Как хората вземат решения, когато учените се карат

Учените, както и мнозина други, биха се радвали, ако хората „се доверяват на науката“, когато са изправени пред важни обществени или лични решения. Само малка част от населението обаче има задълбочени познания за научните изследвания по която и да е тема, така че повечето през повечето време трябва да разчитат на това, което учените казват. Можем да говорим колкото си искаме за това какво трябва да правят хората, когато учените не са съгласни помежду си, както често се случва, но може би би било по-полезно да разгледаме и как те изобщо решават на кои учени да се доверят.

Именно това правят д-р Брандън Джонсън от Decision Research и неговите колеги. Техните резултати помагат да се формират идеи какво може да се направи, когато учените и комуникаторите на науката искат реалността на научния дебат да пресече дезинформацията.

Джонсън и колегите му вземат три научни дебата на живо и представят изявления от тях на 3150 американци, за да проверят какви фактори ще им повлияят върху това на коя страна ще застанат. Две от тях – повишаването на морското равнище в резултат на изменението на климата, и въздействието на канабиса – са горещи политически проблеми, за които в обществото има страстни мнения. За третият – съставът на тъмната материя – никак няма подобни сантименти и конфликти (въпреки че креационистите понякога се опитват да създадат).

„Нашата цел тук е да проучим кои сигнали използват хората, за да определят на коя страна в спора между редица учени да вярват“, пишат авторите на изследването. Хората могат да дойдат на някои дебати – особено ярък пример е ефектът от канабиса – с вече съществуваща пристрастност, но те също така ще бъдат повлияни от начина, по който учените представят своите аргументи, и от това, което им се казва за тези учени.

На участниците в проучването са представени няколко изречения с обща информация за това с какво учените са съгласни и с какво не са съгласни във връзка с дебата, след което са им зададени серия от въпроси. Някои от тях се отнасят до това доколко знаят за темата и се интересуват от това кой е прав, докато други са свързани с възгледите им за науката в по-широк план.

След това са им показани редица сигнали, които биха могли да повлияят на тяхната позиция, като например: „Около 75 % от учените с опит по тази тема подкрепят позиция А“; „Информацията в подкрепа на позиция Б е събрана средно наскоро с по-нови техники“; или „Учените, които подкрепят позиция Б, имат средно 7,5 години повече опит в провеждането на този вид изследвания“.

След като виждат няколко от тези сигнали, участниците са попитани коя позиция на страната смятат за правилна, след което са им повторени първоначалните въпроси. След това са им показани допълнителни сигнали – и първоначалните въпросите са зададени отново, което, разбирате, позволява на изследователите да проверят относителната сила на различните сигнали.

Не е изненадващо, че сигналите за това на коя страна са повечето учени, доказателствата на коя страна са получени чрез по-напреднали техники и че независими екипи са достигнали до същите заключения, са подействали доста убедително. Наличието на по-опитни учени също има доста голямо значение, въпреки че този елемент лесно може да се възприеме като доказателство за изоставане от времето.

Резултати съвпадат и с резултатите от предишно проучване на Джонсън по същата тема, но с различен дизайн.

От друга страна, участниците са по-малко повлияни от това, че са научили, че дадена позиция е предпочитана от учени, които са завършили по-престижни университети или чийто работодател би спечелил от изтъкването на конкретна позиция.

Нито един от сигналите не оказва голямо влияние върху това дали участниците се интересуват от това кой е прав. Някои от тях обаче увеличават недоверието към науката, което показва, че трябва да се използват внимателно.

Не е изненадващо, че сигналите са по-влиятелни по отношение на тъмната материя – където е малко вероятно участниците да имат предварително съществуващи позиции – отколкото по отношение на канабиса, а морското равнище е по средата. По-неочаквано обаче е, че фактори като предварителна ангажираност с темата и познания в областта на науката не оказват забележимо влияние върху това доколко хората са повлияни от сигналите.

Има много тревоги от несъгласието между експерти в публичното пространство и от това как то ще повлияе на хората извън областта. „Спорът може да застраши вярата в стойността на науката като цяло, а не само в стойността на конкретната наука, която се оспорва. Спорът може да бъде още по-застрашаващ, когато е между големи групи учени от всяка страна, а не (да речем) един отделен учен срещу друг“, пишат Джонсън и колегите му. Те обаче добавят, че „прикриването на споровете може да бъде също толкова проблематично“. В резултат на това са проведени значителни изследвания дали свидетелите на научни спорове карат хората да губят доверие в науката.

Авторите отбелязват, че за разлика от тях въпросът за това как хората формират мнението си между конкуриращи се групи учени не е много изследван: „Повече внимание е отделено на споровете между учени от една страна и неучени от друга“, пишат те.