„Изкуството на бизнеса“: Алфред Круп – Кралят на оръдията

| от Десислава Михайлова |

Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.

Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.

Alfred Krupp Geburtshaus

Родната къща на Алфред Круп и баща му Фридрих Круп в Есен, около 1850-1880 г.

През 1618 г. Централна Европа е обхваната от най-мащабната война, водена до този момент в Европа – Тридесетгодишната война (1618-1648 г.) Над 12 милиона души загиват в този кървав, религиозен конфликт. Цели градове са опустошени и заличени, а някои региони на дн. Германия губят около 70% от населението си. Разрухата и нищетата са повсеместни. Въпреки това, насред страданието и болката, някои находчиви, безскрупулни предприемачи, успяват да извлекат ползва от походите, битките и снабдяването на войските. Един от тях е Арнд Круп, който през 1587 г. започва свой дребен бизнес в град Есен. Когато войната избухва през 1618 г., Арнд бързо се преориентира и влага всичките си пари в производство на барут и мускети, които започва да продава на воюващите. С проточването на войната, Круп започва да изкупува запустели земи от загиващи или обеднели семейства и до смъртта си натрупва значително състояние, завещавайки на своите наследници солиден оръжеен бизнес. Въпреки това, едва ли Арнд или преките му наследници са мечтали, че тяхното скромно фамилно предприятие един ден ще се превърне в най-голямата и прочута оръжейна фирма в света. Тази мечта обаче се ражда в съзнанието на един от потомците на Арнд – Алфред, който решава, че не просто ще запази богатството на баща си Фридрих, а ще превърне семейния бизнес в икономически фактор с глобално влияние.

Алфред Круп е роден на 26 април 1812 г. в семейния дом на фамилията Круп в град Есен. Баща му Фридрих Круп е оръжеен търговец, който подобно на своя праотец Арнд, се опитва да се възползва от големите войни, бушуващи по това време в Европа, за да увеличи семейното богатство. За негово съжаление, Фридрих съумява да пропилее семейните ресурси в откриването на фабрика за стомана, която обаче така и не заработва на пълни обороти и насред хаоса на Наполеоновите войни се оказва с недостатъчно поръчки. Към 1820 г. Фридрих се принуждава да заложи родния си дом в Есен и да премести семейството си в малка, дървена хижа в покрайнините на града, в близост до затъващата си фабрика. Съсипан и провален, Фридрих умира през 1826 г., когато Алфред е едва на 14 г., завещавайки на сина си една схлупена къщурка, скромна сума пари, много дългове и една специална тайна – формулата за производство на висококачествена стомана, с която Фридрих се е надявал да промени света.

За щастие на Алфред, до него остава човек твърд, решителен и надарен с непогрешим бизнес нюх – майка му Тереза. Родена през 1790 г. тридесет и шест годишната жена е твърдо решена не просто да спаси бизнеса, в който мъжа й е вложил всичко, но и да го вдигне на крака, за да може синът й Алфред да получи достойно бъдеще. Докато поддържа обучението на сина си, Тереза се заема да уреди дълговете на мъжа си и да закрепи предприятието. Впоследствие, тя става известна като матриархат на рода Круп и до смъртта й през 1850 г., всички важни решения в семейния бизнес минават през нея. В отлежаването на Алфред и осигуряването на семейния бизнес се включва и леля му Елена Круп, която влага много от личните си спестявания за стабилизиране на финансите на фирмата и също така взема племенниците си при себе си, за да живеят в по-добри условия. Между 1826 г. и 1848 г. Тереза и Елена управляват заедно Круп, начело на само седем работници, често заети със задачи, не особено присъщи на дамите от епохата. Това им печели особена слава сред местното общество, но двете госпожи Круп са твърде заети, за да развиват семейния бизнес, за да обръщат внимание на хорските подмятания.

Drei Ringe von Krupp

Трите пръстена на „Круп“

Междувременно Алфред получава основното си образование от частни учители, осигурени от приятелско семейство, а след това учи в престижната Кралска гимназия Бургплац в Есен. В края на обучението си обаче младежът напуска училище, за да се включи в семейния бизнес и да помага на майка си и леля си. Влизането на Алфред в бизнеса съвпада с бума на железниците в Европа. През 1830 г. фирма Круп успява да получи доходоносна поръчка за доставка на релси и ролкови колела за локомотиви и вагони. Това помага на фирмата да се оправи с натрупаните дългове и да започне да се разширява. През 1834 г. германските държави, насърчавани от Прусия, подписват т. нар. Митнически съюз, който премахва вносните и износните мита между германските държави и дава възможност на Круп да поемат поръчки не само в Есен и околностите, но и из всички германски земи. 

През 1838 г., усъвършенствайки формулите, наследени от баща си, Алфред патентова преса за производство на домашна посуда. За да промотира стоките си, Алфред започва да пътува из Европа, в търсене на клиенти и инвеститори. През този период семейното предприятие все още не е напълно стабилно финансово, въпреки че през 1836 г. броят на работниците вече се е увеличил от седем на шестдесет в рамките на едно десетилетие. След посещение в Австрия, Круп започва да вкарва и производството на евтина посуда от алпака, с която да захрани потреблението на по-бедните социални прослойки. По-масовата стока започва да носи нови приходи за семейния бизнес, които идват във важен момент.

През 1843 г., първоначално като хоби, Алфред решава да произведе малък брой огнестрелни оръжия, при това собственоръчно, без да използва калъп. Впоследствие разработва технология за оливане на стоманени оръдия, но първоначалния му опит се оказва неуспешен, тъй като консервативните офицери в артилерията предпочитат бронзовите оръдия и не са убедени, че отлятата стомана е по-добра от добре познатия до тогава чугун, който е твърде крехък, за да се използва в артилерията. Същевременно първите прототипи на пушки със стоманена цев са произведени и подарени на аристократи, близки на семейството с цел лов на дивеч и птици. През 1845 г. пруската армия купува един образец от стоманените оръдия на Круп и го тества, но въпреки отличните резултати, прусаците не се решават на голяма поръчка на този етап.

През 1848 г., докато германските земи и Европа са обхванати от Пролетта на народите, Алфред Круп получава от майка си и леля си пълния пакет акции на семейния бизнес и става едноличен собственик на компанията Круп. Четири години по-късно идва и големия пробив – Круп започват да произвеждат стоманени влакови колела, отлети монолитно, без сглобки. Нововъведението изстрелва фирмата напред, а броят на служителите скоро нараства до 1000, за да се покрие непрекъснато нарастващото търсене. През следващите години именно производството на влакови колела и допълнителни ЖП части, ще се превърне в основния източник за доходи на Круп. 

Вечно търсещ начин да произведе повече на по-малка цена, Алфред започва да използва най-модерните методи за получаване на стомана познати по онова време – принципите на Бесемер и на Мартин-Сименс. Специалните пещи биват изградени в постоянно нарастващия фабричен комплекс, а Круп започва да купува мини и находища на въглища и желязо в западните германски земи, за да си осигури директен достъп до ценните ресурси и да затвори производствения цикъл. Количеството стомана, която компанията отлива, нараства непрекъснато през 50-те г. на XIX в., а към това се добавя и използването на все по-съвършени, механизирани средства за коване и обработка на стоманата. Компанията Круп се превръща в най-модерната металургична фирма в германските земи в началото на 60-те г. на XIX в.

За разлика от много други капиталисти, устремени към личното обогатяване за сметка на служителите, Алфред Круп въвежда една от първите социални системи за обезпечаване на работниците си. Той изгражда фонд за осигуряване на застраховки и обезщетения при трудови злополуки. Строи болница към завода си и звена за първа помощ към цеховете. Финансира изграждането на работнически общежития, които продава с изгодни за работниците заеми или им отдава под наем, създавайки сериозен стимул за служителите си да останат в предприятието му. Алфред не се скъпи да плаща щедри възнаграждения и да раздава премии. Всичко това води до главоломно разрастване на продукцията и на броя на служителите, които в края на XIX в. вече са над 20 000 души – най-голямата индустриална компания в Европа.

През 1861 г. идва и големият му пробив в оръжейния бизнес, който съвпада с началото на войните за обединение на Германия. След много опити, експерименти и неуспехи, Алфред успява да продаде на пруската армия 323 броя стоманени оръдия, които скоро намират приложение във войната между Прусия и Дания през 1864 г. Популярността на оръдията Круп бързо се разраства след това и през втората половина на 60-те г. на XIX в. Алфред се превръща в основен доставчик за армиите на Прусия, Русия и Османската империя. Поръчки идват, макар и в по-малък мащаб, от Великобритания и Австрия. През 1866 г. по време на Австро-пруската война и двете страни са въоръжение с оръжия, произведени от Круп. За да увековечи успехите си, Афред решава да прегърне още една нова технология – фотографията. През 1861 г. е създаден специален фотографски отдел на компания Круп, в следствие на който днес фирмата разполага с един от най-големите фотоархиви на планетата.

След обединението на Германия през 1871 г. продукцията на компанията Круп се удвоява в рамките на няколко години. Това се дължи и на сериозния износ на жп компоненти за САЩ в началото на 70-те години на  XIX в. С разрастването на железопътната индустрия на САЩ, фирма Круп започва все по-малко да разчита на приходите си от производството на части за влакове и все повече на оръжейните доставки. Появява се и неочакван враг – Социалистическата Работническа партия. Последните години на Алфред минават в борба със социалистите и синдикатите. За да ги контрира, Круп въвежда строги договори и регулации, които остават в сила до 1967 г. В замяна на наистина забележителни за времето си социални придобивки, на работниците са наложени множество ограничения, свързани със свободата на словото и правото на създаване на сдружения, както и политическа активност. Мерките, въведени за поощрение на служителите през 1861 г., са систематизирани в специален трудов кодекс през 1872 г., съгласно който за първи път в Германия е въведена система за частно пенсионно осигуряване за всички служители, които са работили през цялата си кариера за компанията.

Вечно зает със своята компания, Алфред не отделя много внимание на семейството си. През 1853 г. се жени за Берта Айхоф, двадесет години по-млада от него дъщеря на местен предприемач в Есен. Двойката имат само едно дете – Фридрих Алфред, който наследява компанията от баща си през 1887 г. Чувството за бащина отговорност и наставничество Алфред пренася върху своите работници, които управлява като библейски патриарх – тенденция, подчертана и от дългата, прошарена брада, с която остава известен. Алфред умира внезапно от инфаркт на 14 юли 1887 г., завещавайки на сина си най-големия индустриален концерн в Стария свят.

Алфред Круп остава в историята със своята работна етика и социални убеждения. Девизът му е „Работата трябва винаги да се върши в полза на общото благо, тогава тя се превръща в благословия и молитва.“ Когато от кралския двор на Прусия му предлагат рицарско звание и благородническа титла, Афред отказва с думите „Аз си имам фамилията Круп и това е напълно достатъчно“. Като напомняне за това от къде е тръгнал, Алфред поръчва схлупената къщурка в която завършва живота си баща му, да бъде запазена сред постоянно разрастващия се промишлен комплекс. Семейството се премества в специално построена резиденция, подобна на дворец – вила Хюгел, но рода Круп се старае никога да не забрави, че всичко започва с една малка постройка, седмина работници и всеотдайния труд на едно семейство, което успява да превърне фамилното име в титла.

 
 
Коментарите са изключени за „Изкуството на бизнеса“: Алфред Круп – Кралят на оръдията