Акулите се оказват любопитни животни
Съществуват повече от 500 вида акули.
Размерът им варира от 20 сантиметра до 12 метра.
Романът „Челюсти“ на Питър Бенчли от 1974 г. е вдъхновен от рибар, който през 1964 г. улавя 2000-килограмов звяр в Монтоук.
Романът има редица алтернативни заглавия преди „Челюсти“, сред които са „Тишина във водата“, „Тишината на дълбините“, „Левиатан се надига“ и „Челюстите на смъртта“.
Нападенията от акули са много редки.
През 2018 г. е имало 66 потвърдени непровокирани нападения. През 2022 г. е имало 57 потвърдени непровокирани ухапвания, 5 от които са били смъртоносни – спад спрямо 9 смъртоносни нападения през 2021 г. и 10 през 2020 г.
Акулите са доста стар вид животни.
Благодарение на вкаменените им зъби знаем, че те плуват из моретата от поне 400 милиона години.
Някои видове могат да доживеят до невероятна възраст.
През 2016 г. изследователи използват радиовъглеродно датиране на очите на 28 гренландски акули и установяват, че една женска може да е била на около 400 години.
Месото от гренландска акула е деликатес, наречен хакарл в Исландия.
Месото на акулата е токсично в прясно състояние, затова трябва да премине през процес на ферментация, който включва заравяне на тялото в пясък под скали в продължение на 6 до 12 седмици. След това месото се нарязва и се окачва да изсъхне. Готовият продукт има силен аромат на амоняк. Антъни Бурдейн го нарича „най-лошото, най-отвратителното и ужасно на вкус нещо, което някога съм ял“.
Големите бели акули имат репутацията на човекоядци, но те се интересуват много повече от тюлени и морски лъвове.
Според изследванията големите бели акули имат 40-55% успех при лова на тюлени. Процесът на ловуване също така често включва акулите да излизат изцяло от водата.
Големите бели акули са бързи.
Те могат да плуват със скорост 60 километра в час за кратки периоди от време.
Женските тигрови акули имат много, много малки.
След 13 до 16 месеца бременност една женска може да роди между 10 и 82 малки акулчета. Средното количество е около 30.
Не е необичайно женската да ражда на мястото, където самата тя е родена.
Едно проучване, започнало през 1995 г. и приключило през 2012 г., установява, че това е ситуацията при лимоновите акули на Бахамите.
Формата на главите на акулите чук може да помага при лова.
Акулите са способни да усещат електрическите полета във водата, което им позволява да определят дали се намират в близост до плячка. Една от теориите е, че акулите чук имат повече такива сетивни органи в главите си, така че могат да откриват плячката по-добре. Това, че очите им са толкова далеч едно от друго, също помага – те имат по-добро бинокулярно зрение.
Ембрионите на акулите могат да усещат хищници.
Бамбукова акула с кафяви ленти (Chiloscyllium punctatum)
Освен че използват електрическите полета, за да усещат плячката си, акулите ги използват и за да усещат хищниците. Дори ембрионите им имат тази способност. В проучване, публикувано през 2013 г., група, изследваща зародишите на бамбуковата акула, установява, че когато ембрионите са в електрическото поле на хищник, хрилете им спират да се движат.
Не всички акули са свирепи хищници.
Sphyrna tiburo
Отдавна се наблюдава, че Sphyrna tiburo (от семейството на акулите чук) се храни с морска трева – която може да съставлява до 62,1 % от масата на съдържанието на червата ѝ. Доскоро не беше ясно дали изобщо я храносмилат, но през 2018 г. чрез анализ на стабилни изотопи беше потвърдено, че те действително го правят, което ги прави първите известни ни всеядни акули.
Не всички акули обитават само океаните.
Бича акула
Бичите акули са необичайни с това, че могат да понасят сладка вода. Повечето акули трябва да са в солена вода, защото телата им могат да се справят само с нея – и ако ги поставите в сладка, те ще загубят твърде много сол. Но бичите акули задържат по-добре солта в тялото си, така че могат да живеят и в сладка, и в солена вода. Всъщност през 1937 г. една от тях е уловена в Алтън, Илинойс, на 1600 километра нагоре по река Мисисипи от Мексиканския залив, където никак не се очаква да срещнете такова животно.
