Къде според археолозите греши Индиана Джоунс за археологията

„Мястото никога не е отбелязано с Х!“

Каква е разликата между археолога и търсача на съкровища? Най-общо казано, археолозите разкопават интересни обекти и изследват всички заобикалящи ги елементи, за да получат по-добра представа за миналото. Това е научна практика за добиване на знания, при която се обръща внимание на конкретни обекти, както и на заобикалящия ги контекст, за да се реконструира животът на историческите хора. Понякога няколко артефакта са единственият намек, който имаме за цяла древна цивилизация или общност, тъй като няма писмени документи, от които да се учим. Поради това археолозите трябва да интерпретират тези разнородни улики, за да възстановят картината на живота по онова време.

За разлика от тях търсачите на съкровища или спасителите търсят ценни по своята същност предмети с цел лична печалба, често за сметка на заобикалящия ги контекст. В това отношение дейността им не се различава много от тази на обирджиите на гробници (например, тези, които задигат предмети от пирамидите в Египет). В тази ситуация знанието не е от голямо значение и почти винаги то пада жертва в името на материалната изгода. В попкултурата истинските търсачи на съкровища се олицетворяват от Лара Крофт от поредицата „Tomb Raider“ и Нейтън Дрейк от видеоигрите „Uncharted“.

Но какво да кажем за Индиана Джоунс?

Вярно е, че неговите истории неизменно се фокусират върху получаването на един-единствен артефакт за сметка на всичко останало около него. Най-често той е въоръжен с цялата необходима информация за този конкретен предмет и просто трябва да го открие и вземе. След това се впуска в приключението – трошейки и чупейки всичко по пътя си.

„Археологията никога не е преследване на един-единствен предмет, особено когато този предмет е незабавно изваден от контекста, в който е намерен“, казва д-р Кристофър Лоуман, доцент в катедрата по антропология в Калифорнийския университет в Ървайн.

„Археологията е изследване на материалното, човешкото минало. И чрез него – начин да се опитаме да разберем хората, културите, индивидите и общностите от други времена и места. А за Индиана Джоунс преследването на едно съкровище в крайна сметка се превръща в толкова голям фокус на работата му, че ние в крайна сметка не научаваме почти нищо за това какъв е бил животът в миналото.“

Извън вълнуващите си приключения Джоунс е и преподавател в университет, с докторска степен. Всъщност тази особеност на биографията му става все по-важна с напредването на филмовата поредица – защото все по-често приключенията му се противопоставят на академичната му роля в университета, където той чете лекции и обсъжда археологически практики с обожаващите го студенти. Това го прави малко по-труден за определяне къде точно е между археолог и търсач на съкровища.

„Мисля, че особено в хода на филмовата поредица става ясно, че той води живот, който поне от сезонна гледна точка много прилича на това, което правят много академични археолози днес“, допълва Лоуман. „Те водят занятия през годината, а след това отиват на терен и правят изследвания.“

Тук обаче приликите между д-р Джоунс и археолозите от реалния свят свършват. Когато той напуска лекционната зала, работата му на терен става малко подозрителна. „Мисля, че има прилики – добавя Лоуман, – но щом стигне до полето, това, което прави, вероятно е по-лошо дори от повечето му съвременници през 30-те години на ХХ век по отношение на опазването на обектите. Той е добър като академичен археолог, но на практика е ужасен.“

Този въпрос за опазването на обектите е ключовата разлика между това, което археолозите се стремят да правят, и това, което измислените герои често не правят. За един археолог откриването на обекти и артефакти, които представляват интерес, върви паралелно с необходимостта да ги съхрани и опази, за да предотврати разрушаването им. Това осигурява възможност за провеждане на бъдещи изследвания и позволява на други хора да ги изследват.

За съжаление, много археолози вероятно не биха могли да последват Джоунс, Крофт или Дрейк на терен, като се има предвид, че повечето вече са разрушени или затрупани с тела.

„Мястото му е в музея!“

Инди всъщност никога не е бил замислен да бъде утвърден академик: когато Джордж Лукас за пръв път предлага героя, той е разбойник, който умишлено задига артефакти като „апаш на гробници, под наем“, а не като археолог. „По същество – казва Лукас на конференция за историята на „Похитителите на изчезналия кивот“, – той е ловец на глави“ и „археолог извън закона“. Но с течение на годините докторатът му изглежда става все по-важен за неговата история, тъй като той започва да заема позиции в академичните среди.

Джоунс може и да е измислен герой, но в много отношения той е пример за отношението към археологията, което е било характерно за мнозина през първата половина на ХХ век.

Много от първите археолози първоначално са работили в служба на нападащи армии: например, инвазията на Наполеон в Египет през 1798 г. е придружена от художници, археолози и историци, които документират завоеванието и разкопават страната за артефакти. Именно така е открит известният Розетски камък.

През XIX в. археолозите често са били аматьори, запалени по културите, които изследват, но дейността им е била свързана с колониализма и експлоатацията. Така хиляди артефакти и свещени предмети са изнесени от местата им, за да попаднат в музеи в други държави или в частни колекции.

По-късно през века археологията постепенно става дисциплина с ясни морални стандарти, с установени методи и с практики конкретно за местенето на артефакти. Това включва предоставяне на подробни чертежи и скици на целия обект, както и на отделни предмети. Но все още има нещо от стария „героичен“ подход, което не изчезва напълно – и д-р Джоунс символизира частица от тази романтична, но вредна визия.

„Индиана Джоунс до голяма степен олицетворява академичния елит от 30-те години на ХХ век, за които част от това поведение вероятно се смята за доста интересно“ – обяснява Лоуман.

Но през десетилетията областта се променя, като на преден план излизат нови подходи и рамки за анализ, които се отдалечават от традиционната археология и се фокусират повече върху науката и експериментите. Възможно е да видим проблясъка от това развитие в Инди от по-късните филми, който се чувства малко по-остарял и недосегаем. Тогава действието вече се развива през 50-те и 60-те години на ХХ век, когато студентите по археология се насочват към обобщения за човешкото поведение, а не към фокусиран върху обектите анализ.