Атомната паника на САЩ в Айдахо

Ню Мексико може да се смята за домът на проекта „Манхатън“, но Айдахо остава щатът с най-сериозна ядрена история за САЩ. В най-светлите си моменти, тази територия използва възможно най-много ядрена енергия. В най-тъмните си мигове, тя е домът на една от най-зловещите ядрени катастрофи на територията на САЩ.

Комисията за атомна енергия обявява Айдахо на 18 февраури 1949 г. за една от перфектните локации за строеж на станция за тестване на ядрени реактори. Същата остава известна като Националната лаборатория на Айдахо. Намира се на около 60 километра източно от водопадите на щата и се твърди, че САЩ изразходва около 500 милиона долара на реактори и лаборатории за изследване, както и на други интересни сгради, за които не се коментира.

Изследванията дават резултати през 1951 г. и първият реактор Experimental Breeder Reactor I прави история, захранвайки четири електрически крушки. На следващия ден, генераторът дава енергия на цялата сграда, както и на осветлението на паркинга. СССР отказва да приеме това постижение и не вярва на САЩ, дори и след като информацията е представена официално пред ОН.

Нека приемем, че мощността на първия ядрен реактор е от едва 400 киловата и това днес е твърде малко, но през 1951 г. е огромно и впечатляващо количество. Недоверието не е от значение, защото първият ядрен реактор е роден именно в Айдахо и полага основите на всички енергийни източници в бъдещето.

Най-важното е, че американците доказват една дълго разглеждана теория – ядрената мощност може да се използва за електричество. Самият Линдин Б. Джонсън ще нареди точно този реактор да бъде запазен и превърнат в национален исторически паметник през далечната 1966 г. В музеят, където същият продължава да се пази, посетителите могат не само да го видят, но дори и да го тестват в реално време.

През 1955 г. учените влизат в историята още един път, като този път захранват целия град, използвайки реактор Арко. Самият град получава енергия само за един час, но това отново е постижение, като и до днес на общината ще откриете надпис, че това е първият град в света, който някога е бил захранен с атомна енергия.

Мнозина гледат ядрената енергия като една врата към невероятно бъдеще. Американците все още не вярват много на идеята, особено след като помнят ужаса от ядрение бомби над Япония, както и факта, че по време на Студената война, руснаците вече са започнали да произвеждат свое ядрено оръжие.

САЩ избират Бойс като първият град, който трябва да играе ролята на първият защитен град от ядрено оръжие. Именно тук ще се разработват и различните видове бункери и системи, които да помогнат на американеца да се защити при евентуална ядрена заплаха. Сенатът приема заплахите и оплакванията на жителите и бързо решава да инвестира в бункери, особено след като вярата, че лабораторията и близкото летище ще поставят щата като потенциална цел за града.

За построяването на ядрения бункер, Федералният Граждански център за отбрана отделят близо 122 хиляди долара или около 1.3 милиона долара в днешни пари. Изработено е от стомана и подсилен бетон, включва перално отделение, система за озвучаване, много системи за пречистване на въздуха, дизелови генератори, столова, общежития и душове за пречистване от радиация. Парите стигат за изграждането на бункер, който може да събере едва 1000 души.

Богаташите от високите региони на града ще заплащат по 100 долара, за да могат да се уредят с място и изобщо да не се притесняват от евентуалната заплаха. Плащането на членски внос не се харесва на всички. От една страна, проблемите идват с това, че бункерът е подкрепен от различни грантове и изисква определени суми.

Освен произвеждането на бункера, богаташите дори наемат между 35-40 души, които да го охраняват и да държат нарушителите на страна. Жителите на Бойс също не са особено очаровани от факта, че е трябвало да построят малки бункери в своя заден двор, без да имат достъп до федералните средства.

Лудите години на ядрената заплаха не могат да бъдат игнорирани и до днес, огромната сирена, която седи в парка на града, може все още да бъде забелязана. За щастие, ядрени атаки в щата Айдахо няма. Проблемът обаче е, че сирената се тества много често и всички деца и възрастни хукват в паника към бункери, крият се под бюра и най-различни други укрития, създадени именно за тази цел.

Всичко приключва след края на Студената война, когато модерният лъскъв бункер е закупен от частни лица и до днес сменя няколко пъти своя собственик. Училищното настоятелство го закупува, за да го използва като складова база, докато Джон Фарен не предлага добра цена и не превръща целия бункер в музикални студиа. Неговите планове за 2021 г. са обвързани с идеята, че може да построи и жилищни сгради върху бункера.

Страховете на Айдахо, че може да загине от ядрена катастрофа ще се окажат реални, но истината е, че СССР няма да има нищо общо със случая. На 3 януари 1961 г. трима души – Ричърд Лег, Джон Бърнс и Ричърд МакКинли пристигат в лабораторията на Айдахо, за да рестартират реактор SL1, след като е спрян за 11 дни по време на празниците. Въпросните господа са част от армията и са тренирани да работят с апаратурата.

Една от задачите е да вдигнат контролните пръти и след това да вкарат в режим реактора. Господата не работят в синхрон, както се изисква, един от прътите е изваден повече, спрямо другите, реакторът започва да генерира пара и след това следва експлозия в реактора. По думите на слухове, които по-късно се разпространяват в цяло Айдахо, реакторът често страдал от „залепващи“ пръти и точно това създало допълнителните главоболия.

Експлозията убива на място Лег и Бърнс. Пожарникарие откриват МакКинли жив. Малко след като е откаран в болница, третият военен също умира. Първият случай на радиационна смърт ще дойде с още въпроси: какво се прави с тялото и къде да бъде погребано? Осъзнавайки какво точно кара шофьорът, веднага изоставя линейката в пустинята и чака отдел по почистването да дойде. Комисията по атомна енергия избира отдалечно място и предупреждава близките да не се доближават до обекта, нито да пипат ковчега, защото атомните изотопи ще бъдат активни през следващите години.

Близо 790 души са изложени на радиацията и през следващите 18 месеца се налага почистване. Лабораторията поддържа версията, че само служители са били облъчени и радиацията никога не стига до близките градове.

Въпреки инцидента, Айдахо продължава да е глобален лидер в производство на ядрени материали за електроенергия. Хората бързо забравят атомната паника, както и инцидентите след нея. Оказва се, че когато човек знае какво прави и може да размишлява малко по-трезво, много лесно ще открие решение на проблема.