондон през нощта с окървавени дрехи). Теорията не се приема за особено достоверна от специалистите.

Аарон Космински

Една от малкото останали улики от делото на Изкормвача е шал, за който се твърди, че е принадлежал на Катрин Едоус, четвъртата от каноничните пет жертви. Петната по шала, за които се смята, че са кръв и сперма, са подложени на ДНК тест и е установено, че съвпадат с потомците на Космински, полски бръснар, който имигрира в Лондон и може би е бил основен заподозрян по време на убийствата. Твърди се, че той е чувал гласове и е имал халюцинации, а през 1891 г. е изпратен в лудница след заплахи с нож. Но ДНК тестовете са неточни, а произходът на шала е в най-добрия случай съмнителен, така че не се знае дали той действително е свързан с престъпленията.