Тайната на стоиците – живот без негативна емоция в XXI век

| от |

Вярвате или не, философският начин на живот е може би най-добрият избор, който модерният човек може да направи в днешно време. Въпреки всичката технология и възможности, светът наистина обръща много внимание на някои особено важни и специални предизвикателства, които идват в тази посока.

Уилям Ървайн е един от многото в това отношение, които показват, че точно това движение позволява едно малко по-различно извисяване. Неговият пример е момента, в който прави връзка на летището в Чикаго и трябва да смени самолета. В последният момент стюардесата моли хората да напуснат, защото има проблем и товарните врати на самолета и механиците не могат да я затворят.

След 15 минути, Уилям и още много други чакащи, са поканени да се върнат обратно, защото вече вратите са затворени. Докато чакат, стюардесата ги кани отново да напуснат, поради простата причина, че един куфар не е бил натоварен, вратите са отворени отново и този път окончателно не искат да се затворят.

В чакалнята става ясно, че следващ полет ще има чак на сутринта. Авио компанията обещава да настани всички в близкия хотел на свои собствени разноски, но това не означава, че повечето хора са особено доволни. Боговете на стоицизма са решили да тестват за пореден път търпението на Уилям. Защо точно те? Уилям е един от много почитатели на идеята за редицата философски изпитания, които идват едно след друго.

И да, мнозина биха казали, че е странно да се покланяме на идеи от близо 2000 г. и със сигурност е странно да залагаме толкова много на хора като Марк Аврелий и Сенека, които прекарват целия си съзнателен живот като фар в мрака на историята и вдъхват надежда, че човекът може да направи чудеса. И има причина да се гледа към философията, нейната липса ще направи всички хора доста празни и измъчени. Ако няма основи, казва Уилям, не очаквайте да постигнете нещо и просто ще пилеете живота си.

Проблемът, поне на много от модерните почитатели на това движение, не е свързан с живота в отвъдното, а в живота, който прекарваме тук и сега. И не е сигурно какво точно са мислили древните философи, но са успели да наложат това движение и дори да го хармонизират с християнството и исляма.

И Уилям често забелязва, че божествата, на които човек може да се моли, не са просто някаква енергия или висши същества, а просто ги нарича „боговете в себе си“, които най-често използва за оправдание и причина за нещо, което не се е случило по план. Има и причина да се прехвърли отговорността на нещо несъществуващо – така се избягва напрежението, ядовете и дори отчаянието.

Уилям забелязва, че много от неговите приятели откриват своето алтер его, като въображаем треньор или учител, който води до същия психологически еквивалент. Онези, които са по-силно религиозни, най-често биха решили, че Бог има своя план и избира и посочва определена посока, за да е сигурен, че човекът ще е на правилното място, при мюсюлманите можем да променим уравнението и просто да намесим Аллах.

Уилям наблюдава този процес и осъзнава, че стоиците имат така наречената тестова игра, кото практически до някаква степен се доближава много сериозно до идеята. Уилям, както и много други пасажери, се качват на бусчето, заминават в хотела и очакват да поспят около четири часа. Неговата стая е в отвратително състояние. Представете си, че бързате, самолетът се е повредил и накрая получавате много лоша стая.

Проблемът е, че всеки нормален човек ще избухне и ще започне да недоволства срещу случващото се. Обикновеният човек просто ще отиде и ще беснее на рецепцията, но Уилям не го прави. Той се усмихва – последната възможна реакция в този момент. Защо го прави? Защото стоикът трябва да понася много несправедливости, това обаче далеч не означава, че ще се откаже от идеята да има чиста стая.

Причината да не се ядосва е, че срещу него стоят хора, които малко или много може дори да не са знаели за състоянието на стаята и вече са виждали предостатъчно клиенти, които са им викали. Стоикът оценява спокойствие и покоят, следователно ще се разпознае изключително лесно в тези моменти. Вместо да се вижда виновник, Уилям разглежда служителите на рецепцията като играчи на един по-голям и интересен план, на една от поредните игри на живота.

Все пак, няма ли да е по-забавно ако не спрем трагедията и просто не се насочим в една друга посока? На рецепцията, Уилям получава нов ключ и гаранция, че тази със сигурност е изчистена и се оказва точно така, служителите се извиняват, а след това идват четири часа сън и почивка. На сутринта, това, което забелязва обратно в бусчето до летището е, че всички вътре се надпреварват да се оплакват, всички искат да покажат, че са най-големите мъченици, защото са спали в хотел. Единственият човек, който не се оплаква, е Уилям. И това го прави щастлив.

От друга страна, той има време да помисли и за още нещо – човекът е най-разглезеното същество през XXI век. Всички се возят в автобус с климатик, отиват на летище, което също е климатизирано, след това ще прелетят през цялата страна, возейки се на климатик и всичките възможни филми, поръчвайки всички необходими и желани напитки, а след това ще има обяд и ако червата се раздвижат, винаги може да се използва тоалетната, която е доста чиста и запазена.

Качеството на стоика е обвързано с идеята, че може да пътува във времето и да се замисли за първите американци, които прекосяват страната самостоятелно, използвайки каруци и прекарването на седмици в дискомфорт. Да не забравяме, че индианците също правят преходите особено очарователни. Най-вероятно седалките на каруцата ще бъдат малко по-широки и удобни, но много от първите изследователи ходят пеша. И нека не забравяме, че в миналото, такива екстри като тоалетна или тоалетна хартия, остават в далечния мит. И въпреки всичко, модерният човек днес е обвързан с идеята, че трябва да мрънка и недоволства за всичко.

След кацането, човек се качва на автомобила си и пътува до дома си, понякога се надява да няма никакви задръствания.

И Уилям често вижда как хората решават да бъдат ядосани и заядливи, когато не получат това, което искат. Сякаш говорим за малки деца, които не са доволни със света. Алтернативата е много по-лесна за стоика, той просто съществува. Всяко препятствие е просто тест, който изисква от човек да прецени себе си и да избере дали да инвестира нерви или не. Стоикът е известен с това, че той трябва да бъде благодарен за тестовете.

Има една особено разлика, която често се изпуска – модерните философи нямат нищо общо с античните философи. Вторите често се специализират във физика, биология, математика, логика и дори психология.

Стратегията на тест се използва и до днес в полето на психологията и се смята за феномен, който по-късно се налага в модерната психология. И има причина да говорим за тестова стратегия. Идеята в този случай е, че говорим за избора ни от емоции. Винаги можем да се развием в степен, в която да бъде спокойни, без значение колко крачки отстъпваме назад и ако усвоим идеята да не вкарваме емоции, започваме бързо да променяме живота си.

И е странно, че популярното схващане за стоицизма е обвързано с идеята, че това са хора без никакъв емоционален багаж и основната им цел в живота е обвързана с това да приемат всичко, което им бъде хвърлено от живота. Това е грешка, те не са елиминирали емоциите си, но се опитват да елиминират броя на негативните емоции, намаляват гнева си, тъгата си, завистта и всичко, което носи един негативен заряд. Позитивните емоции винаги са добре дошли.

Все пак, цялата философия, която Уилям и много други като него предпочитат, е обвързана изцяло с идеята, че винаги може да се намери по-добро решение и поглед на проблемите, които изникват един след друг. Това означава, че вместо да търсим негативното в една ситуация, трябва да извлечем и позитивите, дори и в този момент да са трудни за откриване. Представете си човек, който може да мине през разочарованието, без да страда, а това е огромната разлика.

 
 
Коментарите са изключени за Тайната на стоиците – живот без негативна емоция в XXI век